Предложените промени в Националния план за възстановяване и устойчивост са

Предложените промени в Националния проект за възобновяване и резистентност са неаргументирани и неправилни. Необходимо е осъществяване на един нов подробен проект за разбор на сходствата и следствията от една нова редакция на Плана, като акцентите в дейностите редом с неговата реализация би трябвало да включват разбори на работата на всяко сдружение в комплекса „ Марица изток “ до 2030 година и ограничения за усъвършенстване на работата им. Също по този начин е основно създаването и приемането на Териториален проект за обективен преход на минните райони. Това са единствено част от мненията на Българския енергиен и минен конгрес във връзка на препоръчаните промени в Плана за възобновяване от държавното управление и плановете, които новите ръководещи си слагат. Според специалистите на БЕМФ би трябвало да започва развой на нотификация и съгласователни дейности с Европейска комисия по одобряване на механизъм за потенциал в интервала до 2026 година, с цел да може да работят въглищните централи. Оттам упорстват за промени в законодателството, с цел да бъде основано държавното дружество „ Минни конверсии “. " За оформянето на дефинитивна национална позиция по НПВУ е належащо на необятна социална полемика да се обсъдят по-широк кръг реалистични други възможности за енергийно развиване и да се даде опция на повече зрели планови начинания да се конкурират за приемане на поддръжка по НПВУ ", считат от БЕМФ. Всички обсъждани хрумвания са прегледани детайлно от специалистите на енергийния конгрес. Според тях построяването на системи за предпазване крие своите опасности, няма задоволително данни за геотермалните извори у нас, а планът за преместване на завода за отпадък от София в " Марица Изток " е неуместен от екологична позиция. Предлагаме цялото мнение на БЕМФ по Плана за възобновяване: На няколко обществени срещи на министър Асен Василев и министъра на енергетиката Александър Николов с специалисти и обществени сътрудници, извършени на 09.02.2022, беше показан настоящият статут на НПВУ: планът на този План бе импортиран от служебното държавно управление през м.октомври 2021 година и след това върнат със съществени сериозни забележки от Европейска комисия. От тогава текат съвещания по премахване на забележките, които към сегашния стадий са довели до следните промени в частта „ Зелена България “, Стълб „ Нисковъглеродна стопанска система “, по-важните от които са: · Отпадане на плановете за създаване на газова инфраструктура и строителство на парогазови заместващи мощности в Топлоелектрическа централа „ Марица изток “-2 по геополитически аргументи (не сигурност в доставките на газ) и по стопански аргументи (висока настояща цена на газа); - На тяхно място е препоръчана нова концепция – създаване на „ батерийни масиви “ – комплекси от индустриални електрически акумулатори, които са ситуирани до подстанциите на ЕСО, и ще имат общ потенциал 6 000 МВтч или 1 000 МВт пиков товар, с дълготрайност на разреждане 6 часа; - Проучвания и строителство на пилотна апаратура за геотермална сила (30-50 МВтел) за произвеждане на електрическа енергия. Заявява се, че останалите планове не са променяни и не са дискутирани на срещите, с изключение на евентуалното отпадане на водоровната пилотна апаратура. Заявява се, също по този начин, съгласно нас без съпровождащи разбори на следствията, че до 2026 година България ще обезпечи 40% понижение на годишните излъчвания на СО2 от бранш „ Електроенергетика “ по отношение на 2019 година, без да се поема никакъв ангажимент за затваряне на съответни мощности (?!). Въпреки това, без да се споделя ясно, само че наподобява разумно е, че тези мощности, които в този момент не реализират равнищата на излъчвания при най-хубавите европейски стандарти практики ще бъдат спрени по екологични аргументи. Посочва се, че отвън НПВУ, без претекстове и обосновки за обвързване с национална енергийна тактика, се разискват за оферти на нови планове, като: · Изгаряне на битови боклуци от сметосъбирането в страната в комплекса „ Марица Изток “, построяването на хидровъзел „ Яденица “, повишение на мощността на 5 и 6 блок на АЕЦ Козлодуй с още 100 МВт електрическа мощности и асимилиране на хидроенергиен капацитет, в това число на река „ Дунав. По всички тези планове от Българския енергиен и минен конгрес още веднъж показват своето мнение. Според тях средствата по НПВУ следва да бъдат договорирани по планове до края на 2026 година. По тази причина е належащо да се оферират планове, които имат висока подготвеност за реализация. Например, плануваните от енергийните сдружения в комплекса „ Марица изток “ паро-газови блокове имат висока степен на подготвеност за реализация, само че са отказани, без изчерпателен разбор и без връзка със заинтригуваните страни. Отчитайки настоящата информация в геофонда в България и данните на експертите по геотермални запаси, цитираният от създателите геотермален капацитет на страната е мощно надценен. Едни възможни изследвания в бъдеще на неговия капацитет ще даде уточняваща информация, която в бъдеще може да бъде употребена за развиване на някои планове (основно за произвеждане на топлинна енергия), само че за в този момент цитираният от създателите на новия План целеви принос на тези технологии към електроенергийния мощностен баланс е нереалистичен. Напълно неправилен е и аналога в оценката за равнището на този капацитет, с този в Турция единствено въз основата на голословни разсъждания без обстоятелства и научни причини. Авторите на тази концепция би трябвало да знаят, че геотектониката на Турция - там където са построени такива съоръжения е напълно друга от българската, а с това и геотермалните запаси са разнообразни. Държим да подчертаем, че такива планове са свързани с редица екологични опасности за динамичността на подземните водни запаси и изискват дългогодишни изследвания и комплицирани процедури по Оценка на въздействието върху околната среда, безапелационни са специалистите на БЕМФ. Основният акцент на измененията в Плана е подложен върху „ батерийните масиви “, като упованията са за обвързване на реализацията им с организация на огромно произвеждане на акумулатори у нас, и то точно в комплекса „ Марица изток “. По този план се твърди се, че са правени изследвания и систематични разбори, само че такива не са известни на специалистите в тази област. Не е ясна готовността за такава огромна интервенция, в това число съществуването на организациони въпроси: по какъв начин, къде и при какви условия ще се дават нужните нови терени на ЕСО, какво ще е присъединяване му в експлоатационното дружество за батерийните масиви. Поради това, че не е явен бизнес модела за даване на систематични услуги от тези масиви, не може да се съди за новите оперативните режими на предприятието, нито за предвиждния интервал на употреба. Изключително значимо е, обаче да отбележим, че приложението на такива систематични акумулатори в ЕСО се допуска да реши въпроса обвързван с даване на нужния систематичен спешен запас, какъвто дават в този момент електрогенераторите на ТЕЦ-овете в „ Марица изток “- тъй наречените „ въртящ запас “, толкава значим за енергийната сигурност на електроенергийната система – изясняват енергетиците. Целесъобразността и успеваемостта на тези акумулатори зависят в огромна степен и от проектите за развиване на ВЕИ по видове и потенциали, само че също и от взаимната работа с ПАВЕЦ на НЕК. Такъв план следва първо да бъде оценен и след това след позитивни резултати - отразен в десет-годишния проект за развиване на мрежата на ЕСО още през тази година. Концепцията за организация на огромно произвеждане на акумулатори у нас, и то точно в комплекса „ Марица изток “ е добра концепция, само че крие следните съществени опасности: - На първо място би трябвало да се разиска по какъв начин и по кое време ще бъде притеглен стратегическия вложител за създаване на индустриалната линия. - На второ място, следва да предупредим, че в случай че подобен контракт не се подписа, поражда въпроса какво става с плана за „ батерийни масиви “– ще бъде преустановен или ще се наложи да внесем големи количества непознати доставки? За в този момент второто за нас е по-вероятно, несъмнено, в случай че анализите за резистентност енергийната система потвърдят, че тези уреди ще бъдат ефикасни. Оставените отвън НПВУ планове, които не са маркирани при представянато, са значими предвид на енергийното ни развиване, само че и за районното развиване. Изглежда, че само нереалистичния план за централизирано изгаряне на битови боклуци ангажира изпълнителната власт. От презентацията се вижда, че са провеждани срещи и изследвания, като към този момент има и оферти за разполагане в някои ТЕЦ-ове на една турбина 300 МВт, която ще работи към 4 месеца годишно. „ Според нас, повече от ясно е, че тази самодейност е нереалистична и неуместна от екологична позиция, като също така е и с прекомерно стеснен енергиен резултат. По калкулации на експертите общата електрическа мощ от изгаряне на целия размер битови боклуци генерирани в страната не може да надвиши 120-150 МВт електрическа енергия общо за страната. Буди неразбиране, също по този начин отсъствието на мнение от екологичните организации в страната, които досега показват изрично отрицателното си мнение за изгаряне на битови боклуци. За създателите на измененията в документа би трябвало да е ясно, че в Европейски Съюз такива планове повече не се финансират, а започнатите даже се приключват. За нас повече от ясно е, че при идните наложителни процедури по Оценка на въздействието върху околната среда за такава апаратура мнението на еколозите и на Европейска комисия ще бъде отрицателно, а това прави този план жертван. Други извънредно значими за развиването на енергийния бранш планове са неглижирани, не се дискутират и нищо не се прави по подготовката им. Примери за такива са: 1. Проекта за нова нуклеарна мощ, нужни за опазване на енергийната и национална сигурност; 2. Облекчаване на социално-икономическия преход на минните райони посредством основаването на ново дружество „ Минни конверсии “, което в първия вид на Плана бе показано неправилно и не получи утвърждението на ЕК; 3. Иновативния план „ Енергийно оползотворяване на битови боклуци “ по нова нискоемисионна технология без изгаряне, който има български патент; 4. Проектът за понижаване на отрицателните въздействия върху климата и стимулиране на икономическото развиване посредством осъществяване на плана „ Нова планове на река „ Дунав “ за възстановяване на климата “; 5. Вместо приложение на утопичните и от дълго време отречени от Европейска комисия стопански нецелесъобразни планове за хващане на въглероден диоксид, във въглищните централи би могло елементарно и с незначителни вложения да бъде осъществен план за приложение на „ водо-въглищно “ гориво, още веднъж с български патент, което ще намали равнището на издадените нездравословни излъчвания с най-малко 30% и ще увеличи конкурентноспособността на въглищните централи. Становището на експертите на Българския енергиен и минен конгрес е, че на този стадий липсва безапелационно изцяло показване на тактиката за обективен енергиен преход и обезпечаване на сигурността на доставките. За следващ път ще изтъкнем, че в основата на казуса е неналичието на настояща Енергийна тактика на страната, която да уточни мястото на предлаганите начинания в общата рамка на енергийното ни развиване и обезпечаване на заместващи базови мощности след 2035 година. Нащето терзание е, че в съответните условия на продължаваща липса на визия и модел за либерализация на електроенергийния пазар в България, прилаганите към този момент няколко месеца практики на дирекгтни обезщетения на бизнеса, без да се регистрират действителните потребности от поддръжка будят паника. Този продължаващ развой доказваш неналичието на ефикасни други възможности сигурно ще подкопае към момента наличните (но към привършване!) финансови буфери в енергетиката и не стимулират консуматорите към про-пазарно държание. Намерението да не се поема съответен ангажимент за затваряне на мощности във въглищни централи в къси периоди е позитивна, само че е спорна, тъй като основава проблеми при реализиране на проектите за рандеман на електрическа сила от лични лигнитни въглища. Поемането на ангажимент до 2026 година да се обезпечи 40% понижение на годишните излъчвания на СО2 от бранш „ Електроенергетика “ по отношение на 2019 година ще аргументи съществени промени в индустриалните стратегии в комплекса „ Марица изток “ още в идващите 3 години. Причините са: · Ангажимента на частните централи в комплекса, след привършване на техните дълготрайни контракти, да останат в работа при поставените ограничавания за работа на пазарен принцип и то главно в зимните месеци; · Намаляването на електроенергийното произвеждане от комплекса „ Марица изток “ даже с 25% по отношение на 2019 води до затваряне на най-малко един рудник в мините или до дълбока смяна в организацията на работа там, което ще докара до увеличение на цените на въглищата за звук условно гориво, с всички последици за цените на електроенергията; · Потенциалното отпадане на базови мощности на въглища преди 2030 година прави невероятно покриването на зимните пикове, в това число при съществуването на плануваните акумулатори, тъй като са нужни базови мощности за тяхното зареждане през нощта. Бихме желали да напомним и отрицателния ни опит от 2020 година, когато производството от въглища беше понижено единствено 18% по отношение на 2019 и всички сдружения в комплекса „ Марица изток “ изпитаха негативни последици. А през днешния ден сме очевидци на ново предложение на българското Правителство за по-дълбоко ограничение на индустриалната стратегия и за по-дълго време. Трябва да подчертаем, че без задължения за държавна поддръжка, било то като механизъм за потенциал или като подкрепяне през Фонд Съд на Европейския съюз, работата на централите на въглища в България наподобява обречена, като главните аргументи са непрестанно растящите цени за излъчванията и повишаващите се индустриални разноски. В умозаключение, мнението на специалистите на Българския енергиен и минен конгрес образувано след задълбочено професионално разискване е, че препоръчаните промени в НПВУ са неаргументирани и неправилни. Необходимо е осъществяване на един нов подробен проект за разбор на сходствата и следствията от една нова редакция на Плана, като акцентите в дейностите редом с неговата реализация би трябвало да са: · Анализи на работата на всяко сдружение в комплекса „ Марица изток “ до 2030 година и ограничения за усъвършенстване на работата им; · Приоритетно създаване и приемане на Териториален проект за обективен преход на минните региони; · Стартиране на развой на нотификация и съгласователни дейности с Европейска комисия по одобряване на механизъм за потенциал в интервала до 2026 година; · Подготовка и приемане на ЗИД на ЗЕ за институционализиране на държавното дружество „ Минни конверсии “ За оформянето на дефинитивна национална позиция по НПВУ е належащо на необятна социална полемика да се обсъдят по-широк кръг реалистични други възможности за енергийно развиване и да се даде опция на повече зрели планови начинания да се конкурират за приемане на поддръжка по НПВУ.