Без АЕЦ Белене може да внасяме скъп ток
Предлагаме ви втората част от изявлението ни със Станислав Георгиев, изпълнителен секретар на БУЛАТОМ. В първата той бе безапелационен, че при всички случаи втора атомна ще бъде преференциална за България.
- Г-н Георгиев, смятате ли, че без нова нуклеарна мощ, страната ни може да се окаже на мрачно след някоя и друга година?
- Вижте, не би трябвало да сътворяваме неуравновесеност у хората, само че би трябвало да бъдем справедливи. Ако погледнем и възрастта на главните базови мощности в сраната, надлежно в АЕЦ „ Козлодуй “ и в комплекса Марица Изток, ще забележим, че тези уреди са във втората половина на експлоатационния си интервал. На блокове 5 и 6 в АЕЦ „ Козлодуй “ остават в най-оптимистичния вид още 30 години. А ориста на блоковете в Марица Изток е към този момент решена от Европейска комисия. При това състояние страната ни има два разновидността като решение на казуса с надеждното обезпечаване на електрозахранване на промишлеността и популацията. Първият вид е неотложно да се пристъпи към строителство на нови базови мощности, като строителството на атомни блокове е без конкуренция. Моето мнение е, че строителството на блокове 1 и 2 на площадка „ Белене “ е най-бързият и изпълним план. Паралелно със строителството на тези блокове следва да се продължи плана за създаване на заместваща мощ на площадка „ Козлодуй “, като се провежда и организира по всички правила един явен конкурс. Там към този момент са изхарчени избрани средства и има направени съответни документи. Вторият вид е да продължаваме да се вършим, че всичко ни е наред, до момента в който стигнем до импорт на ток. Да, ще ни се даде такава опция, ще можем да внесем, само че каква ще бъде цената??? Убеден съм, че тя несъмнено ще бъде непоносима за българските клиенти.
- Казвате, че строителството на АЕЦ „ Белене “ при тези условия за България е без конкуренция. Но каква би трябвало да бъде собствеността на бъдещата централа? Трябва ли България да се отхвърля от такава „ златна кокошка “ като АЕЦ „ Белене “?
- Искам да уточня, че това е решение на българското държавно управление. Вариантите, които могат да се осъществят са приватизация на плана, посредством привличане на външен вложител (частен или държавен), следвайки изискванията, които българското държавно управление е оповестило – без закрепени цени на тока, без държавни гаранции и работа в изискванията на свободен пазар. Вторият вид за реализация на АЕЦ „ Белене “ е частична приватизация на плана със опазване на държавен миноритарен дял – т.е. България да взе участие с това, което към този момент е направено и платено по този план като оборудването, лицензираната площадка, техническия план, Оценка на въздействието върху околната среда, единодушието на Европейска комисия, подготвен ЕРС контракт и други Третият вид е на процедура връщане към началото на плана, към схемата за създаване с 51% държавно присъединяване и търсена на сътрудник за останалата част. Всеки един от тези разновидности има своите прерогативи и дефекти и те несъмнено ще бъдат регистрирани при взимане на крайното решение.
- Какви са преимуществата и минусите на тези разновидности за благосъстоятелност на АЕЦ „ Белене “?
- Ако България приватизира плана и се построява като напълно частна централа, ще имаме нова нуклеарна мощ на територията на България, която е от стратегическо значение, а в това време ще обезпечава сигурността на енергийната система. Негативите обаче са много и по-важното е, че нашата страна няма опит в тяхното ръководство, тъй като според Виенската спогодба при положение на нуклеарна повреда отговорността се носи от страната, където е ситуирана съответната АЕЦ. Т.е. България ще носи цялата морална и финансова отговорност пред страните, които вероятно ще пострадат. А в следствие ще има опция да търси възобновяване на направените разноските от притежателя на тази централа. Не е ясно и по какъв начин ще бъде решен въпросът със отговорностите на бъдещия притежател във връзка с РАО и по-специално на отработеното гориво и тяхното предпазване. Как ще се решат въпросите със извеждане от употреба на тези уреди, откакто изтече периода на употребата им. Да не приказваме, че облагата от работа на тази централа ще отива в ръцете на външен притежател, а не в страната.
Ако България остане съсобственик в централата, страната ще има надзор върху построяването и употребата на централата, както и ще взе участие в разпределението на облагата.
За третия вид нещата са ясни, тъй като това беше разновидността, по който се развиваше плана за АЕЦ „ Белене “ преди да бъде спрян и това щеше да е и най-изгодният вид за страната.
- Напоследък все по-често идват индикации, че е допустимо държавното управление да прегледа и още един вид, така наречен „ маджарски модел “, по който се построява на АЕЦ „ Пакш “ 2. А точно, посредством договаряне на държавен заем от Русия. Възможен ли е този вид за България?
- Влизаме към този момент в областта на политиците, тъй като приказваме за пари. Принципно унгарският вид е използван и у нас, само че за това би трябвало да има политическо решение. Взимането на експортно насочен заем от Русия за създаване на блоковете в „ Белене “ към този момент бе предлагано на България, когато този план към момента беше деен, само че на процедура това предложение беше отхвърлено. Все отново следва да отбележим, че в сегашната обстановка повтарянето на това упражнение има своите безусловния прерогативи – един 80% експортно насочен заем, ще коства на българската страна доста по-малко в този момент, защото към този момент доста неща по плана „ Белене “ са направени. Така че си коства разглеждането и на този вид.
- Министър Петкова разгласи, че отчетът на Българска академия на науките към този момент е предаден в работен вид. Имате ли някаква информация какво е записано в него по повод бъдещето на плана за АЕЦ „ Белене “?
- Информация за това по какъв начин ще наподобява отчета на Българска академия на науките за жалост към момента нямаме. Информацията, която беше дадена от министър Петкова, е че той ще преглежда разновидности, без да дава рекомендации. Надяваме се, че този отчет ще бъде възложен за достъп и ще бъде обект на публично разискване. Български Атомен Форум си разреши да ангажира една авторитетна интернационална институция, която да извърши редом проучване за нуждата от строителство на нова нуклеарна мощ в България, като това проучване ще бъде готово съвсем в същия времеви интервал, когато се чака публикуването и на отчета а Българска академия на науките, т.е. към средата на месец октомври 2017 г.
- Г-н Георгиев, смятате ли, че без нова нуклеарна мощ, страната ни може да се окаже на мрачно след някоя и друга година?
- Вижте, не би трябвало да сътворяваме неуравновесеност у хората, само че би трябвало да бъдем справедливи. Ако погледнем и възрастта на главните базови мощности в сраната, надлежно в АЕЦ „ Козлодуй “ и в комплекса Марица Изток, ще забележим, че тези уреди са във втората половина на експлоатационния си интервал. На блокове 5 и 6 в АЕЦ „ Козлодуй “ остават в най-оптимистичния вид още 30 години. А ориста на блоковете в Марица Изток е към този момент решена от Европейска комисия. При това състояние страната ни има два разновидността като решение на казуса с надеждното обезпечаване на електрозахранване на промишлеността и популацията. Първият вид е неотложно да се пристъпи към строителство на нови базови мощности, като строителството на атомни блокове е без конкуренция. Моето мнение е, че строителството на блокове 1 и 2 на площадка „ Белене “ е най-бързият и изпълним план. Паралелно със строителството на тези блокове следва да се продължи плана за създаване на заместваща мощ на площадка „ Козлодуй “, като се провежда и организира по всички правила един явен конкурс. Там към този момент са изхарчени избрани средства и има направени съответни документи. Вторият вид е да продължаваме да се вършим, че всичко ни е наред, до момента в който стигнем до импорт на ток. Да, ще ни се даде такава опция, ще можем да внесем, само че каква ще бъде цената??? Убеден съм, че тя несъмнено ще бъде непоносима за българските клиенти.
- Казвате, че строителството на АЕЦ „ Белене “ при тези условия за България е без конкуренция. Но каква би трябвало да бъде собствеността на бъдещата централа? Трябва ли България да се отхвърля от такава „ златна кокошка “ като АЕЦ „ Белене “?
- Искам да уточня, че това е решение на българското държавно управление. Вариантите, които могат да се осъществят са приватизация на плана, посредством привличане на външен вложител (частен или държавен), следвайки изискванията, които българското държавно управление е оповестило – без закрепени цени на тока, без държавни гаранции и работа в изискванията на свободен пазар. Вторият вид за реализация на АЕЦ „ Белене “ е частична приватизация на плана със опазване на държавен миноритарен дял – т.е. България да взе участие с това, което към този момент е направено и платено по този план като оборудването, лицензираната площадка, техническия план, Оценка на въздействието върху околната среда, единодушието на Европейска комисия, подготвен ЕРС контракт и други Третият вид е на процедура връщане към началото на плана, към схемата за създаване с 51% държавно присъединяване и търсена на сътрудник за останалата част. Всеки един от тези разновидности има своите прерогативи и дефекти и те несъмнено ще бъдат регистрирани при взимане на крайното решение.
- Какви са преимуществата и минусите на тези разновидности за благосъстоятелност на АЕЦ „ Белене “?
- Ако България приватизира плана и се построява като напълно частна централа, ще имаме нова нуклеарна мощ на територията на България, която е от стратегическо значение, а в това време ще обезпечава сигурността на енергийната система. Негативите обаче са много и по-важното е, че нашата страна няма опит в тяхното ръководство, тъй като според Виенската спогодба при положение на нуклеарна повреда отговорността се носи от страната, където е ситуирана съответната АЕЦ. Т.е. България ще носи цялата морална и финансова отговорност пред страните, които вероятно ще пострадат. А в следствие ще има опция да търси възобновяване на направените разноските от притежателя на тази централа. Не е ясно и по какъв начин ще бъде решен въпросът със отговорностите на бъдещия притежател във връзка с РАО и по-специално на отработеното гориво и тяхното предпазване. Как ще се решат въпросите със извеждане от употреба на тези уреди, откакто изтече периода на употребата им. Да не приказваме, че облагата от работа на тази централа ще отива в ръцете на външен притежател, а не в страната.
Ако България остане съсобственик в централата, страната ще има надзор върху построяването и употребата на централата, както и ще взе участие в разпределението на облагата.
За третия вид нещата са ясни, тъй като това беше разновидността, по който се развиваше плана за АЕЦ „ Белене “ преди да бъде спрян и това щеше да е и най-изгодният вид за страната.
- Напоследък все по-често идват индикации, че е допустимо държавното управление да прегледа и още един вид, така наречен „ маджарски модел “, по който се построява на АЕЦ „ Пакш “ 2. А точно, посредством договаряне на държавен заем от Русия. Възможен ли е този вид за България?
- Влизаме към този момент в областта на политиците, тъй като приказваме за пари. Принципно унгарският вид е използван и у нас, само че за това би трябвало да има политическо решение. Взимането на експортно насочен заем от Русия за създаване на блоковете в „ Белене “ към този момент бе предлагано на България, когато този план към момента беше деен, само че на процедура това предложение беше отхвърлено. Все отново следва да отбележим, че в сегашната обстановка повтарянето на това упражнение има своите безусловния прерогативи – един 80% експортно насочен заем, ще коства на българската страна доста по-малко в този момент, защото към този момент доста неща по плана „ Белене “ са направени. Така че си коства разглеждането и на този вид.
- Министър Петкова разгласи, че отчетът на Българска академия на науките към този момент е предаден в работен вид. Имате ли някаква информация какво е записано в него по повод бъдещето на плана за АЕЦ „ Белене “?
- Информация за това по какъв начин ще наподобява отчета на Българска академия на науките за жалост към момента нямаме. Информацията, която беше дадена от министър Петкова, е че той ще преглежда разновидности, без да дава рекомендации. Надяваме се, че този отчет ще бъде възложен за достъп и ще бъде обект на публично разискване. Български Атомен Форум си разреши да ангажира една авторитетна интернационална институция, която да извърши редом проучване за нуждата от строителство на нова нуклеарна мощ в България, като това проучване ще бъде готово съвсем в същия времеви интервал, когато се чака публикуването и на отчета а Българска академия на науките, т.е. към средата на месец октомври 2017 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ