Лорд Евгени Минчев: Ни Ло и Ло-шите естетически избори, нерде Гери Никол, нерде Доли Партън и още + СНИМКИ
Предлагаме ви новите мнения на лорд Евгени Минчев за в. „ Телеграф “ в седмичната му графа „ ТелеГАФ “.
Буковска, като Буковски в стилните си решения
Това, което Буковска е облякла, да не би да е предложено от бг. Баба точка ком? Разпуснато, напряко текстилно свлачище, изцяло безконтролно към някои фешън трендове, решение, вкопчено в социализма на въображението. Свежата звездна фигура би понесла надалеч по-ефирни цветове, без да се залага на толкоз консервативните червено и черно, в случай че специфичен код за обличане не я е насърчил към това. Тук линиите и текстилните завои са напуснали всевъзможни правила и неподготвеното око може да се обърка в лабиринтите от прежда, кожа или неразбираемите мен материи. Ако нарека аленото жилетка, то тя борави с околната среда като изтърван от балкона доматен сок, приел формата на инцидентно преминаваща жена. Черното пък има тип на стартирана пица от пълнозърнесто тесто, изгубила се в превода. Това наподобява толкоз раздърпано и отпуснато, тъкмо както наподобява едно тесто, преди да го намажат с шарлан и украсят с гъби и кашкавал. Йоана е била небрежна и в прическата си, което е могла да избави с една шапка а галошките са благ спомен от остарели сбирки на Мю Мю, като леко наподобяват на нещо, което звучи като Мяу Мяу. Общо взето, в небрежността си към модата Буковска ми припомня на…Буковски. Чарлз Буковски.
Ни Ло и Ло-шите естетически избори…
Гостоприемно разкрития чатал на Николета Лозанова предлага текстилна панорама, съчетала цветове, почтени за боядисване на великденски яйца. Самите щампи по плата са с яйцевидна форма а дребните детайлчета ме вкарват в цветоускорение на пулса. Не съм движимост, само че тези оцветени формички ми наподобяват на увеличени под микроскоп организми като амеба или хламидия. Общо взето десенът, определен от Ло или Ло-шите стилисти в моите очи е единствено чорба от багри, да кажем- пикантна и предизвикваща пот на челото. Начело на фрагмента е коланче, което аз мога да дефинира като конопено. Той пристяга ханша на девойката /която не ми постла легло/, като отделя горната от долната половина. Нещо като бюджетна гарсониера, на два етажа. Този профил! Тези коси! Тези очила! Тези очи, уши, нос и гърло…Иска ми се да съм персоналният и доктор и да имам достъп до всички тези места.
Наталия- от скрина на баба, до скрина на вуйна си…
Приятно ми е да видя още веднъж Наталия Симеонова, след толкоз доста време. Активното и неявяване от екрана не я е повалило естетически, даже мисля, че през днешния ден тя наподобява надалеч по-прибрана, запокитила е тези фешън решения, които постоянно са ме изненадвали. Роклята, облечена от Симеонова тук, пази характерностите на предишните и решения, само че някак съзнателно е встъпила крачка настрана. Казва- аз харесвах блажените рокли в жанр скрина на баба, само че към този момент прогресирам и нося такива от скрина на … вуйна. Харесвам турбуленцията от цветове- синкаво и пепел от рози, занимателни са ми шарките, множеството от които наподобяват секс на влечуги, застигнати от изригване на вулкан. Цветовете са плъзнали на всички места по Наталия, същинско море от обич по шареното, което не стопира нито до обувките, нито в самите тях. Прическата е ярка, непокътната от годините и на телевизионна популярност, единствено русото е топнало за малко четката си в паничката на Сашка Васева, само че днес е събота и ние ще отминем великодушно този факт.
Нерде Гери Никол, нерде Доли Партън…
Че неприятното момиче на българската сцена не е българската Доли Партън,, мога да се подпиша. Липсват дългият опит и принципност в стила на американската звезда, само че най-много съответното облекло, подхождащо на тамошните обичаи. Да се приближава човек до нечий жанр е добре и е похвално, само че малко ме смущава обстоятелството, че стила на песните на Гери не са в онази фешън тоналност, която позволява сходна визия. Парчето дънков плат, което следва да възприемем като панталон ми е като предложено писмо с доста марки, по мярка и по цвят. Какво съдържа това писмо и кой е създателят, остава единствено да се гадае. Ботушите – два небостъргача в пасторалната околна среда в близост, изкачват с компликация естетическите стъпала на личната ми канара. Прерийното разстояние сред тях и панталонките, може да се мери със строителен или шивашки метър, съгласно персоналния ви жлъч. Бодито е по този начин набъбнало, че на човек му се желае да разполага с губерка и да разнищи тази губерния с същинско любознание. Шапката се приближава до визиите ни за баба Яга или за някой маг, присвоил си мисълта да разпознава вселенските каузи.
Костюмът на Гиър - изваден от пенсионните ведомости…
Независимо, че възрастта изисква несъмнено естетическо възпитание, определеното от Ричард Гиър отива още по-далеч и носи обръщение за есен, за късна есен. Костюмът си е напряко канцеларска облага, от него се излъчва служебната злочестина на мъж- писарушка, чиито хрумвания за младост от дълго време са потънали в пенсионните ведомости. Оранжевият шал е зов за помощ във към този момент обърканите конци на живота, концепт, който излиза от релсите на упованията ни за героя от Хубава жена. Приемам, че има несъмнено изхабяване на концепциите, на желанията и усетите, само че без да чакам Гиър да наподобява на рок звезда, мисля, че визията му не заслужава този жертван дрешник. По някои общи характерности, Ричард ми припомня на Ален Делон, чиито фешън решения не са по никакъв начин блестящи, в противен случай, лимитират се до тъмносиво, синьо, бяло. Точно цветовете, в които може да бъде боядисана една електроцентрала. Изглежда моторчето на въображението при Ричи има потребност от малко повече двигателна сила.
Буковска, като Буковски в стилните си решения
Това, което Буковска е облякла, да не би да е предложено от бг. Баба точка ком? Разпуснато, напряко текстилно свлачище, изцяло безконтролно към някои фешън трендове, решение, вкопчено в социализма на въображението. Свежата звездна фигура би понесла надалеч по-ефирни цветове, без да се залага на толкоз консервативните червено и черно, в случай че специфичен код за обличане не я е насърчил към това. Тук линиите и текстилните завои са напуснали всевъзможни правила и неподготвеното око може да се обърка в лабиринтите от прежда, кожа или неразбираемите мен материи. Ако нарека аленото жилетка, то тя борави с околната среда като изтърван от балкона доматен сок, приел формата на инцидентно преминаваща жена. Черното пък има тип на стартирана пица от пълнозърнесто тесто, изгубила се в превода. Това наподобява толкоз раздърпано и отпуснато, тъкмо както наподобява едно тесто, преди да го намажат с шарлан и украсят с гъби и кашкавал. Йоана е била небрежна и в прическата си, което е могла да избави с една шапка а галошките са благ спомен от остарели сбирки на Мю Мю, като леко наподобяват на нещо, което звучи като Мяу Мяу. Общо взето, в небрежността си към модата Буковска ми припомня на…Буковски. Чарлз Буковски.
Ни Ло и Ло-шите естетически избори…
Гостоприемно разкрития чатал на Николета Лозанова предлага текстилна панорама, съчетала цветове, почтени за боядисване на великденски яйца. Самите щампи по плата са с яйцевидна форма а дребните детайлчета ме вкарват в цветоускорение на пулса. Не съм движимост, само че тези оцветени формички ми наподобяват на увеличени под микроскоп организми като амеба или хламидия. Общо взето десенът, определен от Ло или Ло-шите стилисти в моите очи е единствено чорба от багри, да кажем- пикантна и предизвикваща пот на челото. Начело на фрагмента е коланче, което аз мога да дефинира като конопено. Той пристяга ханша на девойката /която не ми постла легло/, като отделя горната от долната половина. Нещо като бюджетна гарсониера, на два етажа. Този профил! Тези коси! Тези очила! Тези очи, уши, нос и гърло…Иска ми се да съм персоналният и доктор и да имам достъп до всички тези места.
Наталия- от скрина на баба, до скрина на вуйна си…
Приятно ми е да видя още веднъж Наталия Симеонова, след толкоз доста време. Активното и неявяване от екрана не я е повалило естетически, даже мисля, че през днешния ден тя наподобява надалеч по-прибрана, запокитила е тези фешън решения, които постоянно са ме изненадвали. Роклята, облечена от Симеонова тук, пази характерностите на предишните и решения, само че някак съзнателно е встъпила крачка настрана. Казва- аз харесвах блажените рокли в жанр скрина на баба, само че към този момент прогресирам и нося такива от скрина на … вуйна. Харесвам турбуленцията от цветове- синкаво и пепел от рози, занимателни са ми шарките, множеството от които наподобяват секс на влечуги, застигнати от изригване на вулкан. Цветовете са плъзнали на всички места по Наталия, същинско море от обич по шареното, което не стопира нито до обувките, нито в самите тях. Прическата е ярка, непокътната от годините и на телевизионна популярност, единствено русото е топнало за малко четката си в паничката на Сашка Васева, само че днес е събота и ние ще отминем великодушно този факт.
Нерде Гери Никол, нерде Доли Партън…
Че неприятното момиче на българската сцена не е българската Доли Партън,, мога да се подпиша. Липсват дългият опит и принципност в стила на американската звезда, само че най-много съответното облекло, подхождащо на тамошните обичаи. Да се приближава човек до нечий жанр е добре и е похвално, само че малко ме смущава обстоятелството, че стила на песните на Гери не са в онази фешън тоналност, която позволява сходна визия. Парчето дънков плат, което следва да възприемем като панталон ми е като предложено писмо с доста марки, по мярка и по цвят. Какво съдържа това писмо и кой е създателят, остава единствено да се гадае. Ботушите – два небостъргача в пасторалната околна среда в близост, изкачват с компликация естетическите стъпала на личната ми канара. Прерийното разстояние сред тях и панталонките, може да се мери със строителен или шивашки метър, съгласно персоналния ви жлъч. Бодито е по този начин набъбнало, че на човек му се желае да разполага с губерка и да разнищи тази губерния с същинско любознание. Шапката се приближава до визиите ни за баба Яга или за някой маг, присвоил си мисълта да разпознава вселенските каузи.
Костюмът на Гиър - изваден от пенсионните ведомости…
Независимо, че възрастта изисква несъмнено естетическо възпитание, определеното от Ричард Гиър отива още по-далеч и носи обръщение за есен, за късна есен. Костюмът си е напряко канцеларска облага, от него се излъчва служебната злочестина на мъж- писарушка, чиито хрумвания за младост от дълго време са потънали в пенсионните ведомости. Оранжевият шал е зов за помощ във към този момент обърканите конци на живота, концепт, който излиза от релсите на упованията ни за героя от Хубава жена. Приемам, че има несъмнено изхабяване на концепциите, на желанията и усетите, само че без да чакам Гиър да наподобява на рок звезда, мисля, че визията му не заслужава този жертван дрешник. По някои общи характерности, Ричард ми припомня на Ален Делон, чиито фешън решения не са по никакъв начин блестящи, в противен случай, лимитират се до тъмносиво, синьо, бяло. Точно цветовете, в които може да бъде боядисана една електроцентрала. Изглежда моторчето на въображението при Ричи има потребност от малко повече двигателна сила.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ