Симеонов: Доган показва верен анализ, че се върви към многополюсен свят и старите сфери на влияние
Предложението на Ахмед Доган за двама съпредседатели на Движение за права и свободи не е ненадейно. Това разяснява пред Дарик радио политологът Първан Симеонов.
Според него след интензивността на Делян Пеевски, припозната и от Доган, е последвала и закономерната противоположна връзка от структурите, която евентуално е посочила, че е нужен и човек с небългарско име и генезис.
По думите му завоят на една етническа партия към не толкоз етническа не може да е внезапен, с цел да не провокира противоположния резултат.
Първан Симеонов добави, че обръщението на Ахмед Доган демонстрира много правилен разбор, че се върви към многополюсен свят и възобновяване на сферите на въздействие.
„ Това е доста тежък за преглъщане хап от всички, тъй като дълго време се обясняваше в нашата страна, че надали не построяването на многополюсен свят е някаква съветска опорка. Може би е такава, само че не е лъжа.
Наистина се върви към многополюсен свят, в който надигат глава районни сили. Например в нашия район – Турция, а в световния свят надигат глава незападни модели, отпред с Китай и не без дейното присъединяване на Русия.
Това се вижда ясно и за положително или неприятно България отново ще е на границата.
При това на границата на една районна мощ с световни упоритости, каквато е Турция – не просто комшия и член на НАТО, и сферата на съветско въздействие, която в последната една година на войната по-скоро се затвърждава, в сравнение с да запада. Доган вижда това нещо и споделя – хора, травматично е, че това не се осъзнава ”, разяснява политологът.
Като значимо Първан Симеонов открои и прекомерно откровения звук на Ахмед Доган, който непосредствено споделя, че е угрижен. Според Симеонов за един почетен ръководител на партия, върнал се в управлението ѝ, сходно изказване би трябвало да се чете съществено, тъй като издава проблем, т.е. обстановката в Движение за права и свободи очевидно не е розова.
Симеонов посочи, че усещане прави и обвиняването, че Движение за права и свободи се трансформира в доста корпоративна конструкция. По думите му може единствено да се гадае към кого е ориентирано това.
„ Тук в действителност всички ние, каквото и да вършим, би трябвало да мислим за протичащото се в Движение за права и свободи през една призма – българо-турските връзки. Неслучайно Република Турция е категорично упомената в писмото като евентуален сектор на Джевдет Чакъров.
Да го кажем непосредствено – в съседство имаме една демографски млада експандираща стопанска система, да, евентуално има своите настоящи компликации, само че това е една страна, която е напът да сдобри вчерашния си ден с оня ден, т.е. да премисли и османското, и кемалисткото завещание и да опита да ги миксира.
Държава, която има световни упоритости. На първо време да бъде водач в мюсюлманския свят. Държава, която има свое мнение в НАТО, която е наш комшия, а в България има немалка група, която приказва турски език.
Каквото и да мислим за Движение за права и свободи, би трябвало да го мислим през призмата на утрешния ден и утрешните упоритости на едната и другата страна. Във всички ходове на Доган проличава вродения му истинкт за известно разграничаване по отношение на Турция. Инстинкт, който няма по какъв начин да бъде непознат на по-големи елементи от българското общество като цяло ”, добави Симеонов.
