Тристранката пак обсъжда минималната заплата
Предложението на държавното управление минималната работна заплата да е 770 лв. от първи януари 2023 година ще разисква през днешния ден Националният съвет за тристранно съдействие. Повишението ще е с 8,5% по отношение на избраната от април тази година минимална заплата от 710 лв..
Данните на статистиката сочат, че към края на третото тримесечие на актуалната година минималното заплащане у нас получават 458 хиляди заети.
Днешната полемиката сред държавното управление, бизнесът и синдикатите ще се организира и на фона на оферти на депутатите от разнообразни парламентарни групи, да се приеме автоматичен механизъм за установяване на минималната заплата. Вчера представители на КНСБ излязоха и общо изказване с Българска социалистическа партия, като заплашиха с митинги.
Вчера от АИКБ и БСК излязоха с позициите, в които за следващ път се опълчват на административното установяване на МРЗ в цялата страна, което се дефинират като волунтаристично.
От БСК настояват, че " автоматизираното увеличение на МРЗ на база на нарастването на междинната работна заплата, в дълготраен проект ще докара до увеличение на сивия бранш, доколкото се губи връзката с икономическите действителности и продуктивността на труда. " `
" Налице са основни районни разлики, както и разлики сред обособените браншове - голословно увеличение на МРЗ ще затрудни в допълнение предприятията в региони, в които нивата на възнаграждение като цяло са ниски. Затова са нужни критерии, които да регистрират разнообразни фактори - както стопански, по този начин и обществени, твърди Българска стопанска камара ", пишат за следващ път от БСК.
В този случай обаче АИКБ е принудена да подходи по по-реалистичен метод и по-скоро ще поддържа предлагането на Министерски съвет за 770 лева минимална заплата, само че за брутна минимална работна заплата, което постанова смяна в директивата. Предложението на Министерски съвет е съобразено с бюджетната прогноза спрямо безотговорните опити за нейното контролирани с промени в Кодекса на труда, както това се случва в Народното събрание. От АИКБ декларират, че предложението на Българска социалистическа партия е сигурна гаранция за фискална неустойчивост.
МФ към този момент предизвести, че повишението на минималната работна заплата на 50% от междинната в последните 12 месеца, или в конкретика - на 850 лв., ще усили бюджетния дефицит с към 1 милиард лв. на годишна база.
Чрез промени в Кодекса на труда от " Българска социалистическа партия за България " направиха опит минималната заплата следващата година да е половината от брутната междинна за предходните 12 месеца и пресметнаха, че тя би трябвало да е 850 лв., на което се опълчиха с други оферти от ГЕРБ-СДС.
Минималната заплата става 50% от междинната, само че от 2024 година
Междувременно държавното управление излезе със собствен план на разпореждане и предложи минималната заплата да се увеличи на 770 лв. от януари следващата година, макар че финансовият министър Росица Велкова заприказва, че нарастването би трябвало да е от средата на 2023-та.
И въпреки всичко към претекстовете на постановлението, направено от общественото министерство, е записано, че растежът на минималната заплата се постанова поради променената икономическа среда и инфлацията, с цел да се компенсират нискодоходните служащи, които да не изгубят покупателна дарба.
Изчисленията сочат, че 770 лв. са съвсем половината от междинната брутна заплата за 2021-ва и настояват, че по този начин се извършва и европейската инструкция за минималните хонорари, което се оспорва от синдикатите.
Дискусиите в Националния тристранен съвет имат единствено наложителен съвещателен темперамент, служебното държавно управление е в правото си да дефинира дефинитивно размера с разпореждане, което евентуално ще е реалност идната седмица.
Данните на статистиката сочат, че към края на третото тримесечие на актуалната година минималното заплащане у нас получават 458 хиляди заети.
Днешната полемиката сред държавното управление, бизнесът и синдикатите ще се организира и на фона на оферти на депутатите от разнообразни парламентарни групи, да се приеме автоматичен механизъм за установяване на минималната заплата. Вчера представители на КНСБ излязоха и общо изказване с Българска социалистическа партия, като заплашиха с митинги.
Вчера от АИКБ и БСК излязоха с позициите, в които за следващ път се опълчват на административното установяване на МРЗ в цялата страна, което се дефинират като волунтаристично.
От БСК настояват, че " автоматизираното увеличение на МРЗ на база на нарастването на междинната работна заплата, в дълготраен проект ще докара до увеличение на сивия бранш, доколкото се губи връзката с икономическите действителности и продуктивността на труда. " `
" Налице са основни районни разлики, както и разлики сред обособените браншове - голословно увеличение на МРЗ ще затрудни в допълнение предприятията в региони, в които нивата на възнаграждение като цяло са ниски. Затова са нужни критерии, които да регистрират разнообразни фактори - както стопански, по този начин и обществени, твърди Българска стопанска камара ", пишат за следващ път от БСК.
В този случай обаче АИКБ е принудена да подходи по по-реалистичен метод и по-скоро ще поддържа предлагането на Министерски съвет за 770 лева минимална заплата, само че за брутна минимална работна заплата, което постанова смяна в директивата. Предложението на Министерски съвет е съобразено с бюджетната прогноза спрямо безотговорните опити за нейното контролирани с промени в Кодекса на труда, както това се случва в Народното събрание. От АИКБ декларират, че предложението на Българска социалистическа партия е сигурна гаранция за фискална неустойчивост.
МФ към този момент предизвести, че повишението на минималната работна заплата на 50% от междинната в последните 12 месеца, или в конкретика - на 850 лв., ще усили бюджетния дефицит с към 1 милиард лв. на годишна база.
Чрез промени в Кодекса на труда от " Българска социалистическа партия за България " направиха опит минималната заплата следващата година да е половината от брутната междинна за предходните 12 месеца и пресметнаха, че тя би трябвало да е 850 лв., на което се опълчиха с други оферти от ГЕРБ-СДС.
Минималната заплата става 50% от междинната, само че от 2024 година
Междувременно държавното управление излезе със собствен план на разпореждане и предложи минималната заплата да се увеличи на 770 лв. от януари следващата година, макар че финансовият министър Росица Велкова заприказва, че нарастването би трябвало да е от средата на 2023-та.
И въпреки всичко към претекстовете на постановлението, направено от общественото министерство, е записано, че растежът на минималната заплата се постанова поради променената икономическа среда и инфлацията, с цел да се компенсират нискодоходните служащи, които да не изгубят покупателна дарба.
Изчисленията сочат, че 770 лв. са съвсем половината от междинната брутна заплата за 2021-ва и настояват, че по този начин се извършва и европейската инструкция за минималните хонорари, което се оспорва от синдикатите.
Дискусиите в Националния тристранен съвет имат единствено наложителен съвещателен темперамент, служебното държавно управление е в правото си да дефинира дефинитивно размера с разпореждане, което евентуално ще е реалност идната седмица.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ