Как грижата за пенсионерите винаги се оказва популизъм
Предложението в Румъния пенсиите да се качат с 40 % се посрещна със омекотен и сериозен коментар от обществения ни министър. По този мотив Сачева твърди, че " популизъм има във всички страни " и залага на предварителна подозрителност, че по-добре да изчакаме и да забележим какво ще стане в Румъния от това, пък след това да приказваме. " Социалната политика в друга страна не би трябвало да ни касае ", твърди тя. То че не ни касае е ясно и това, че в никакъв случай не ни е касаело има доста общо с присмехулния размер на пенсиите, чиeто поетапно повдигане постоянно съответствува с поетапното повдигане на избрани цени, за което единствено наивни и склонни към утвърждение на държавните политики хора (и тримата) биха решили, че има някакво отлепяне от дъното.
Разбира се, нищо от ставащото на открито не би трябвало да ни касае, права е министърката. България отдавна е измислила супер сполучлив обществен модел, който в никакъв случай не е оставял над 2 милиона българи към прага на бедността и при който 1/3 от хората не могат да си разрешат отопление зимата като по-голямата част от тях са точно пенсионери. Необходимо е, наподобява, общественият диалог да се затвори в държавните граници, тъй като току-виж се промушил добър образец, който да претрупа стопанската система, тъй като тя не е примерно претрупана и изпомпвана от корупция. Особено пък образци от Румъния, това е най-опасно. Ако нещо става във Финландия, Швеция или Германия, ние можем да повдигнем плещи и да кажем - е, богати страни, те там са си по този начин, кво да правиш. Но в случай че толкоз наоколо и на една граница разстояние стартира да се приказва за толкоз огромно покачване, то е ясно, че просто става дума за севернобалкански популизъм. Няма какво друго да е. Някъде се ражда обществена страна, което в нашата се пояснява незабавно като популистична страна: на Балканите обществена страна не може и не би трябвало да има. Окайващото състояние на големи сегменти от обществени групи е наложителен екзистенциален маркер и без него чарът на околоните територии би се изгубил.
Но пък противоположното - качването на възрастта за пенсия, разискването на неплатени болнични и всичко останало - виж, това не е популизъм. Това са нужни финансови ограничения, които могат да се аргументират на министерско равнище или на обичания министерски съдружник - Асоциацията на индустриaлния капитал и сходни разроявания на особената мантра, която внезапно слага стопанската система пред всичко: ще кажеш, че нейната съществена цел не е да обслужва хората, а избрани организации и държавни бюджети и единствено по този начин тя би имала смисъл и единствено по този начин може да бъде тълкувана. В такива моменти се споделя нещо от рода на: " Икономиката би изгубила еди си какъв брой милиарда, в случай че не стане това " или би спечелила отново толкоз милиарда, в случай че стане. Тази стопанска система на калкулатора обаче, по какъв начин става по този начин, в никакъв случай не е предопределена за това да обслужи обособения човек - в случай че той вземе, че изиска нещо, изключително това нещо визира и лекото покачване на глава отвън разнообразни блата на мизерията, това към този момент е популизъм и ние няма да го допуснем. Всички нарастване на налози и сметки се изясняват постоянно от специалисти. А всички претенции за по-социална страна са мъгляв групов хор от дъното, съобразяването с който може да се случи единствено по популистки аргументи. В такива моменти се притичва на помощ и обичайно-жалката тактичност на разделяй и владей. Казва се - вие в този момент от майките с деца ли желаете да вземем, че да дадем на пенсионерите? После се споделя - вие от пенсионерите ли желаете да вземем, с цел да дадем на медицинските сестри? После: от учителите ли да вземем, с цел да дадем на майките с деца? И по този начин кръгът на " от тоя ли да вземем " се затваря, без някой да е получил това, което заслужава.
Ние, упорства се, не сме толкоз елементарни като румънците. Освен това имаме по-работливи, по-издържливи, по-ценни пенсионери, които превъзхождат капризните техни. Нашите спомагат за стопанската система с кардиналното си единодушие - което е от тези единодушия, които даваш най-много когато никой не те пита - да живеят по линията на поголовната беднотия, до момента в който румънските пенсионери просто ще пречат на финансовото развиване, източвайки скъпи пари от тамошния бюджет, които могат да отидат за доста по-важни неща. Както нормално изпреварихме румънците и мислим няколко хода напред.
Автор: Райко Байчев
Разбира се, нищо от ставащото на открито не би трябвало да ни касае, права е министърката. България отдавна е измислила супер сполучлив обществен модел, който в никакъв случай не е оставял над 2 милиона българи към прага на бедността и при който 1/3 от хората не могат да си разрешат отопление зимата като по-голямата част от тях са точно пенсионери. Необходимо е, наподобява, общественият диалог да се затвори в държавните граници, тъй като току-виж се промушил добър образец, който да претрупа стопанската система, тъй като тя не е примерно претрупана и изпомпвана от корупция. Особено пък образци от Румъния, това е най-опасно. Ако нещо става във Финландия, Швеция или Германия, ние можем да повдигнем плещи и да кажем - е, богати страни, те там са си по този начин, кво да правиш. Но в случай че толкоз наоколо и на една граница разстояние стартира да се приказва за толкоз огромно покачване, то е ясно, че просто става дума за севернобалкански популизъм. Няма какво друго да е. Някъде се ражда обществена страна, което в нашата се пояснява незабавно като популистична страна: на Балканите обществена страна не може и не би трябвало да има. Окайващото състояние на големи сегменти от обществени групи е наложителен екзистенциален маркер и без него чарът на околоните територии би се изгубил.
Но пък противоположното - качването на възрастта за пенсия, разискването на неплатени болнични и всичко останало - виж, това не е популизъм. Това са нужни финансови ограничения, които могат да се аргументират на министерско равнище или на обичания министерски съдружник - Асоциацията на индустриaлния капитал и сходни разроявания на особената мантра, която внезапно слага стопанската система пред всичко: ще кажеш, че нейната съществена цел не е да обслужва хората, а избрани организации и държавни бюджети и единствено по този начин тя би имала смисъл и единствено по този начин може да бъде тълкувана. В такива моменти се споделя нещо от рода на: " Икономиката би изгубила еди си какъв брой милиарда, в случай че не стане това " или би спечелила отново толкоз милиарда, в случай че стане. Тази стопанска система на калкулатора обаче, по какъв начин става по този начин, в никакъв случай не е предопределена за това да обслужи обособения човек - в случай че той вземе, че изиска нещо, изключително това нещо визира и лекото покачване на глава отвън разнообразни блата на мизерията, това към този момент е популизъм и ние няма да го допуснем. Всички нарастване на налози и сметки се изясняват постоянно от специалисти. А всички претенции за по-социална страна са мъгляв групов хор от дъното, съобразяването с който може да се случи единствено по популистки аргументи. В такива моменти се притичва на помощ и обичайно-жалката тактичност на разделяй и владей. Казва се - вие в този момент от майките с деца ли желаете да вземем, че да дадем на пенсионерите? После се споделя - вие от пенсионерите ли желаете да вземем, с цел да дадем на медицинските сестри? После: от учителите ли да вземем, с цел да дадем на майките с деца? И по този начин кръгът на " от тоя ли да вземем " се затваря, без някой да е получил това, което заслужава.
Ние, упорства се, не сме толкоз елементарни като румънците. Освен това имаме по-работливи, по-издържливи, по-ценни пенсионери, които превъзхождат капризните техни. Нашите спомагат за стопанската система с кардиналното си единодушие - което е от тези единодушия, които даваш най-много когато никой не те пита - да живеят по линията на поголовната беднотия, до момента в който румънските пенсионери просто ще пречат на финансовото развиване, източвайки скъпи пари от тамошния бюджет, които могат да отидат за доста по-важни неща. Както нормално изпреварихме румънците и мислим няколко хода напред.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ