Предложението на президента Румен Радев за референдум по въпроса за

Предложението на президента Румен Радев за референдум по въпроса за еврото предизвика горещи разногласия по две линии – дали то дава отговор на Конституцията, откакто има и решение на Конституционен съд по този въпрос; какви са политическите цели, които президентът преследва, откакто самият той отклоняваше дълго време настояванията на „ Възраждане “ за подобен референдум.
Има и трета линия в дебата, която отстъпи позиции, само че е доста значима: какво печелим и какво губим от участието в еврозоната, готови ли са хората за огромната фискална смяна?
Тъй като тези въпроси не са от през днешния ден, отговори е давал и Институтът за тактики и разбори (ИСА). 

Още през юни 2024 година в разбора си за месеца ИСА обърна фокуса към въпроса какво би се случило, в случай че България не влезе в еврозоната.
Тогава посочихме следните резултати с отчетливо отрицателен знак:

- Каквото и да създадем с стопанската система, в обозримо бъдеще няма да се вдигне рейтингът на страната. Рейтинговите организации категорично показват в отчетите си за България, че плануват повишение единствено при присъединение.  

- Това е неприятен сигнал към вложителите, че към момента стопанската система не е подготвена, което ще понижи така и така слабите директни задгранични вложения.

- Губим късмет за изсветляване на стопанската система, доколкото обмяната на левовете с евро ще извади на ярко обилни парични потоци, които са отвън финансовата система;

- Пропускаме тласъкът към електронни разплащания да усили динамичността на стопанската система.

- По-малко пари ще се насочат към пазара на недвижимите парцели, където търсеха леговище при възможната обмяна. (С днешна дата може да се каже, че към недвижимите парцели в последната година се насочиха доста пари, а парцелите нарастнаха поради упованието, изключително в последните 2-3 месеца, че страната ни влиза в еврозоната от 1 януари 2026).

- Ще завоюват реванш евроскептиците и ще превземат още електорални територии.

И още: В изискванията на политическа неустойчивост е доста рисково да се прави такава сериозна политико-икономическа смяна като присъединение към еврозоната. Тя изисква единодушие и  единодушие. Може да има саботиране на процеса, а процесът е уязвим на такива дейности.

С днешна дата освен препотвърждаваме този извод, само че вършим и този, че предлагането за референдум е стъпка за усилване на политическата неустойчивост, което да направи и самият развой към еврочленството неуверен и неустойчив.

ИСА постоянно е изтъквал позитивите на политиката, която ни води към еврозоната и които са капитал на страната ни.

Ето и образците:

Коя валута е най-стабилната по отношение на еврото?  Нула отклоняване на курса на лв. към този момент 27 години?! Няма такава стопанска система, която без парична политика да устоява с закрепен валутен курс толкоз доста години.

Кой обществен дълг през последните 15 години е най-ниският или вторият най-нисък в Европейски Съюз, и то при револвиращи рецесии в Европейски Съюз и еврозоната и неповторима политическа неустойчивост?!

В коя страна фискалният недостиг е поддържан под 3% през последните 15 години (само с две изключения) и това на фона на астрономическите дефицити на страни от еврозоната?!

Коя страна постоянно е постигала критерия за дълготрайните лихвени проценти?

Доскоро България не покриваше инфлационния аршин, само че в този момент, когато има действителен късмет да отпадне и последната затруднение, бяха натиснати политическите спирачки.Тяхното деяние е улеснено от неналичието на осведомителна акция, която да убеди българите в изгодата от приемането на еврото.
Точно противоположното – най-активни по тематиката бяха съперниците на общата европейска валута.

Извод на ИСА от последните месеци е, че евроскептицизмът даде опция да се генерира публичен и електорален интерес на огромни групи българи - откри се опасност - еврото, към която се консолидира  политически потенциал. Модерно е да си евроскептик, а в обществените мрежи са минорни еврооптимистите.
Еврото беше използвано за политически цели и изхвърлено в мрака на неодобрението. 

Големият проблем е, че не сме наясно за какво желаеме еврото. 

Политическите послания в огромната си част помпат евроскептицизма. Така да вземем за пример в обществената консултация по Закона за въвеждането на еврото в Република България единствено 10 мнения са изразени, и то извънредно отрицателни - нито едно градивно. На всяко едно от тях, вместо да се отговори свястно, отговорът на вносителите е „ Ние сме задължени да приемем еврото “. Как ще се сътвори публичното доверие и поддръжка, като се споделя, че по обвързване, без да мислим за последствията, одобряваме еврото?

ИСА бе безапелационен:
Повечето подкрепящи присъединението към еврозоната настояват, че това е съществена политическа цел. Но участието не е цел, а средство, опция да извлечем изгоди за стопанската система от повече интеграция. То е естественият завършек на валутния ръб и извънредно време да седнем на масата на взимането на решенията за паричната политика и освен.    

През януари предупредихме, че вероятността България да извърши и последния аршин – този за инфлацията, провокира нападателен отговор на евроскептиците, които взеха решение да тръгнат на „ пердах финален “, като се пробваха даже да „ заколят “ „ свещената крава – валутния ръб “ с внушения за промяна на валутния курс.

Настана цялостен безпорядък, в който едните влязоха в пояснителен режим, а другите се стопираха, тъй като не знаеха какво повече може да се направи. А хората – най-важните – се изплашиха и угасна и последната искрица на утвърждение за участието в еврозоната.

Събитията демонстрираха, че в разгара на политическите борби всички не помниха хората.

Пренебрегната е осведомителната акция измежду жителите и бизнеса. Реално такава няма. Банките са изразходвали към този момент повече от половин милиард за промени в системите си, държавните указания се готвят механически, общините - също, само че никой не изяснява на хората за какво в този момент и за какво въобще би трябвало да влезем в еврозоната. Информационното пространство беше оставено празно и то беше запълнено от евроскептици, които съумяха да пласират тезите си и да уплашат хората.

Харесването на еврото от българите се срина за последните 5 години и към този момент е прекомерно късно да се убеждават хората.

Пренебрегна се извънредно значимата роля на държанието на хората за триумфа на прехода.

Опитът на другите страни демонстрира, че е допустимо и при некатегорично утвърждение страната да се причисли към еврозоната, само че рисковете пред процеса се усилват доста.

Изводът ни с днешна дата е, че в по този начин наречения „ пердах финален “ се вписа и президентът с предложенията си за референдум по въпрос, който е народен приоритет и основен за бъдещето на България. Реалистично е да се чака, че то ще бъде отхвърлено от Народното събрание. Но следствията са ясни: увеличението на рисковете пред процеса на интеграция в еврозоната е безспорно в изискванията на тотално разединено общество, където страховете надвиват над здравия разсъдък.