Какво е френското предложение за вдигане на ветото за Северна Македония?
Предложението на Френското председателство за повдигане на ветото за Северна Македония се трансформира в политическа дъвка измежду ръководещите освен в Родината, само че и в югозападната й съседка.
Но какво в действителност съставлява то и какви хрумвания са заложени в него? На процедура, френското предложение включва два плана на документи, които Френското председателство е разпратило до страните членки – вид за Преговорна рамка на РСМ с спомагателни протоколи към нея, дружно със Заключения на Съвета за привикване на Първа междуправителствена конференция със Скопие.
Предложението залага на това България да вдигне ветото над Скопие в този момент или най-малко в обозримо бъдеще, само че в подмяна на това Европейската комисия ще направи компромис в кардиналната си позиция да не се ангажира в двустранни разногласия.
Така Европейска комисия ще се трансформира
в поръчител за осъществяването на поставените условия
към Северна Македония, поставяйки ги в самата преговорна рамка, която ще бъде предоставена на Скопие.
В предлагането са включени условия като вкарването на българите в Конституцията на РСМ, отбрана на правата и ползите на малцинствата в Северна Македония, вкарване на явен ангажимент за битката с езика на омразата в страната и залагане на въпроса с македонския език по метод, който да не е в директно несъгласие с българската позиция.
Основен миг във френското предложение е надзор от страна на Европейска комисия за съблюдаване на предходните двустранни контракти, които Северна Македония е сключвала с страни от Европейска комисия – Преспанското съглашение с Гърция и Договорът за другарство, добросъседство и съдействие с България.
Така в самите си договаряния за участие Северна Македония ще би трябвало да покаже мощна ангажираност с „ добросъседските връзки и по-тясното районно съдействие “.
Контролът на Европейска комисия по Договора за добросъседство от 2017 година обаче ще е двустранен. Именно това се смята за един от по-“хлъзгавите “ моменти в предлагането, защото не се знае какво ще попада в този протокол и какъв брой от българските претенции са заложени в него.
Един от водещите аспекти, за които Европейска комисия ще съблюдава за напредъка на РСМ, е отношението по отношение на
отбраната на малцинствата
и общностите в страната от дискриминация.
Френското председателство предлага Комисията да следи от близко напредъка на Скопие в тези области, като от северномакедонското държавно управление се чака да даде гаранции, че той няма да бъде извърнат в даден миг.
По тази линия Северна Македония би трябвало да одобри проект за деяние, обвързван със отбраната на правата на „ малцинства или общности “ в името на недискриминацията им, битката с езика на омразата, образованието, ефикасните ограничения, механизмите на докладване и обозначаването на виновните институции.
По отношение на битката с езика на омразата, занапред ще се прецизират действителните аспекти и по-прецизни формулировки в двустранния протокол за осъществяването на Договора за добросъседство с България. Речта на омразата е сложена наред с други значими промени, които Скопие би трябвало да извърши във връзка с гаранциите за господство на закона и битка с корупцията.
Вкарването на българите като малцинство в Конституцията на РСМ не е директно заложено във френското предложение, като повода за това е, че Скопие към този момент изрази подготвеност да промени главния си закон.
Спорът сред двете държавни управления беше на какъв стадий това да се случи, като тук България настояваше, че първо би трябвало да се случи смяната, която подсигурява равни права на българите в РСМ, и едвам по-късно може да се приказва за повдигане на ветото.
В Северна Македония опозицията към този момент сигнализира, че
не е изпълнена съществена молба
на страната – първо да стартират договарянията, а по-късно да се приключи конституционната процедура.
Сн.: АРА/БГНЕС
Според специалисти един от най-спорните моменти във френското предложение остава обстановката с признаването на македонския език.
България изрично отхвърля да признае съществуването на подобен език. За да реализира състояние, в което се реализира „ единодушие да няма единодушие “, в документа се показва: „ Европейски Съюз отбелязва съответните планове на България и Северна Македония да създадат едностранна декларация за македонския език “.
Това ще разреши позицията на София да остане непроменена, до момента в който не се изчистят останалите противоречиви въпроси със Северна Македония.
Именно тук обаче се среща опозиция от Скопие. Засега държавното управление там отхвърля да разяснява предлагането, до момента в който то не бъде признато от Съвета на Европейски Съюз, само че министър председателят Димитър Ковачевски и външният министър Буяр Османи са безапелационни, че в преговорната рамка би трябвало да бъде записан чист македонски език.
За Северна Македония
въпросът с езика
е ясна алена линия в договарянията, като там самото покачване на тематиката дали съществува македонски език е посягане против националната им еднаквост.
Същевременно обаче външният министър на България Теодора Генчовска натъртва на това, че е от основно значение България да резервира позицията си, че „ не приема или няма да одобри експлицитно или имплицитно съществуването на така наречен македонски език в етнически и исторически подтекст “.
Много значим миг е, че френското предложение са предварителни документи, които могат да бъдат подлагани на редакции от всички страни членки на Европейски Съюз, само че не и от Северна Македония. За да бъде признато то, всички страни от Европейски Съюз би трябвало да го одобряват, а в случай че това не се случи до 30 юни, Чехия, която поема председателството на Съвета от Франция на 1 юли, може да продължи работата по документите.
И в България, и в Скопие опозицията е по-скоро склонна да отхвърли френското предложение. ВМРО-ДПМНЕ дефинираха документите като „ капитулация без отсрочване “, „ побългаряване на Македония на части”и „ дипломатически нокаут “.
От българска страна се появиха терзания по отношение на двустранния протокол сред Скопие и София по Договора за добросъседство, защото неяснотата там визира основни моменти от българските претенции по работата на двустранната група за историята и културата на двете страни – болен миг за България, само че и за Северна Македония.
Въпреки това обаче френското предложение
получи изненадваща поддръжка
от един от най-силните гласове на скептицизма за повдигане на българското несъгласие – президентът Румен Радев.
Той дефинира Предложенията на Френското председателство като „ едни от най-хубавите досега “, и то освен за България, а по принцип.
„ От една година настоятелно се борим и аз, и двете служебни държавни управления двустранните въпроси да се повдигнат на равнище Европейски Съюз, преговорна рамка. Това не е просто двустранен спор за история, както се показва. Те касаят фундаментите на Европейски Съюз и най-накрая, след множеството срещи, нашите европейски сътрудници схванаха, че там е мястото за решение на тези въпроси и те към този момент се залагат в преговорната рамка като метод “, сподели Радев пред публицисти на форума „ Три морета “ в Рига.
Оценките на специалисти са, че възможностите френското предложение да бъде признато и стартирано още по време на Френското председателство на Съвета на Европейски Съюз са минимални.
Но какво в действителност съставлява то и какви хрумвания са заложени в него? На процедура, френското предложение включва два плана на документи, които Френското председателство е разпратило до страните членки – вид за Преговорна рамка на РСМ с спомагателни протоколи към нея, дружно със Заключения на Съвета за привикване на Първа междуправителствена конференция със Скопие.
Предложението залага на това България да вдигне ветото над Скопие в този момент или най-малко в обозримо бъдеще, само че в подмяна на това Европейската комисия ще направи компромис в кардиналната си позиция да не се ангажира в двустранни разногласия.
Така Европейска комисия ще се трансформира
в поръчител за осъществяването на поставените условия
към Северна Македония, поставяйки ги в самата преговорна рамка, която ще бъде предоставена на Скопие.
В предлагането са включени условия като вкарването на българите в Конституцията на РСМ, отбрана на правата и ползите на малцинствата в Северна Македония, вкарване на явен ангажимент за битката с езика на омразата в страната и залагане на въпроса с македонския език по метод, който да не е в директно несъгласие с българската позиция.
Основен миг във френското предложение е надзор от страна на Европейска комисия за съблюдаване на предходните двустранни контракти, които Северна Македония е сключвала с страни от Европейска комисия – Преспанското съглашение с Гърция и Договорът за другарство, добросъседство и съдействие с България.
Така в самите си договаряния за участие Северна Македония ще би трябвало да покаже мощна ангажираност с „ добросъседските връзки и по-тясното районно съдействие “.
Контролът на Европейска комисия по Договора за добросъседство от 2017 година обаче ще е двустранен. Именно това се смята за един от по-“хлъзгавите “ моменти в предлагането, защото не се знае какво ще попада в този протокол и какъв брой от българските претенции са заложени в него.
Един от водещите аспекти, за които Европейска комисия ще съблюдава за напредъка на РСМ, е отношението по отношение на
отбраната на малцинствата
и общностите в страната от дискриминация.
Френското председателство предлага Комисията да следи от близко напредъка на Скопие в тези области, като от северномакедонското държавно управление се чака да даде гаранции, че той няма да бъде извърнат в даден миг.
По тази линия Северна Македония би трябвало да одобри проект за деяние, обвързван със отбраната на правата на „ малцинства или общности “ в името на недискриминацията им, битката с езика на омразата, образованието, ефикасните ограничения, механизмите на докладване и обозначаването на виновните институции.
По отношение на битката с езика на омразата, занапред ще се прецизират действителните аспекти и по-прецизни формулировки в двустранния протокол за осъществяването на Договора за добросъседство с България. Речта на омразата е сложена наред с други значими промени, които Скопие би трябвало да извърши във връзка с гаранциите за господство на закона и битка с корупцията.
Вкарването на българите като малцинство в Конституцията на РСМ не е директно заложено във френското предложение, като повода за това е, че Скопие към този момент изрази подготвеност да промени главния си закон.
Спорът сред двете държавни управления беше на какъв стадий това да се случи, като тук България настояваше, че първо би трябвало да се случи смяната, която подсигурява равни права на българите в РСМ, и едвам по-късно може да се приказва за повдигане на ветото.
В Северна Македония опозицията към този момент сигнализира, че
не е изпълнена съществена молба
на страната – първо да стартират договарянията, а по-късно да се приключи конституционната процедура.
Сн.: АРА/БГНЕС
Според специалисти един от най-спорните моменти във френското предложение остава обстановката с признаването на македонския език.
България изрично отхвърля да признае съществуването на подобен език. За да реализира състояние, в което се реализира „ единодушие да няма единодушие “, в документа се показва: „ Европейски Съюз отбелязва съответните планове на България и Северна Македония да създадат едностранна декларация за македонския език “.
Това ще разреши позицията на София да остане непроменена, до момента в който не се изчистят останалите противоречиви въпроси със Северна Македония.
Именно тук обаче се среща опозиция от Скопие. Засега държавното управление там отхвърля да разяснява предлагането, до момента в който то не бъде признато от Съвета на Европейски Съюз, само че министър председателят Димитър Ковачевски и външният министър Буяр Османи са безапелационни, че в преговорната рамка би трябвало да бъде записан чист македонски език.
За Северна Македония
въпросът с езика
е ясна алена линия в договарянията, като там самото покачване на тематиката дали съществува македонски език е посягане против националната им еднаквост.
Същевременно обаче външният министър на България Теодора Генчовска натъртва на това, че е от основно значение България да резервира позицията си, че „ не приема или няма да одобри експлицитно или имплицитно съществуването на така наречен македонски език в етнически и исторически подтекст “.
Много значим миг е, че френското предложение са предварителни документи, които могат да бъдат подлагани на редакции от всички страни членки на Европейски Съюз, само че не и от Северна Македония. За да бъде признато то, всички страни от Европейски Съюз би трябвало да го одобряват, а в случай че това не се случи до 30 юни, Чехия, която поема председателството на Съвета от Франция на 1 юли, може да продължи работата по документите.
И в България, и в Скопие опозицията е по-скоро склонна да отхвърли френското предложение. ВМРО-ДПМНЕ дефинираха документите като „ капитулация без отсрочване “, „ побългаряване на Македония на части”и „ дипломатически нокаут “.
От българска страна се появиха терзания по отношение на двустранния протокол сред Скопие и София по Договора за добросъседство, защото неяснотата там визира основни моменти от българските претенции по работата на двустранната група за историята и културата на двете страни – болен миг за България, само че и за Северна Македония.
Въпреки това обаче френското предложение
получи изненадваща поддръжка
от един от най-силните гласове на скептицизма за повдигане на българското несъгласие – президентът Румен Радев.
Той дефинира Предложенията на Френското председателство като „ едни от най-хубавите досега “, и то освен за България, а по принцип.
„ От една година настоятелно се борим и аз, и двете служебни държавни управления двустранните въпроси да се повдигнат на равнище Европейски Съюз, преговорна рамка. Това не е просто двустранен спор за история, както се показва. Те касаят фундаментите на Европейски Съюз и най-накрая, след множеството срещи, нашите европейски сътрудници схванаха, че там е мястото за решение на тези въпроси и те към този момент се залагат в преговорната рамка като метод “, сподели Радев пред публицисти на форума „ Три морета “ в Рига.
Оценките на специалисти са, че възможностите френското предложение да бъде признато и стартирано още по време на Френското председателство на Съвета на Европейски Съюз са минимални.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ