Предлагаме да се построи нов наказателен паркинг в ж. к.

Предлагаме да се построи нов углавен паркинг в ж. к. " Меден рудник ", както и възстановяване на инфраструктурата в цялостен Бургас, разгласи ръководителят на Гражданско обединяване " Бургазлии "

Председателят на Гражданско обединяване " Бургазлии " Иван Ненков пред Флагман.бг.

- Г-н Ненков, последният път коментирахте пилона на Рожен. Сега се появи още веднъж въпрос, който чертае разделяне в обществото – да остане ли 3 март народен празник на България? Вашето мнение.

- Бих почнал с това, че въпросът Ви е навръх място. Този спор, който е извънредно непотребен, желае да направи по този начин, че да опълчи българи против българи – нещо, което не трябва да бъде допускано. Дебатирането не търси добър вид за народен празник, а чисто и просто желае да махне сегашния, тъй като е обвързван с Русия. На собствен ред Русия не е обичана в този момент поради войната в Украйна. Т.е този празник не е добър поради конюнктурата, а не по принцип. Аз не разбирам за какво поради тази война би трябвало нашият народен дух да се принизява. България е свърана с 3 март, тъй като точно на тази дата тя се появява на картата като независима страна – да, подвластна и необединена, само че откроена географски и национално. Не може да забравим повратната интервенция на  българските опълченци в Руско-турската война, трансформирала се в освободителна за нас. Изведнъж не можем да спрем да четем и учим Вазов и художествените документи, които е оставил – одата „ Опълченците на Шипка “, да вземем за пример. Категорично това са нещата, които ни вършат страна и нация – общите дейности, история, орис, болежка.

Безспорно е, че 24 май е български важен празник. Никой няма да опита да приказва противоположното, тъй като няма да откри причини против Св.Климент Охридски, Наум, Ангеларий и техните учители –  Светите братя Кирил и Методий. Тук разтварям скоба, с цел да насоча вниманието към събитието, че Бургас  е място, където би трябвало да има монумент, обвързван с  Климент Охридски – не толкоз негов облик колкото знак, който го разказва по най-хубавия метод – познанието.


Отбора от Гражданско обединяване " Бургазлии "
Сега се връщам назад на същината на въпроса Ви – никой не би работил против словото, против кирилицата или глаголицата. Тук точно идва разединението – за какво да противопоставяме едно българско дело на друго също толкоз значимо? Освобождението и кирилицата – едното е действието, другото мисълта. В съответния миг е било належащо едно, а по-късно – друго. Не може да има сравнителна и превъзходна степен за такова дело, кой е по- и най-. Опростяваме нещата по този начин и ми се коства, че сме единствено на крачка да ги опростачим. Виждам и, че има политици, които са подготвени да създадат самоуверено тази крачка.

Нека сме реалисти – този въпрос (ако изобщо се реши) няма да се реши на масата на историците – както би било редно, а на масата на политиците. Първите са изследвали историческия интервал и дават причини в няколко направления – изясняват незнайното, до момента в който вторите ще одобряват за законно това, което дава отговор на техния интерес – те просто постановат тяхното пояснение, без да се аргументират.

Промени в празниците могат да се вършат, само че това изисква дейности, които наподобяват маратон, а не спринт. Маратон, тъй като толкоз значими неща като националния празник би следвало да се вършат поетапно, по  построена съответна методология и това да сътвори развой с вътрешна логичност. Това изисква дълго време, каквото е бягането в маратона. Това, което следим в този момент с предлагането на ръководещите е спринт – дадоха им сигнал за „ старт “ и нашите политици се разбягаха да сменят празника без доста да мислят. Подобна промяна би могла да стане единствено когато измежду необятни пластове от популацията съществува вътрешното разбиране, че това е вярно и належащо. Такова разбиране още никой не е посочил – със социологически данни, да вземем за пример. Всички съществени социолози от организациите към този момент разясниха и от думите им излиза наяве, че всеобщото разбиране на българските жители е по посока 3 март да не се допира. Ще изчакаме да видим  и данните, в случай че бъде извършено такова проучване.

Съвършено в резюме бих разширил за миг сигнала, който даваме към две от нашите съседки – Република Северна Македония и Турция. Санстефанска България, зародила точно на 3 март, включва в себе си Македония като изконна българска територия. Как ще изглеждаме в очите на българите там, в случай че сменим празника? Как ще ни оценят македонистите там? И двата отговора няма да ни харесат! Към днешна дата връзките ни с Турция са на едно бих споделил високо равнище и това е чудесно. Ставали сме очевидци през годините на провокации от нашата съседка, които наши патриотари нееднократно са употребявали, с цел да вземат някой различен глас. Продължаването на този празник – 3 март, би следвало да възспира сходен жанр провокации към нас и да напомня българския героизъм против историческия зложелател в лицето на Османската империя.

- Вие сте държавник, който следи освен локалната, само че и националната политика – по какъв начин оценявате (не)коалицията на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?

- Аз съм подобен човек, че постоянно диря и се оглеждам за позитивното. Това върша и към тази коалиция – диря позитивното в нея, само че стигам единствено до негативното и от ден на ден неща персонално на мен не ми харесват. Не се усещам показан като жител и гласоподавател през провежданата от тях политика.

Припомням единствено една от позициите на акад. Денков за касетъчните бомби – той сподели в изявление, че е „ чувал, че Русия ги е употребила “ и това давало правото и на Украйна да ги употребява. Само по себе си това е незабележим мотив – ясно е, само че стана още по-лошо, когато се разбра, че България взе участие в интернационална спогодба срещу тяхната приложимост, производсто, предпазване и прочие, подписана още 2008 година, а нашият министър председател в прорез с интернационалните условия не вижда проблем в това Украйна да ги употребява. Следейки какво приказват експерите, тези бомби са неприемливи, тъй като в себе си те съдържат по-малки бомби, които при удар се разпръскват безсистемно и са голяма заплаха за цивилното население. На последващо място акад. Денков е един от първите мъже в страната, сигурно чете отчетите на службите и има набор от съветници, които би следвало да го уведомят дали фактически Русия е употребила касетъчни бомби, а той споделя, че просто бил чул. Това не е единствено непрофесионално, само че и рисково, тъй като става дума за сигурността на милиони хора.

В същата посока беше и изявлението на министъра на защитата, който сподели, че без значение от Конвенцията от Монтрьо – съгласно която военни кораби на нечерноморски страни нямат право да бъдат в Черно море повече от 21 дни – би трябвало да осигурим опция на съдружниците да ни оказват помощ за сигурността в Черно море. Разбирайте съдружниците, които нямат изход на Черно море. Ние постоянно би трябвало да сме на страната на закона и откакто той ни предписва какво да вършим, не може просто поради нашето вътрешно разбиране да действаме срещу него. Това са два съответни образеца, които мен ме тормозят във връзка с настоящето държавно управление.

Ще загатна също, че част от концепциите им са навременни и нужни, само че един път щом тръгнат да се прокарват, те стават оскъдни – предлагането им  за ограничението на кметовете до 2 мандата, съгласно мен бе политическо и належащо. Разбирам ги, че по този метод желаят да се наложат и откривам логичност. Така оказват помощ на своите поддръжници по места. Позиционират се против партиите, които на доста места имат кметове с повече от 2 мандата. Какво обаче се получи? Една гръмко огласена концепция не срещна задоволително поддръжка и се провали. Изводът за мен е, че те не употребяват задоволително своя капацитет, с цел да убедят другите, а просто оферират нещо положително за тях и се надяват то да се случи. Това е към този момент несериозно за групировка, която желае да ръководи дълго. Никой не желае да му обещаят нещо значимо и в границите на часове да го разочароват – това вършат в този момент ръководещите по отношение на техните гласоподаватели.

- Планът Ви от предния път за бургаските паркинги и инфраструктурата се радва на необятен интерес. Има ли какво да добавите в този момент към този подтекст?

- Започвам с  ж. к. „ Меден рудник “ – там живеят задоволително огромна част от жителите на Бургас, с цел да може да се изградят нужните улеснения по отношение на събитията. До детските площадки няма обикновени условия като тоалетна и питейна вода. Разширяване на видеонаблюдението към учебни заведения, градини и детски площадки ще способства освен за спокойствието на децата и родителите, само че и ще минимизира опцията към сходен тип места да се шири противозаконна и престъпна активност. Единственият углавен паркинг в Бургас – този на „ Оборище “, тъй като е единствен,  се оказва и извънредно непълен и  неуместен за огромна част от бургазлиите. В Меден рудник може да бъде построен подобен паркинг. Трябва в този момент да се насърчат промени по посока асфалтиране на пътя към кварталите Лозово и Долно Езерово, като се стартира от кръговото на „ Трапезица “.

Също толкоз нужни поправки и създаване на път има към кв. Черно море, кв. Рудник, с. Брястовец и с. Драганово.

-  Според Вас, има ли някакво събитие, което е значително за страната и се пропуща в обществото ни?

- Да, изрично има – пробуждането на гражданското общество. Свидетели сме по какъв начин през натиска на жителите политиците интензифицират своята работа и дават решения. Отделен въпрос е дали тези решения удовлетворяват жителите. И това е, тъй като жителите не са директно въвлечени в оперативната политика – това е минус. Ще прибавя най-после и, че гражданската сила съществува не от през днешния ден. Бих се радвал да видя партии, които загърбват своя строго партиен интерес и дават опция на насъбраната сила в обществото да се институционализира – да предложат на жителите да влязат в политиката. Особено на тези хора, които не стопират да се потвърждават, само че не могат да намерят своето място измежду обичайните ползи на партиите.

Енергията на жителите може не всеки път да е права, само че който не се съобрази със нея – наложително бърка.

-  Интересът към концепциите на Вашето гражданско обединяване пораства. Ще успее ли то да се впише в подтекста на локалните избори? И политици, и жители чакат отговор.

- Явяваме се на тези избори! Имаме и претендент за кмет, който бургазлии чакат от доста време насам. Кандидатурата ще сътвори нова политическа обстановка в града. Ще я огласим на една от най-значимите дати – 06.09, Съединението на България. На този ден всички въпроси ще получат отговор.