Предложеният бюджет за 2026 г. не може да бъде оценен

Предложеният бюджет за 2026 година не може да бъде оценен еднопосочно, до момента в който не стане ясно какви политики и промени има намерение да осъществя държавното управление. Това мнение изрази финансистът и член на Управителния съвет на Българска народна банка Любомир Каримански в „ Твоят ден “, разяснявайки оповестената от Министерството на финансите средносрочна бюджетна прогноза.

Според него държавният бюджет би трябвало да бъде отражение на управническата стратегия, а все още точно този пиедестал липсва.

„ Бюджетът е функционалност на държавната стратегия. От значително значение е да знаем какво е планувано през мандата на това държавно управление - какви промени, какви трансформации и какви политики ще се извършват “, съобщи Каримански.

Той уточни, че единствено откакто бъдат ясно написани политиките, може да се реши дали финансовите параметри са реалистични и дали ще доведат до мечтаните резултати.

„ Първо би трябвало да е ясно какво ще се прави, по кое време ще се прави и какъв резултат се чака. За мен това към момента липсва като основа, върху която да се стъпи при бюджета за 2026 година и идващите години “, сподели финансистът.

По думите му оповестената бюджетна рамка идва в миг, когато повече от половината година към този момент е минала, което лимитира опциите за действителни промени през актуалната финансова година.

Каримански обърна внимание и на неналичието на съответни задължения за ограничение на автоматизирано възходящите разноски в обособени браншове на държавната администрация.

„ Трябваше ясно да бъде маркирано дали има желание да се спрат автоматизмите, които са заложени в избрани системи. Това трябваше да бъде написано авансово, с цел да можем да забележим какъв ще е резултатът върху обществените финанси “, счита той.

Финансистът сложи акцент и върху нуждата от по-строг надзор върху бюджетните разноски.

„ Същественият въпрос е по какъв начин ще бъдат нормализирани разноските в обществения бранш и по какъв метод те последователно ще стартират да понижават, вместо да не престават да порастват “, акцентира Каримански.

Според него държавните заеми би трябвало да се употребяват за основаване на условия за стопански напредък, а не за покриване на настоящи разноски.

„ Не бива новият държавен дълг да се употребява главно за финансиране на издръжката и личния състав. Въпросът е каква среда сътворяваме, с цел да привличаме вложения и да развиваме стопанската система “, съобщи той.

Каримански разяснява и заложената цел бюджетният недостиг последователно да бъде понижен под 3% от Брутният вътрешен продукт до 2028 година Според него сходна задача не може да бъде решена в границите на една година.

„ Трудно е единствено през 2026 година да се обърне наклонността. По-важното е да забележим ясна посока и струпване на резултати в идващите години. До 2028 година би трябвало да има приближаване до недостиг от към 1,5%, с цел да има действителен резултат от всички промени “, сподели той.

Като сериозен запас за увеличение на приходите финансистът уточни сивата стопанска система, която съгласно разнообразни оценки продължава да съставлява сред 30 и 35% от стопанската система на страната.

„ Вече повече от десетилетие делът на сивата стопанска система се движи към тези равнища. Вместо фокусът да е единствено върху търговията, би трябвало да се търсят решения и в други браншове, където има по-голям риск от укриване на приходи и налози “, означи Каримански.

Като образец той уточни пазара на недвижими парцели и строителството.

„ Защо нямаме задоволително транспарантни механизми, посредством които да наблюдаваме покупко-продажбите с парцели, заплащането на налози, осигуровки и действителната претовареност в бранша? Там също има сериозен капацитет за ограничение на сивата стопанска система “, разяснява финансистът.

Запитан дали поддържа оферти бюджет, Каримански отхвърли безапелационна оценка и акцентира, че към този момент остава внимателен.