Лорд Евгени Минчев в акция: Някой да скрои шапка на Цитиридис, Лейди Гага, ала лейди…Гаганица, потеря от черни салтанати по Диона и още + СНИМКИ
Предлагаме ви новите мнения на лорд Евгени Минчев за в. „ Телеграф “ в седмичната му графа „ ТелеГАФ “.
На кой фешън Бог се молят Миро, Крум и Максим?
Много мислих какво възприятие да изпитам пред външния тип на Миро и считам, че то е…съчувствие. Отдадено, приятелско, съжалително, без капка подбив. Така бих се чувствал пред опит за картина на Джорджано, само че това са странични признаци на възприятията ми. Освен,че очевидно е качил килограми- Карантина, карантина, йо и о…, надареният артист е нахвърлял по себе си де що свари от разпиления си дрешник. Черната блуза разкрива нещо като дамски формирания, може да са светлосенки, знам ли, не бих ги пипнал даже с цел да ревизира. Сините чорапи извикват в мен нужда да препоръчам един ярко наследник сутиен при потребност и за баланс една маска в същия цвят. Сакото на пастора вляво /Боже, каква комфортна позиция/ е като пастьоризирано- по този начин стерилно в богатата на цвят среда и калцуните на Миро. Пастор Максим тържествува на макс в пасторалната фешън картинка, където виждаме още Крум Савов и брачната половинка му. Савов, който е единствено седем осми по-стилен от Мирко, тържествува в фрагмента със сиво сако, като отломка от берлинската стена. Карираната пола на булката на Крум, демонстрира, че няма кум, няма сват в прериите на естетиката. Тя, полата, наднича като бирник иззад досието и си приказва на един и същи език със сините чорапки в съседство.
Някой да скрои шапка на Цитиридис!
При толкоз банкноти в ръката, не се сюрпризирам, че господин Телевизионен водещ е облечен по този начин. Кольо наподобява като след дълго пътешестване от София до Миконос, където би могъл да работи като разносвач на пици. Облеклото, братя и сестри, ми приказва, че младежът може да си откри там всякаква работа. Може да носи храна и на пеликана Петрос, в случай че е жив още този розов знак на острова на мъжката обич. Вечерният ефирен служащ е поставил точния елек, цветово съчетаващ мохито и блъди Мери,с тук там лимончело. Останалото е черно, като декор на финални надписи на неенергично предаване или отегчителен филм. Дънките ме карат да мисля, че господинът е едър, не едър а надебелял. За да бъда потребен въпреки всичко на господина, дано предложа да не илюстрира следствията от карантината толкоз явно. Може, изключително когато прави фотосите си всеобщо притежание, да заема пози, които го издължават, да сложи сако, което да усъвършенства фигурата и излъчването му. Никой ли не се сети от толкоз стилисти в близост, да му сложи шапка. Дотук по всичко наподобява, че някой му е скроил шапка, няма да се учудя, в случай че е и самият той.
Лейди Гага, но лейди…Гаганица
Репутацията на зеленото е привлякла лейди Гага, само че за нейно страдание – не в позитивния смисъл. За конкретизиране, ще кажа че за зелено посочвам фосфоресциращата мъгла над главата и раменете и, образуваща северно зарево само че с неразбираемо приложение, види се. Ексцентричната звезда може да бъде взета за някой от тези екзотични гущери, чиито ципи им служат за къси полети. Не мога да кажа, че тук полетът е над кукувиче гнездо, само че сюжетът върви в тази посока. Като лорд на лейди ще кажа, че използването на този гръмък цвят, можеше да се ограничи единствено до раменете, само че върху ботушите ми идва вповече. Знае ли мадам Гага, че в нашата младост да носиш мрежест чорапогащник беше обединено с молитва да не те срещне полицай на пътя ти… Сега забелязах косите. Ледени висулки, стегнали в менгеме лицето, по което гримът е основал заблуда за воин на анимационно филмче. Лъскавото боди от моята позиция ми прилича купе на петкратно пребоядисван запорожец а краищата на ръкавите, като работа на новак заварчик. В днешни времена може би на известната певица и се е приискало да се покаже съпричастна към модата на маскировката. Постигнала е това ненапълно а до откритите елементи вирус надали би се доближил, без самият той да е с маска и санитарно облекло. Всичко това води до мемоари от изборните плакати в Гаганица.
Потеря от черни салтанати по Диона
На това мога да кажа аз Диона вирус, тъй като макар благосклонностите ми към певицата, стартирам да кихам и да подвигам температура при тъкмо тази нейна визия. Макар Бог да е дал свободната воля, то може би би трябвало да ни даде и методите да оцеляваме при изборите на останалите. Виждате по какъв начин подобен един избор е илюстриран от благата ми приятелка- дънки чиято същина е пропаднала или на дъното на протъркван остарял леген от алпака или в пералня, чиято валидност е изтекла по време на 14-я партиен конгрес на Българска комунистическа партия. Макар гащетата да разкриват привлекателен чатал, то над тях, незабавно над тях, потегля черна потеря от колан, поло, пелерина и коси. Всички те свързани от мрачния дявол на нощта, приютила се в слънчевия контур на Диона. И мислите, че стилното обезверение свършва дотук. Не! То пълзи в очилата на госпожицата, придвижва се като отговорен възпитаник на последния чин, та чак в чантичката. Обувките и очилата си шушукат през две планини в деветата, та чак до деветата дупка на кавала, както се показваше баба ми по пра-бабина линия. Тъкмо да свърша и вижте- една голяма татуировка пред очите ми. Как да не свърши човек…
Попова поникна в поповите фешън градини
Тези благи, младежи, по този начин витални по собствен метод на сцената, са облечени във флегматични цветове. Кафявото свързвам с почва, подложена на риголване, върху която по-късно е минало стадо преяли крави. Интересни са етно претекстовете в ризата на Васелин Плачков- в случай че не играе характерна роля, то не виждам мъдра причина да носи това. Не зная по какъв начин е избран дрешника и коя е епохата, само че в случай че тук си визират византийските времена, добре бе да знам, че дънките датират от този момент. Ботушите са същински принос в облеклото на артиста. Освен, че съответстват посредством главния цвят с тези на Мариана Попова, те греят в слънчевите си сектори от кожа в по-жълтеникав цвят. Самата Попова стои като в текста на песента „ Брала мома къпини, в попови градини ”. Нищо неприятно както се споделя, само че при именитата певица не намирам никакво етнологично подобие с епохите, с които съм осведомен исторически. Горната част на облеченото от Попова механично свързвам с облекло за фитнес а украшението на челото одобрявам като паднала от косите диадема. Огромен колан с плетка жанр кош за самун, се набива на очи, само че тук още веднъж дънките са тези, които основават най-големи главоболия в фрагмента.
На кой фешън Бог се молят Миро, Крум и Максим?
Много мислих какво възприятие да изпитам пред външния тип на Миро и считам, че то е…съчувствие. Отдадено, приятелско, съжалително, без капка подбив. Така бих се чувствал пред опит за картина на Джорджано, само че това са странични признаци на възприятията ми. Освен,че очевидно е качил килограми- Карантина, карантина, йо и о…, надареният артист е нахвърлял по себе си де що свари от разпиления си дрешник. Черната блуза разкрива нещо като дамски формирания, може да са светлосенки, знам ли, не бих ги пипнал даже с цел да ревизира. Сините чорапи извикват в мен нужда да препоръчам един ярко наследник сутиен при потребност и за баланс една маска в същия цвят. Сакото на пастора вляво /Боже, каква комфортна позиция/ е като пастьоризирано- по този начин стерилно в богатата на цвят среда и калцуните на Миро. Пастор Максим тържествува на макс в пасторалната фешън картинка, където виждаме още Крум Савов и брачната половинка му. Савов, който е единствено седем осми по-стилен от Мирко, тържествува в фрагмента със сиво сако, като отломка от берлинската стена. Карираната пола на булката на Крум, демонстрира, че няма кум, няма сват в прериите на естетиката. Тя, полата, наднича като бирник иззад досието и си приказва на един и същи език със сините чорапки в съседство.
Някой да скрои шапка на Цитиридис!
При толкоз банкноти в ръката, не се сюрпризирам, че господин Телевизионен водещ е облечен по този начин. Кольо наподобява като след дълго пътешестване от София до Миконос, където би могъл да работи като разносвач на пици. Облеклото, братя и сестри, ми приказва, че младежът може да си откри там всякаква работа. Може да носи храна и на пеликана Петрос, в случай че е жив още този розов знак на острова на мъжката обич. Вечерният ефирен служащ е поставил точния елек, цветово съчетаващ мохито и блъди Мери,с тук там лимончело. Останалото е черно, като декор на финални надписи на неенергично предаване или отегчителен филм. Дънките ме карат да мисля, че господинът е едър, не едър а надебелял. За да бъда потребен въпреки всичко на господина, дано предложа да не илюстрира следствията от карантината толкоз явно. Може, изключително когато прави фотосите си всеобщо притежание, да заема пози, които го издължават, да сложи сако, което да усъвършенства фигурата и излъчването му. Никой ли не се сети от толкоз стилисти в близост, да му сложи шапка. Дотук по всичко наподобява, че някой му е скроил шапка, няма да се учудя, в случай че е и самият той.
Лейди Гага, но лейди…Гаганица
Репутацията на зеленото е привлякла лейди Гага, само че за нейно страдание – не в позитивния смисъл. За конкретизиране, ще кажа че за зелено посочвам фосфоресциращата мъгла над главата и раменете и, образуваща северно зарево само че с неразбираемо приложение, види се. Ексцентричната звезда може да бъде взета за някой от тези екзотични гущери, чиито ципи им служат за къси полети. Не мога да кажа, че тук полетът е над кукувиче гнездо, само че сюжетът върви в тази посока. Като лорд на лейди ще кажа, че използването на този гръмък цвят, можеше да се ограничи единствено до раменете, само че върху ботушите ми идва вповече. Знае ли мадам Гага, че в нашата младост да носиш мрежест чорапогащник беше обединено с молитва да не те срещне полицай на пътя ти… Сега забелязах косите. Ледени висулки, стегнали в менгеме лицето, по което гримът е основал заблуда за воин на анимационно филмче. Лъскавото боди от моята позиция ми прилича купе на петкратно пребоядисван запорожец а краищата на ръкавите, като работа на новак заварчик. В днешни времена може би на известната певица и се е приискало да се покаже съпричастна към модата на маскировката. Постигнала е това ненапълно а до откритите елементи вирус надали би се доближил, без самият той да е с маска и санитарно облекло. Всичко това води до мемоари от изборните плакати в Гаганица.
Потеря от черни салтанати по Диона
На това мога да кажа аз Диона вирус, тъй като макар благосклонностите ми към певицата, стартирам да кихам и да подвигам температура при тъкмо тази нейна визия. Макар Бог да е дал свободната воля, то може би би трябвало да ни даде и методите да оцеляваме при изборите на останалите. Виждате по какъв начин подобен един избор е илюстриран от благата ми приятелка- дънки чиято същина е пропаднала или на дъното на протъркван остарял леген от алпака или в пералня, чиято валидност е изтекла по време на 14-я партиен конгрес на Българска комунистическа партия. Макар гащетата да разкриват привлекателен чатал, то над тях, незабавно над тях, потегля черна потеря от колан, поло, пелерина и коси. Всички те свързани от мрачния дявол на нощта, приютила се в слънчевия контур на Диона. И мислите, че стилното обезверение свършва дотук. Не! То пълзи в очилата на госпожицата, придвижва се като отговорен възпитаник на последния чин, та чак в чантичката. Обувките и очилата си шушукат през две планини в деветата, та чак до деветата дупка на кавала, както се показваше баба ми по пра-бабина линия. Тъкмо да свърша и вижте- една голяма татуировка пред очите ми. Как да не свърши човек…
Попова поникна в поповите фешън градини
Тези благи, младежи, по този начин витални по собствен метод на сцената, са облечени във флегматични цветове. Кафявото свързвам с почва, подложена на риголване, върху която по-късно е минало стадо преяли крави. Интересни са етно претекстовете в ризата на Васелин Плачков- в случай че не играе характерна роля, то не виждам мъдра причина да носи това. Не зная по какъв начин е избран дрешника и коя е епохата, само че в случай че тук си визират византийските времена, добре бе да знам, че дънките датират от този момент. Ботушите са същински принос в облеклото на артиста. Освен, че съответстват посредством главния цвят с тези на Мариана Попова, те греят в слънчевите си сектори от кожа в по-жълтеникав цвят. Самата Попова стои като в текста на песента „ Брала мома къпини, в попови градини ”. Нищо неприятно както се споделя, само че при именитата певица не намирам никакво етнологично подобие с епохите, с които съм осведомен исторически. Горната част на облеченото от Попова механично свързвам с облекло за фитнес а украшението на челото одобрявам като паднала от косите диадема. Огромен колан с плетка жанр кош за самун, се набива на очи, само че тук още веднъж дънките са тези, които основават най-големи главоболия в фрагмента.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ