Предлагаме ви отговорите, които президентите на ВК Левски София Давид

Предлагаме ви отговорите, които президентите на ВК " Левски София " Давид Давидов и Владимир Николов дадоха отговори на въпросите, вълнуващи " сините " почитатели. Те бяха заложен в обществените ни мрежи. Нашият клуб реши да вкара тази нова форма на връзка, с цел да може всеки един последовател да се усеща част от живота му.

- Здравейте от спортна зала „ Левски София ". Както обещахме, управлението на нашия волейболен клуб е тук, с цел да отговори на всички ваши въпроси, които зададохте под постовете от обществените ни мрежи Фейсбук и Instagram.

Благодарим за големия интерес и разнообразните забавни въпроси. Тук в този момент, с цел да отговорят на тях, са президентите на клуба господин Давид Давидов и господин Владимир Николов. Здравейте!

Владимир Николов: Здравейте!

Давид Давидов: Здравейте!

- Да стартираме с нещо напълно общо. Какви са задачите на тима откъм резултати в близко и далечно бъдеще?

Владимир Николов: Целите на „ Левски " могат да бъдат единствено едни – постоянно печелене на всички мачове, в които взе участие. Това е от ден първи, когато сме се събрали. Нищо не се е трансформирало. Наясно сме, че не всеки път сме били любимци, само че „ Левски " не може да има други цели. Така че задачите са това – да печелим всички мачове, в които участваме.

Давид Давидов: Естествено, че ние всички би трябвало да се съобразяваме с най-различни условия при осъществяването на тези цели – равнище на конкуренция, нашите благоприятни условия да обезпечим клуба и тимовете с най-хубавата допустима селекция.

Но, както сме си казвали нееднократно, организацията „ Левски ", името, марката „ Левски " задължават ние да се опитваме постоянно да вършим най-хубавото за спортните резултати и за, естествено, удовлетворяването на упованията на почитателите, които се интересуват от нашата активност.

- Варират въпросите към конкретика, към селекцията, към цели, за които споменахме малко общо. Но стартирам с съответни цитати на хората, които са задали въпросите: „ А не трябваше ли да има още един-двама играчи за ротация, с цел да не се подлагат на свръхнатоварване 35-годишните Тодор Скримов и Светослав Гоцев?

Владимир Николов: Решението, което взехме тази година, беше умишлено премислено и стратегически. Дотолкова доколкото в случай че вземем опитни играчи, това значи, че нашите деца ще получават доста малко игрово време. Едно от нещата, които ни сплотяват, е основаването на лични фрагменти. И най-радващото, което ни се случи последните 2 години, е че ние успяхме с 11 деца от школата да реализираме тези резултати. Така че това продължава да бъде нашата тактика. Не се е трансформирала.

Давид Давидов: Ние може би е добре въпреки всичко да се върнем и няколко години обратно, с цел да стигнем до триумфите и резултатите, които по този начин отвориха апетита към повече и повече достижения за клуба. Минаха не малцина години, в които ние на процедура градяхме основата за тези триумфи и най-вероятно за идващите също ще се нуждаем от известно време.

За страдание, в границите на тази година изрично не сме имали по този начин осъзнато решение да имаме състав, който няма на процедура смени. Имаше много и затруднения, идващи от травми на някои от младите ни състезатели, които ги извадиха от игра. Мога да посоча двама състезатели – Николай Николаев в центъра, Никола Константинов, който би могъл да бъде една промяна на Скримов.

Гордан Люцканов лекува четири месеца травма в рамото. Но това са, за жалост, условия, които не са зависещи от нас. Ние обсъждахме вътрешно разновидности за привличане на играч и на полусезона.

За страдание, не можахме да се спрем на име и на подобаващ човек, който да отговори и на упованията на треньора, а и изобщо да се впише в организацията. Така че на този стадий тимът е това, което имаме сега. Нека въпреки всичко да не избързваме и с крайните оценки за сезона. Както се вижда, няма изявен любимец и всеки един тим от първите четири или пет в класирането има своите шансове. Ние сме в добра позиция сега да търсим положителни резултати в края на шампионата.

- Това до някаква степен дава отговор на съответния въпрос: „ Ще се притегли ли трета четворка, с цел да може да се отбрани купата? ", в случай че имате нещо да добавите?

Владимир Николов: Не, нямаме. Нямаме потребност от трета четворка, с цел да защитим тази купа. Имаме потребност от това да сме здрави.

- Един въпрос, който мисля, че също до някаква степен засегнахте: „ Беше ли отписан този сезон предвид на оскъдната селекция?

Владимир Николов: Колко нищожна е тази селекция е въпрос на интерпретация. Ние считаме, че можем да победим безусловно всеки един тим от актуалното състезание. Единственият състав, който не сме победили досега, е този на " Локомотив " (Пловдив), с който играем напълно скоро в нашата зала и се надяваме да запишем триумф против тях.

Давид Давидов: Бихме ги за Суперкупата. Да, в действителност при започване на сезона имаме победа и над тях, тъй че за отписване е прекомерно извънредно да се приказва. Наистина, в един претрупан темп, в мачове с дребни интервали за възобновяване, се появяват съответните опасности и рискове за отмалялост и за претоварване на играчи, които са в по-напреднала спортна възраст. Но ние имаме вяра, че те ще дадат своя принос и ще възнамеряват спортната си форма по подобен метод, че в края на сезона да бъдат в най-хубавото си положение. Не мислим, че нещо е отписано и нещо е завършило към днешна дата. Все отново сме на второ място.

- Има ли късмет да се върне Денислав Бърдаров?

Владимир Николов: Не. Дени играе за такива пари, които в България няма кой да даде. Ние може би е добре малко повече да поговорим на тематиката състезатели, техния път след по този начин прочут интервал в българското състезание и изобщо каква е логиката. Видяхме мнения за това, че състезатели се продават, дали не може да се задържат и по този начин нататък.

Значи тук има два значими момента, които е добре е всеки да познава. Едното е обвързвано с по този начин наречената продажба на състезателите. Нека никой да не си показва, че това е пазар, сходен на футболния. А прехвърлянията на състезатели и постъпленията от такива към клуба, който на процедура ги е построил, са извънредно алегорични и те по никакъв метод не трансформират нашия живот и не усъвършенстват финансовото ни положение.

Тоест, ние по никакъв метод да целим това, с цел да устояваме организацията. Пък нормално, за изясненост, финансовият пакет за един играч е общ и какъв брой един клуб ще задържи за себе си и ще остави на състезателя е общо взето решението, което би трябвало да се направи.

Иначе казано - ние би трябвало да ощетим нашите млади състезатели, в случай че тръгнем в действителност да пълним клубния бюджет със средства. Другото значимо нещо е, че за състезатели като Венислав Антов, Владимир Гърков, в случай че щете и Денислав Бърдаров, има един интервал от време, в който българското състезание е удачно и съответно за техните благоприятни условия и техните упоритости като състезатели. А те, без Бърдаров, който потегли по-рано, станаха два пъти първенци на България, завоюваха безусловно всичко тук и обикновено е в този стадий те да потърсят провокации в нови организации, където да се опитат да реализират още повече, да излязат от зоната си на комфорт, да се развият като състезатели.

Надяваме се да попаднат в полезрението на мениджъри, които да ги изпратят в най-големите вероятни тимове. Така че всеки един млад играч, на фона на шампионата което имаме, в един миг е задължен да направи идната стъпка. Ние пък, като организация която е виновна и търси това като краен резултат, би трябвало да ги поощрим да го създадат и сме щастливи, че тия момчета съумяват да покажат най-хубавото от себе си към този момент и в новите шампионати, в които вземат участие.

Връщане обратно е общо взето стъпка настрана от тяхната кариера. Те би трябвало да търсят още по-добри шампионати от тези, в които са сега, а не да мислят за българско състезание.

- След като се продадоха Антов, Гърков и Осория, за какво не се взеха още едни двама-трима качествени чужденци, около които младите да израстват? Вярвам, че сте отговаряли на този въпрос няколко пъти към този момент най-малко, само че въпреки всичко да чуем.

Владимир Николов: Нашата концепция и тактика през цялото време е да взимаме чужденци на постове, на които нямаме наши фрагменти. И сме го правили през годините.

Тази година не е като да нямаме чужденец. Имаме Юлиан Вайзиг, почти си прави работата за момента. Може би малко повече чакаме, само че ние имаме чужденец там, където имаме липса.

При състояние че имаме Слави Гоцев с Лазар Бучков и Николай Николаев, имаме Тошко Скримов и Гордан Люцканов, имаме Стоил Палев и Дамян Колев... Единственият пост, на който имаме действителна потребност, това беше диагонал на разпределителя и ние там се подсилихме. Тоест, взехме външен кадър на пост, на който имаме потребност. На другите постове и като запаси имаме наши деца, които съгласно нашата преценка са задоволително добре готови, с цел да носят фланелката на „ Левски ". Реално от началото на сезона, ние сме изиграли един слаб мач. Това е мачът против „ Пирин " за Купата на България.

Давид Давидов: И първият мач от шампионата с „ Нефтохимик ", може да се каже...

Владимир Николов: Добре. Два. Благодаря за уточнението. Изиграли сме два слаби мача от началото на шампионата. Това се случва на всеки тим. А сега „ Лубе " има доста повече слаби мачове, в сравнение с „ Левски " да вземем за пример. Така че това е. Взимаме чужденци там, където имаме потребност.

Давид Давидов: И там, където нямаме наши фрагменти.

- Понеже в диалога се появи един паралел с футбола, наподобява сравнението е неизбежно. Има част от хората, които разясняват, очаквайки техния обичан клубен тим, в тази ситуация „ Левски София ", да влага средства, време и сила в това да върви напред в Шампионската лига.

Сега, ясно е че нещата с футбола са несравними, само че каква стойност носи във волейбола Шампионската лига – присъединяване да вземем за пример в групите предходната година като финанси, като изгоди за състезателите, за клуба и коства ли си да се влага толкоз доста в тази посока, или по-скоро в друга, която е построяването на състезатели за националния тим?

Давид Давидов: Ние в случай че ще вършим паралел, в действителност чисто финансов, сред двете участия, аз мога да споделя напълно ясно какви са нашите директни финансови резултати от присъединяване в Шампионската лига. За разлика от паричните приходи, които българските футболни клубове, в последните случаи „ Лудогорец ", получават, и осмислят един цялостен сезон, на процедура изкарват един клуб на плюс, нашето присъединяване в Шампионската лига е 100 000 евро на минус.

Тоест, наградният фонд е подобен, че като се сложат всичките разноски, свързани с пътувания, с настанявания, с приемане на тимове, с акомодация на залата, тъй че тя да може да доближи до броя фенове, които изискват аа регламентите на Шампионската лига.

В общи линии присъединяване в тая Шампионска лига ни е коствало 100 000 евро. За страдание, волейболът е подобен спорт, че евротурнирите са разкош и те са въпрос в действителност на авторитет, на упоритости на една организация, само че изрично не и на опция клубът по някакъв метод да усъвършенства финансовото си положение.

Това може би се случва чак на тимовете, които стигат до крайна четворка. Те имат подобен награден фонд, който да даде опция някаква възвращаемост да се получи, само че елементарното присъединяване в Шампионската лига е това, което споделих преди малко.

- Тоест всичко това, което се случва – приходите от билети, да кажем някои състезатели са видяни, отиват по-късно на открито, е извънредно незадоволително да има баланс?

Давид Давидов: Сега, прехвърлянията на състезатели да го кажем, че са нещо, което не се взима поради сега, само че ние считаме че колкото Шампионската лига е помогнала, толкоз е помогнало и тяхното присъединяване в националните тимове, които са най-хубавата витрина. Което е една друга тематика, обвързвана с това къде е фокусът на организацията – на локално равнище, на равнище клуб или на равнище поддържане на национални тимове, само че може би ще стигнем до такава степен. Няма, за жалост, такава система за финансов тласък от Европейската конфедерация, която да подтиква тимовете да влагат в селекция, очаквайки че тази селекция ще им се върне през триумфи в груповата фаза и печеленето на мачове.

- Както доскоро споменахме, някои от хората държат на това на клубно равнище тимът да е сполучлив, до момента в който управлението на този клуб явно има друга вероятност като полезности. Може ли, господин Николов, да обясните за какво е толкоз значимо един клуб да зарежда националния тим с национални състезатели, да има такива момчета, които да попълнят националния тим за вас персонално може би?

Владимир Николов: Ами то не е единствено до националния тим, тъй като, с цел да имаме състезание, ние имаме потребност от състезатели. Последните години се оказа, че са доста малко клубовете, които действително създават състезатели. А в Суперлигата имаме 12 тима. Съответно са ни нужни 144 състезатели като най-малко, плюс либера. Значи 158 индивида са нужни като най-малко. Всяка година няколко индивида се отхвърлят, пенсионират се. Откъде идват новите? Нали някой би трябвало да ги сътвори, някой би трябвало да ги вземе от учебно заведение, от улицата, да ги вкара в залата, да ги тренира, да си извървят пътя. Това е първото. А и в нашето състезание има потребност освен от звезди, освен от Стоил Палев и Дамян Колев. В нашето състезание има потребност от състезатели, които са с по-скромни благоприятни условия, които нямат благоприятни условия за народен тим или за игра в Шампионска лига, само че пък поддържат равнището на шампионата.

Тези деца, тези момчета, преди да станат състезатели нали би трябвало да се развият, би трябвало да се изтренират. А националният тим е витрината за всичко, което вършим. И колкото сме щастливи от всички триумфи, които реализираме с „ Левски " последните години – за благополучие те бяха много – всичко това е несравнимо спрямо насладата от триумфа на националния тим.

Защото едно от многото неща, само че едно от значимите, които ни сплотяват с Давид и Атанас Гаров, е че ние сме горди да се назовем българи и ние сме горди когато България побеждава, и ние сме горди че нашата организация има значителен принос в това освен ние да сме горди, а всички почитатели на волейбола да са горди с нашите момчета и девойки.

Защото да не забравяме, че девойките станаха международни шампионки до 19 години. Това са нещата, които ни подтикват. Това са нещата, които ни карат да отделяме толкоз доста от времето си за тази идея.

- В началото на сезона старши треньорът на мъжкия тим Николай Желязков сподели, че новото потомство младежи не са напълно подготвени за мъжкия волейбол. Каква е обстановката все още? Колко подготвени са? И би трябвало да разберем почитателите, че чакат от вас да чуят по кое време ще бъдат подготвени тези момчета.

Владимир Николов: В интерес на истината, ние се надявахме към този момент да са подготвени или да са по-готови в сравнение с са, само че развиването на един състезателен гений не е като някаква работа на норма. Ако направиш 100 лицеви опори, значи ставаш мощен, или в случай че направиш 200 отскока, почваш да скачаш повече.

Развитието на играч в никакъв случай не е права линия. То е малко напред, малко обратно, малко напред, малко обратно. И сме в една такава обстановка, в която децата се развиват. Всеки ден се развиват непрекъснато, само че с една концепция по-бавно в сравнение с нас ни се искаше. Но това не значи, че няма да се развият. Просто би трябвало да проявим малко повече самообладание.

- И последно по тематиката за мъжкия тим - дали се планува момчета от колежанското състезание на Съединените щати да се върнат в тима (това са Александър Къндев и Кристиан Титрийски)?

Давид Давидов: Това е забавна тематика, която ние преглеждаме като опция. Защото в случай че тези състезатели, които сега са там, излезли от „ Левски ", желаят да завършат образованието си – т.е. да изкарат до края интервала си – тогава отговорът е не. Ако някои от тях сходно на прелестните синове на Владо (Александър и Симеон) решат, че желаят да се занимават професионално с волейбол и че колежанското състезание на Щатите забавя по този начин опциите за тяхното развиване, то ние с интерес и наслаждение бихме разгледали такива разновидности и това следва в идващите месеци.

Защото избираме да работим със състезатели, в чието бъдещо развиване и благоприятни условия имаме вяра. Да, пък и и най-малкото познаваме състезатели, които са произлезли от тази школа. И това би било желан вид по отношение на привличане на чужденци.

Също по този начин може би е добре да кажем няколко думи въпреки всичко за проектите за идващия сезон. Защото колкото и сега да сме ангажирани с сегашния, ние към този момент сме почнали работа по планирането най-малкото на това по какъв начин желаеме да изглеждаме през идващия сезон.

И можем да заявим напълно отговорно, че огромна част от терзанията и слабостите, които са разпознати посредством тези въпроси, ние ще намерим метод да се оправим с тях. Което значи увеличаване на позициите в постовете, в които все още имаме дефицити. И в това време естествено в идната година се надяваме и момчетата, на които разчитаме, да са по-активни участници в печеленето на мачове, да напреднат по този начин, че да имат доста по-голяма роля през идващия сезон в сравнение с в сегашния.