Лорд Евгени Минчев: Не слагайте силиконови джуки на „Моя страна, моя България“!
Предлагаме ви злободневен коментар на лорд Евгени Минчев от неговата онлайн графа във фейсбук „ Мъжка дума “.
Моя страна, моя България... не е за всяка уста! Не слагайте силиконови джуки на този безконечен български химн!
Вземам отношение по отношение на проблема с чалгализираната неотдавна ария на Емил Димитров – Моя страна. Познавам създателя, написал съм книга и десетки публикации за него. Зная какво е песента за всички нас и не се усещам спокоен, когато някой бърка в музикалното завещание на Емил, с цел да го „ доизвая “ по своему. Макар и непосредствен със сина на артиста, аз постоянно се обаждам с цел да желая разрешение, когато съм поканен да извърша тази ария обществено. Затова, дано сложим разпоредбите преди страстите, уважението преди егото... Емил Димитров- наследник е изцяло в правото си да изиска сметка за сходно безчинство, прави го задоволително търпеливо и тактично.
Да сте забелязали, че всеки, опитал се да извърши ария на Емил, не е измежду съумелите. Има половин изключение или най-малко едно на милион. Да се преяжда с репертоара на Емил Димитров не е залък за всяка уста. Защото той беше извънреден и в тази изключителност се съдържат всички подправки за неговия триумф. Емил беше специфичен, както бе особено и времето в което твореше. Тогава имаше повече национализъм, повече безрезервност, повече музикална просвета. Слушайте си Шошана, хубава ария, интернационален шлагер. Пейте си гръцко, сръбско, каквото ви приляга, начинаещи приятели и другарки. Оставете Моя страна, тъй като ще се върна... Простете, ще повърна /от изпълнението/. Защото би трябвало да внимаваме с шедьоврите, да ги отглеждаме и помним, а не да им слагаме силиконови джуки или татуировки по тях. Прощавай, Емиле, те не знаят какво вършат.
Моя страна, моя България... не е за всяка уста! Не слагайте силиконови джуки на този безконечен български химн!
Вземам отношение по отношение на проблема с чалгализираната неотдавна ария на Емил Димитров – Моя страна. Познавам създателя, написал съм книга и десетки публикации за него. Зная какво е песента за всички нас и не се усещам спокоен, когато някой бърка в музикалното завещание на Емил, с цел да го „ доизвая “ по своему. Макар и непосредствен със сина на артиста, аз постоянно се обаждам с цел да желая разрешение, когато съм поканен да извърша тази ария обществено. Затова, дано сложим разпоредбите преди страстите, уважението преди егото... Емил Димитров- наследник е изцяло в правото си да изиска сметка за сходно безчинство, прави го задоволително търпеливо и тактично.
Да сте забелязали, че всеки, опитал се да извърши ария на Емил, не е измежду съумелите. Има половин изключение или най-малко едно на милион. Да се преяжда с репертоара на Емил Димитров не е залък за всяка уста. Защото той беше извънреден и в тази изключителност се съдържат всички подправки за неговия триумф. Емил беше специфичен, както бе особено и времето в което твореше. Тогава имаше повече национализъм, повече безрезервност, повече музикална просвета. Слушайте си Шошана, хубава ария, интернационален шлагер. Пейте си гръцко, сръбско, каквото ви приляга, начинаещи приятели и другарки. Оставете Моя страна, тъй като ще се върна... Простете, ще повърна /от изпълнението/. Защото би трябвало да внимаваме с шедьоврите, да ги отглеждаме и помним, а не да им слагаме силиконови джуки или татуировки по тях. Прощавай, Емиле, те не знаят какво вършат.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ