Иван Костов предложи да се вкара изкуствения интелект в образованието
Предложения и хрумвания за потреблението на изкуствен интелект в образованието показа Иван Костов (министър-председател на Република България от 1997 до 2001 г.) в отворено писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Надявам се концепцията в това писмо да стане част от професионалната полемика, която министерството е почнало, написа Иван Костов в писмото си.
Функцията на изкуствения разсъдък (ИИ) в образованието е на първо място развиване на сериозни мисловни умения на обучавания, се споделя в отвореното до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Костов написа, че основаването на мисловни умения благодарение на ИИ изисква три условия, които са ново предизвикателство пред учащите и обучаваните.
Първото изискване е интерогативното мислене – способността да се търси посредством запитване, да се задават дълбоки, съответстващи и методологически обосновани въпроси като средство за проучване, ориентировка и надзор върху смисъла и за намирането на решение. Такова взаимоотношение задейства метакогнитивното мислене. Ако въпросите са обикновени, отговорите на ИИ са банални. Ако са смислени – отговорите са с аналитична и със стойностна дълбочина, написа Костов.
Като второ изискване той дефинира умеенето да се задава подтекст. „ Без логико-семантично въвеждане във въпроса ИИ работи на незадълбочено равнище. Само добре откритият подтекст основава ефикасна връзка с изкуствения разсъдък. Способността за създаване, поддържане и актуализиране на подтекст отличава напредналия в образованието от начинаещия ", добавя Костов.
Третото изискване е сериозната оценка при връзката с ИИ. „ Изкуственият разсъдък не всеки път е прецизен. Може да бърка, изключително при непълни или подвеждащи въпроси. Затова образованието следва да развива способността за критическа оценка на отговорите. Това включва да се разпознават непълни, логичен несъстоятелни или фактологически погрешни изказвания, да се съпоставят отговорите с външни източници и логичен модели и да се развива саморефлексията и вникването в рестриктивните мерки в достоверността на всяка нова информация ", написа още Иван Костов.
По негови думи, „ когато посочените условия са изпълнени, ИИ се трансформира в учащ навигатор (ОН), който построява персонализирано, методологически стабилно и когнитивно поредно взаимоотношение с обучавания, а то основава както предпоставки за действително интелектуално развиване на обучавания, по този начин и развива опциите на неговия навигатор. Култивира в последния дълготрайна поредност, интелектуална памет и методологическа преданост. Тази връзка развива качествата му да поддържа и развива комплициран подтекст и по този начин се доближава до действие като когнитивен сътрудник създаващ познание, а не просто генератор на отговори. Обучаващият навигатор не просто дава отговор, може да развива, отразява и мери интелектуалното израстване на питащия. Функционира като интелектуален сътрудник, който отразява и надгражда стила на мислене, като измерител на постигнатата интерогативна, логико-семантична, критическа, метакогнитивна и интерактивна просветеност на обучавания; и, като инструмент за самонаблюдение и мисловно развиване. Така може да образува умения, които са нужни за хората от XXI век. Освен това основава нова образователна среда, в която учениците могат да се учат с самостоятелно движение, да получават персонализирана противоположна връзка и със независимо търсене и преценка на информация сами да овладяват умения.
Работата с образован ОН построява възприятие за партньорство – от въздържан адресат на отговори обучаваният става участник в процеса на разбиране; построява основни компетентности като саморефлексия, обосновка и транспорт на познание, което обичайното обучение мъчно развива на самостоятелно равнище, изяснява Иван Костов.
Формирането на интелектуален двойник-навигатор и измерител на мисловната зряла възраст на обучавания е използвана концепция в стратегическата визия на Министерството на образованието и науката (МОН), написа Костов. Предизвикателството е, че използването й изисква спомагателна подготовка на преподавателя: да умее да построява мисловни тактики, да поддържа интерогативното мислене, да разпознава когнитивните усложнения в разговора с изкуствения разсъдък и да възпитава в логико-семантична поредност. В конфигурацията „ обучаван – ОН “ ролята му се трансформира: от източник на познание към фасилитатор на запитване, контекстуализиране и сериозно мислене, от контролиращ процеса към навигационен консултант, подпомагащ построяването на тактика за търсене на правилни отговори и решения и от централен обект на внимание към структуриращ рамката на взаимоотношение сред обучавания и учащия изкуствен интелект.
С тези причини Иван Костов предлага да бъде създаден методически модел, обучаваните да развиват своите интерогативни качества и да задават подтекст, и по този метод да построяват и употребяват дейно собствен ОН. Другите му оферти са да бъдат основани критерии за оценяване на тази нова интерактивна просветеност за взаимоотношение с ОН и да се вкара понятието ОН в стратегическите документи на МОН като ядро на индивидуализираното обучение с ИИ.
Според него въвеждането на ОН не би трябвало да се преглежда като изолиран план, а като част от по-широка стратегическа визия за промяна на образованието. Необходима е систематична подготовка – нормативна, педагогическа и инфраструктурна, която да подсигурява, че внедряването на интелигентни асистенти ще бъде освен софтуерно допустимо, само че и потребно, написа в писмото.
„ Предложението ми е в прорез със сегашните забрани за учениците и студентите да бъдат асистирани от ИИ. Концепцията, която предлагам, е в контрастност със системата на обучение, построена към държавните просветителни стандарти, стратегии, оценяване и надзор. Заради това доста преподаватели и админи възприемат ИИ като " инструмент за преписване " или " опасност ". Новата просветеност значи пренастройване на функциите: обучаваният да не е въздържан слушател, а деен основател на взаимоотношение – да бъде питащ човек. Класическата метафора „ Ученикът – кофа или факел? “ е годна и за алтернативата пред потреблението на ИИ в образованието. Сега той най-често се употребява да доставя познание и информация. ОН, който предлагам, напълно се вписва в парадигмата на факела – възпламенява интереса. Той не цялостни кофата на знанията, а е искра, която възпламенява факела на сериозното мислене ", отбелязва Иван Костов.
В умозаключение той написа, че „ нововъведенията в образованието не са хардуерни устройства и софтуерни платформи. Те са образуване на нова просвета на сериозно мислене и на дейно взаимоотношение с все по-сложната цифрова среда. Опитите за забрани и консерватизма в образованието са обречени. Не могат да възпрат фундаменталната смяна, която носи на гребена си Четвъртата софтуерна гражданска война ", написа Българска телеграфна агенция.
Функцията на изкуствения разсъдък (ИИ) в образованието е на първо място развиване на сериозни мисловни умения на обучавания, се споделя в отвореното до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Костов написа, че основаването на мисловни умения благодарение на ИИ изисква три условия, които са ново предизвикателство пред учащите и обучаваните.
Първото изискване е интерогативното мислене – способността да се търси посредством запитване, да се задават дълбоки, съответстващи и методологически обосновани въпроси като средство за проучване, ориентировка и надзор върху смисъла и за намирането на решение. Такова взаимоотношение задейства метакогнитивното мислене. Ако въпросите са обикновени, отговорите на ИИ са банални. Ако са смислени – отговорите са с аналитична и със стойностна дълбочина, написа Костов.
Като второ изискване той дефинира умеенето да се задава подтекст. „ Без логико-семантично въвеждане във въпроса ИИ работи на незадълбочено равнище. Само добре откритият подтекст основава ефикасна връзка с изкуствения разсъдък. Способността за създаване, поддържане и актуализиране на подтекст отличава напредналия в образованието от начинаещия ", добавя Костов.
Третото изискване е сериозната оценка при връзката с ИИ. „ Изкуственият разсъдък не всеки път е прецизен. Може да бърка, изключително при непълни или подвеждащи въпроси. Затова образованието следва да развива способността за критическа оценка на отговорите. Това включва да се разпознават непълни, логичен несъстоятелни или фактологически погрешни изказвания, да се съпоставят отговорите с външни източници и логичен модели и да се развива саморефлексията и вникването в рестриктивните мерки в достоверността на всяка нова информация ", написа още Иван Костов.
По негови думи, „ когато посочените условия са изпълнени, ИИ се трансформира в учащ навигатор (ОН), който построява персонализирано, методологически стабилно и когнитивно поредно взаимоотношение с обучавания, а то основава както предпоставки за действително интелектуално развиване на обучавания, по този начин и развива опциите на неговия навигатор. Култивира в последния дълготрайна поредност, интелектуална памет и методологическа преданост. Тази връзка развива качествата му да поддържа и развива комплициран подтекст и по този начин се доближава до действие като когнитивен сътрудник създаващ познание, а не просто генератор на отговори. Обучаващият навигатор не просто дава отговор, може да развива, отразява и мери интелектуалното израстване на питащия. Функционира като интелектуален сътрудник, който отразява и надгражда стила на мислене, като измерител на постигнатата интерогативна, логико-семантична, критическа, метакогнитивна и интерактивна просветеност на обучавания; и, като инструмент за самонаблюдение и мисловно развиване. Така може да образува умения, които са нужни за хората от XXI век. Освен това основава нова образователна среда, в която учениците могат да се учат с самостоятелно движение, да получават персонализирана противоположна връзка и със независимо търсене и преценка на информация сами да овладяват умения.
Работата с образован ОН построява възприятие за партньорство – от въздържан адресат на отговори обучаваният става участник в процеса на разбиране; построява основни компетентности като саморефлексия, обосновка и транспорт на познание, което обичайното обучение мъчно развива на самостоятелно равнище, изяснява Иван Костов.
Формирането на интелектуален двойник-навигатор и измерител на мисловната зряла възраст на обучавания е използвана концепция в стратегическата визия на Министерството на образованието и науката (МОН), написа Костов. Предизвикателството е, че използването й изисква спомагателна подготовка на преподавателя: да умее да построява мисловни тактики, да поддържа интерогативното мислене, да разпознава когнитивните усложнения в разговора с изкуствения разсъдък и да възпитава в логико-семантична поредност. В конфигурацията „ обучаван – ОН “ ролята му се трансформира: от източник на познание към фасилитатор на запитване, контекстуализиране и сериозно мислене, от контролиращ процеса към навигационен консултант, подпомагащ построяването на тактика за търсене на правилни отговори и решения и от централен обект на внимание към структуриращ рамката на взаимоотношение сред обучавания и учащия изкуствен интелект.
С тези причини Иван Костов предлага да бъде създаден методически модел, обучаваните да развиват своите интерогативни качества и да задават подтекст, и по този метод да построяват и употребяват дейно собствен ОН. Другите му оферти са да бъдат основани критерии за оценяване на тази нова интерактивна просветеност за взаимоотношение с ОН и да се вкара понятието ОН в стратегическите документи на МОН като ядро на индивидуализираното обучение с ИИ.
Според него въвеждането на ОН не би трябвало да се преглежда като изолиран план, а като част от по-широка стратегическа визия за промяна на образованието. Необходима е систематична подготовка – нормативна, педагогическа и инфраструктурна, която да подсигурява, че внедряването на интелигентни асистенти ще бъде освен софтуерно допустимо, само че и потребно, написа в писмото.
„ Предложението ми е в прорез със сегашните забрани за учениците и студентите да бъдат асистирани от ИИ. Концепцията, която предлагам, е в контрастност със системата на обучение, построена към държавните просветителни стандарти, стратегии, оценяване и надзор. Заради това доста преподаватели и админи възприемат ИИ като " инструмент за преписване " или " опасност ". Новата просветеност значи пренастройване на функциите: обучаваният да не е въздържан слушател, а деен основател на взаимоотношение – да бъде питащ човек. Класическата метафора „ Ученикът – кофа или факел? “ е годна и за алтернативата пред потреблението на ИИ в образованието. Сега той най-често се употребява да доставя познание и информация. ОН, който предлагам, напълно се вписва в парадигмата на факела – възпламенява интереса. Той не цялостни кофата на знанията, а е искра, която възпламенява факела на сериозното мислене ", отбелязва Иван Костов.
В умозаключение той написа, че „ нововъведенията в образованието не са хардуерни устройства и софтуерни платформи. Те са образуване на нова просвета на сериозно мислене и на дейно взаимоотношение с все по-сложната цифрова среда. Опитите за забрани и консерватизма в образованието са обречени. Не могат да възпрат фундаменталната смяна, която носи на гребена си Четвъртата софтуерна гражданска война ", написа Българска телеграфна агенция.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ