Лорд Евгени Минчев отсече: Криминален роман за роклята на Деси Слава, бяло, бяло и тук там розово при Миро и още + СНИМКИ
Предлагаме ви новите мнения на лорд Евгени Минчев за в. „ Телеграф “ в седмичната му графа „ ТелеГАФ “.
Младжов води в мъжката мода!
Притежател на изложба, водещ в бизнеса със земекопна техника и филантроп, предприемачът Ники Младжов от дълго време е сложил високо летвата на естетиката в бизнеса и персоналния си живот. Отношението му към положителния усет бе напомнено след карантината, по време на галерия в галерията му Нирвана, където Младжов се появи все по този начин моден. Обиколен от красиви дами, българският Амброаз Волар сподели класа с избора си в черно и бяло, възпитани в странство обноски на другарство и всичко належащо за потвърждаване имиджа му на благородник. Отлична компания му вършат Диана Дафова в рокля цвят горчица и щерка и- облечена в дреха като сметанов сладолед. Дамата до Младжов - Карина, печели точки пред всички, с съобразителна дреха, чанта, прическа и наличие. Актьорът Ники Сотиров заслужава настрана внимание, което за жал ще бъде сериозно.
Криминален разказ за роклята на Деси Слава…?
Всеки певчески род би трябвало да си има една Деси Слава. Попфолка заслужава даже повече. Ето защо… Защото по този начин. Но въпреки всичко публиката желае пояснение, най-много персонално аз, който нямам визия за какво певицата постоянно избира облекла, предопределени за различен. Вие мислите ли, че тази рокля не се сърди, че е там. Не мисли ли тя, че е на изгнание и заслужава по-добра орис. Ако Богомил Райнов можеше да напише престъпен разказ за роклите, несъмнено тази щеше да е в основната роля. За заглавието мога единствено да предсказвам. „ Отвлечената рокля ”, по какъв начин ви се струва… А първото изречение от този разказ може би щеше да е „ Роклята лежеше свита на кълбо на дъното на куфара, с който тя пое към село Долна дъбрава, община Мисирково. Ютията я удряше в ефирните и ръкави и представляваше най-близкия и главорез. Кучето на задната седалка мислеше и реши, че прекомерно малко е ръфало изделието, което чорбаджийката му щеше да надене единствено по-късно. Някъде зад тях виеха сирените на полицейска кола и кола за спешна помощ по едно и също време ” Сред такива видения мога единствено да препоръчам на певицата, че облечена по този начин, може единствено да стачкува на някой площад или на опашка за краве сирене.
Бяло, бяло и тук там розово при Миро
О тдавна желаех да видя Миро в розово. С лъскави панталони към този момент се го виждал, само че тази риза ме компенсира за всичките ми очаквания да видя артиста в нещо, което мисля, че показва същността му. Тук подредени като на церемониал /не споделям какъв/, се редуват оттенъци на розовото, този мъжки цвят, в какъвто съм виждал още Елтън Джон и Валери Леотниев. Благодаря на огледалото, което ми дава интифа за протичащото се по гърба на надарения артист а именно- един цветови миш миш, с вилица ли да го ядеш, с препечена филия ли да го топиш… Предницата, разгърдена като врата на баровски гараж, демонстрира сбирка косми и няколко бижута, разпилени от чевръсти пръсти, допускам де, допускам. Честен кръст, кръстчето е навръх мястото си, единствено че в случай че Миро беше църква. Огромната синина на ризата издава или неприятно изпиране или разпра при ръчно изпиране. Позволявам си да позволи, че неразбираемите фигурки тъдява са имали ясни контури преди съдбовното изпиране. Предполагам де, единствено допускам. Белият панталон, белия колан, може би по-надолу има бели обувки, върху бял килим. Както се казва- Ангел си ти.
Кралица на пластмасата ли е Ирис Апфел?
Уместно ли е да нарека тази дама Кралицата на пластмасата, поради герданите, при които се вижда, че материал не е пестен. Също и при гривните… Ами, тя е кралица освен на пластмасата, тя е още кралица на боичките, тъй като това, което може би тя приема за грим, аз чувствам като латекс, тук там блажна багра, спрей. Лицето на Ирис Апфел- американска бизнессдама, интериорен дизайнер и фешън икона, е в действителност впечатляващо и може да се даде за образец на нашенските бабички, поставили черните забрадки след 50-та си годишнина. За образец е сходна цветова еуфория, само че има заплаха и от преяждане с мода, какъвто аз персонално считам е казусът тук. Очилата са вид „ земля в илюминаторе ” и комай единствената им роля е да объркат гледащия по отношение на формата на лицето и да прикрият някой лицев подробност. За останалите видяни елементи се постанова да остана джентълмен, другояче има какво да се спомене. Неясната дреха жанр пачуърк носи доста послания на самота, на вечери в дамския клуб, на чаша вино, на бутилка вино, на отегчителен край с коняк и лимузина с персонален водач. Ирис евентуално може да си разреши всичко това в естетическия и финансов смисъл. Но остават въпросите за изопаченото, което или акцентира стилния непукизъм или чертае скицата на един комплициран от изобилието контур.
Бачев театралничи като естраден артист от 80-те
Едно събитие избавя Бачев от напиращите върху клавиатурата ми отзиви за неговия жанр. Обстоятелството, че тези дни артистът бе рожденик. Затова бих желал да му спестя по другарски изненадата ми от тези луксозни цветя, които можеха да намерят разтуха, като дамаска на някой фотьойл или да кажем, като шапка на абажур. Мариан съвсем в никакъв случай не се е отдавал толкоз на цветовете и без да съм негов откривател /щях да пребивавам в прозявка в случай че беше така/, през днешния ден съм зашлевен от избора му. Или, както нормално се случва да е- от избора на другите. Я стилист, я родственик, я завеяна магазинерка. Но в този кадър се усеща план. Чувства се идея. Ухае на женска ръка, която в никакъв случай не е готвила, само че е опипвала прекомерно много…материи. Че сакото не е част от дрешника на артиста приказват дългите ръкави, неувереността която лъха от стойката, забележимото стеснение на Мариан да е облечен по волята на различен. Ако бъркам, апелирам да бъда извинен, скъпи Марианчо и цветущ ти рожден ден. Но… Не позволявай различен път да те слагат на поза сред розови шубраци, по които няма рози. Финалното ми мнение е, че Бачев театралничи по метода, по който позираха за дългосвирещите си грамофонни плочи естрадните артисти на соца.
Младжов води в мъжката мода!
Притежател на изложба, водещ в бизнеса със земекопна техника и филантроп, предприемачът Ники Младжов от дълго време е сложил високо летвата на естетиката в бизнеса и персоналния си живот. Отношението му към положителния усет бе напомнено след карантината, по време на галерия в галерията му Нирвана, където Младжов се появи все по този начин моден. Обиколен от красиви дами, българският Амброаз Волар сподели класа с избора си в черно и бяло, възпитани в странство обноски на другарство и всичко належащо за потвърждаване имиджа му на благородник. Отлична компания му вършат Диана Дафова в рокля цвят горчица и щерка и- облечена в дреха като сметанов сладолед. Дамата до Младжов - Карина, печели точки пред всички, с съобразителна дреха, чанта, прическа и наличие. Актьорът Ники Сотиров заслужава настрана внимание, което за жал ще бъде сериозно.
Криминален разказ за роклята на Деси Слава…?
Всеки певчески род би трябвало да си има една Деси Слава. Попфолка заслужава даже повече. Ето защо… Защото по този начин. Но въпреки всичко публиката желае пояснение, най-много персонално аз, който нямам визия за какво певицата постоянно избира облекла, предопределени за различен. Вие мислите ли, че тази рокля не се сърди, че е там. Не мисли ли тя, че е на изгнание и заслужава по-добра орис. Ако Богомил Райнов можеше да напише престъпен разказ за роклите, несъмнено тази щеше да е в основната роля. За заглавието мога единствено да предсказвам. „ Отвлечената рокля ”, по какъв начин ви се струва… А първото изречение от този разказ може би щеше да е „ Роклята лежеше свита на кълбо на дъното на куфара, с който тя пое към село Долна дъбрава, община Мисирково. Ютията я удряше в ефирните и ръкави и представляваше най-близкия и главорез. Кучето на задната седалка мислеше и реши, че прекомерно малко е ръфало изделието, което чорбаджийката му щеше да надене единствено по-късно. Някъде зад тях виеха сирените на полицейска кола и кола за спешна помощ по едно и също време ” Сред такива видения мога единствено да препоръчам на певицата, че облечена по този начин, може единствено да стачкува на някой площад или на опашка за краве сирене.
Бяло, бяло и тук там розово при Миро
О тдавна желаех да видя Миро в розово. С лъскави панталони към този момент се го виждал, само че тази риза ме компенсира за всичките ми очаквания да видя артиста в нещо, което мисля, че показва същността му. Тук подредени като на церемониал /не споделям какъв/, се редуват оттенъци на розовото, този мъжки цвят, в какъвто съм виждал още Елтън Джон и Валери Леотниев. Благодаря на огледалото, което ми дава интифа за протичащото се по гърба на надарения артист а именно- един цветови миш миш, с вилица ли да го ядеш, с препечена филия ли да го топиш… Предницата, разгърдена като врата на баровски гараж, демонстрира сбирка косми и няколко бижута, разпилени от чевръсти пръсти, допускам де, допускам. Честен кръст, кръстчето е навръх мястото си, единствено че в случай че Миро беше църква. Огромната синина на ризата издава или неприятно изпиране или разпра при ръчно изпиране. Позволявам си да позволи, че неразбираемите фигурки тъдява са имали ясни контури преди съдбовното изпиране. Предполагам де, единствено допускам. Белият панталон, белия колан, може би по-надолу има бели обувки, върху бял килим. Както се казва- Ангел си ти.
Кралица на пластмасата ли е Ирис Апфел?
Уместно ли е да нарека тази дама Кралицата на пластмасата, поради герданите, при които се вижда, че материал не е пестен. Също и при гривните… Ами, тя е кралица освен на пластмасата, тя е още кралица на боичките, тъй като това, което може би тя приема за грим, аз чувствам като латекс, тук там блажна багра, спрей. Лицето на Ирис Апфел- американска бизнессдама, интериорен дизайнер и фешън икона, е в действителност впечатляващо и може да се даде за образец на нашенските бабички, поставили черните забрадки след 50-та си годишнина. За образец е сходна цветова еуфория, само че има заплаха и от преяждане с мода, какъвто аз персонално считам е казусът тук. Очилата са вид „ земля в илюминаторе ” и комай единствената им роля е да объркат гледащия по отношение на формата на лицето и да прикрият някой лицев подробност. За останалите видяни елементи се постанова да остана джентълмен, другояче има какво да се спомене. Неясната дреха жанр пачуърк носи доста послания на самота, на вечери в дамския клуб, на чаша вино, на бутилка вино, на отегчителен край с коняк и лимузина с персонален водач. Ирис евентуално може да си разреши всичко това в естетическия и финансов смисъл. Но остават въпросите за изопаченото, което или акцентира стилния непукизъм или чертае скицата на един комплициран от изобилието контур.
Бачев театралничи като естраден артист от 80-те
Едно събитие избавя Бачев от напиращите върху клавиатурата ми отзиви за неговия жанр. Обстоятелството, че тези дни артистът бе рожденик. Затова бих желал да му спестя по другарски изненадата ми от тези луксозни цветя, които можеха да намерят разтуха, като дамаска на някой фотьойл или да кажем, като шапка на абажур. Мариан съвсем в никакъв случай не се е отдавал толкоз на цветовете и без да съм негов откривател /щях да пребивавам в прозявка в случай че беше така/, през днешния ден съм зашлевен от избора му. Или, както нормално се случва да е- от избора на другите. Я стилист, я родственик, я завеяна магазинерка. Но в този кадър се усеща план. Чувства се идея. Ухае на женска ръка, която в никакъв случай не е готвила, само че е опипвала прекомерно много…материи. Че сакото не е част от дрешника на артиста приказват дългите ръкави, неувереността която лъха от стойката, забележимото стеснение на Мариан да е облечен по волята на различен. Ако бъркам, апелирам да бъда извинен, скъпи Марианчо и цветущ ти рожден ден. Но… Не позволявай различен път да те слагат на поза сред розови шубраци, по които няма рози. Финалното ми мнение е, че Бачев театралничи по метода, по който позираха за дългосвирещите си грамофонни плочи естрадните артисти на соца.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ