ВСС: Предлаганите промени в Бюджет 2019 г. погазват Конституцията
Предлаганите промени в плана на Бюджет 2019 година жестоко погазват главната конституционна норма за независимостта на правосъдната власт.
Това се показва в декларация от администрацията на Висшия правосъден съвет и от администрацията на Прокуратурата на Р България против предлаганите промени в § 15 от Преходните и заключителни разпореждания на Проектозакона за Държавния бюджет на Р България за 2019 година по отношение на промените на член 352 от Закона за правосъдната власт.
В документа се показва, че Законът за правосъдната власт (ЗСВ) регламентира, че при реализиране на своите пълномощия органите на правосъдната власт се подкрепят от правосъдна администрация, като статутът и условията към правосъдните чиновници са регламентирани в член 340а от Закон за съдебната власт.
Предвид професионалните отговорности и условия за заемане на служба в правосъдната администрация, законодателят е въвел повишени условия и ограничавания към опцията за спомагателна трудова активност, част от които са аналогични с условията за заемане на магистратска служба (чл. 340а, алинея 2, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6).
Също като магистратите правосъдните чиновници носят отговорност по реда на ЗПКОНПИ, годишно подават декларация за имущество и ползи и са длъжни да съблюдават високи стандарти за морално-етично държание, съгласно Етичния кодекс на правосъдните чиновници.
Съдебната администрация наедно с магистратите е длъжна да отстоява върховенството на закона и престижа на правосъдната власт, като не позволява уронване на престижа ѝ.
В сегашния миг, когато обществото е мощно разколебано в доверието си към правосъдната власт, когато обособени магистрати и правосъдната система са подложени на непрестанен и систематичен напън, когато се основават внушения и манипулативно се интерпретират обстоятелства, свързани с правораздаването, правоприлагането и независимостта на правосъдната власт, поддръжката от страната е освен предстояща, само че и наложителна.Същевременно провежданата правосъдна промяна цели и обезпечаване на високоефективна, качествено работеща, отговаряща на европейските стандарти правосъдна администрация.
Разбирането на законодателя за нейната роля и значение е вложено в нормите, уреждащи нейните функционалности, статут и пълномощия в устройствения закон на правосъдната власт (чл. 348-чл. 354). Израз на грижата, правосъдният чиновник да дава отговор на високите законови условия, са и наредбите на член 352 за годишно погашение на сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера, и член 345, алинея 5 за погашение на в допълнение заплащане на чиновниците в профилираните органи на правосъдната власт. Тези правила са в синхрон със стандартите, въведени в страните от Европейски Съюз, за почтени и съответни приходи на правосъдната администрация, като съществена антикорупционна мярка.
Предлаганите промени в Проекта на ЗДБРБ за 2019 година, в това число в § 15 от преходните и заключителни разпореждания, за погашение на правосъдните чиновници на средства за облекло до 450 лева, жестоко незачитат и погазват главната конституционна норма за независимостта на правосъдната власт. Те нарушават член 117, алинея 3 от Конституция на Република България, гарантиращ независим бюджет на правосъдната власт, лишават значимостта на правосъдния чиновник, подценяват законово избрания му статут като му придават несвойствено наличие, аналогично на държавния чиновник.
За следващ път с плана на Закона за държавния бюджет за 2019 година се показва отношението на изпълнителната власт към равнопоставената ѝ правосъдна власт, която по Конституция е самостоятелна и има независим бюджет, се показва в декларацията.
В нея се показва, че годишно повтарящият се спор за недофинансирането на правосъдната власт, както и образуването на публично мнение за нереално високи и несъответстващи на полагания труд приходи на магистратите и правосъдните чиновници още веднъж основават чувство, че правосъдната власт не разполага с самостоятелност при взимане на решение за предписание със независимия си бюджет, а е сложена според от дискреционните решения на изпълнителната власт.
" Нарушаването на правните правила поражда правна неустановеност и разрушава салдото на държавната власт. Висшият правосъден съвет непроменяемо съблюдава фискалната дисциплинираност и поставя старания да отстоява стандартите за самостоятелност на правосъдната власт, обезпечени с Конституцията на Република България и Закона за правосъдната власт. Оставаме с вяра и религия, че институциите в страната и Народното събрание, ще подсигуряват конституционно откритата самостоятелност на правосъдната власт, а решенията ще бъдат взети с причините на Висш съдебен съвет, специалистите и откритите в Закон за съдебната власт правила ", показват още магистратите.
Това се показва в декларация от администрацията на Висшия правосъден съвет и от администрацията на Прокуратурата на Р България против предлаганите промени в § 15 от Преходните и заключителни разпореждания на Проектозакона за Държавния бюджет на Р България за 2019 година по отношение на промените на член 352 от Закона за правосъдната власт.
В документа се показва, че Законът за правосъдната власт (ЗСВ) регламентира, че при реализиране на своите пълномощия органите на правосъдната власт се подкрепят от правосъдна администрация, като статутът и условията към правосъдните чиновници са регламентирани в член 340а от Закон за съдебната власт.
Предвид професионалните отговорности и условия за заемане на служба в правосъдната администрация, законодателят е въвел повишени условия и ограничавания към опцията за спомагателна трудова активност, част от които са аналогични с условията за заемане на магистратска служба (чл. 340а, алинея 2, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6).
Също като магистратите правосъдните чиновници носят отговорност по реда на ЗПКОНПИ, годишно подават декларация за имущество и ползи и са длъжни да съблюдават високи стандарти за морално-етично държание, съгласно Етичния кодекс на правосъдните чиновници.
Съдебната администрация наедно с магистратите е длъжна да отстоява върховенството на закона и престижа на правосъдната власт, като не позволява уронване на престижа ѝ.
В сегашния миг, когато обществото е мощно разколебано в доверието си към правосъдната власт, когато обособени магистрати и правосъдната система са подложени на непрестанен и систематичен напън, когато се основават внушения и манипулативно се интерпретират обстоятелства, свързани с правораздаването, правоприлагането и независимостта на правосъдната власт, поддръжката от страната е освен предстояща, само че и наложителна.Същевременно провежданата правосъдна промяна цели и обезпечаване на високоефективна, качествено работеща, отговаряща на европейските стандарти правосъдна администрация.
Разбирането на законодателя за нейната роля и значение е вложено в нормите, уреждащи нейните функционалности, статут и пълномощия в устройствения закон на правосъдната власт (чл. 348-чл. 354). Израз на грижата, правосъдният чиновник да дава отговор на високите законови условия, са и наредбите на член 352 за годишно погашение на сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера, и член 345, алинея 5 за погашение на в допълнение заплащане на чиновниците в профилираните органи на правосъдната власт. Тези правила са в синхрон със стандартите, въведени в страните от Европейски Съюз, за почтени и съответни приходи на правосъдната администрация, като съществена антикорупционна мярка.
Предлаганите промени в Проекта на ЗДБРБ за 2019 година, в това число в § 15 от преходните и заключителни разпореждания, за погашение на правосъдните чиновници на средства за облекло до 450 лева, жестоко незачитат и погазват главната конституционна норма за независимостта на правосъдната власт. Те нарушават член 117, алинея 3 от Конституция на Република България, гарантиращ независим бюджет на правосъдната власт, лишават значимостта на правосъдния чиновник, подценяват законово избрания му статут като му придават несвойствено наличие, аналогично на държавния чиновник.
За следващ път с плана на Закона за държавния бюджет за 2019 година се показва отношението на изпълнителната власт към равнопоставената ѝ правосъдна власт, която по Конституция е самостоятелна и има независим бюджет, се показва в декларацията.
В нея се показва, че годишно повтарящият се спор за недофинансирането на правосъдната власт, както и образуването на публично мнение за нереално високи и несъответстващи на полагания труд приходи на магистратите и правосъдните чиновници още веднъж основават чувство, че правосъдната власт не разполага с самостоятелност при взимане на решение за предписание със независимия си бюджет, а е сложена според от дискреционните решения на изпълнителната власт.
" Нарушаването на правните правила поражда правна неустановеност и разрушава салдото на държавната власт. Висшият правосъден съвет непроменяемо съблюдава фискалната дисциплинираност и поставя старания да отстоява стандартите за самостоятелност на правосъдната власт, обезпечени с Конституцията на Република България и Закона за правосъдната власт. Оставаме с вяра и религия, че институциите в страната и Народното събрание, ще подсигуряват конституционно откритата самостоятелност на правосъдната власт, а решенията ще бъдат взети с причините на Висш съдебен съвет, специалистите и откритите в Закон за съдебната власт правила ", показват още магистратите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ