Обидчивостта за щяло и нещяло говори за дефицит на интелект и чувство за хумор
Предлагам да навлезем в една доста дълбока и деликатна тематика - тънкообидните хора. Приравнявам ги на хора, лишени от всякакво възприятие за комизъм, тъй като... ами просто тъй като каквото и да им кажеш - към този момент си ги обидил и осквернил. За теб подхвърлена хумореска, с мяра, несъмнено с мяра, за тях гласовит пестник.
Защо не е хубаво да се обиждаш за щяло и нещяло?
1. Защото приказва за недостиг на разсъдък и възприятие за комизъм.
2. Защото приемаш всичко персонално.
Понякога няма нищо персонално. Понякога просто разменяме някакви думи и приказки. Понякога никой не желае да те нарани, обиди, оскверни и засегне. Понякога другата страна споделя нещата с положително и топло възприятие. Разчита, че ще ги приемеш и ти със същото. Ще посрещнеш топката и ще хванеш. Няма да я изтървеш преднамерено като ядосано дете, с което никой не желае да играе, всички си подават топката, единствено на него никой не му дава. Еми, може да не ти дават да скочиш за топката, щото нон-стоп се засягаш, бе сестро/брат и хората към този момент интуитивно те прескачат.
Да приемаш всичко персонално е отрова. Ти страдаш по този начин. А другите не схващат за какво страдаш.
3. Защото приемаш всичко безусловно.
Този свят е извънредно хубав с всичките си метафори, хиперболи, подигравка, жлъч, притча, художествени похвати, стилистични термини и други изразни средства - не приемай всичко безусловно, отново страдаш и другите ти се чудят на акъла. Много пъти съм чувала изречението: " Искам да хвърля детето си през терасата ". Да, факт, хората го споделят. И аз съм го употребявала. Разбира се, че не го споделям безусловно.
4. Защото издава една докачливост, раздразнителност, еснафщина и неспокойствие у теб.
Погледни първите три точки.
За себе си съм направила избор да не съм тънкообидна. Обиждам се, естествено, само че предпочитам от кой, по какъв начин, за какво и въобще има ли действителна причина. Изричащият " обидата " има значение. Да си тънкообидчив не е здравословно и пречи на връзката. Буквално се издигат невидими стени, които ни пречат да поддържаме връзка. Човек би трябвало да се научи, че не всеки желае безусловно да го засегне, обиди и оскърби. Да пречупи мирогледа си. Вече инстинктивно преди обещано изречение слагаме: " Да не си помислиш, че нещо желая да те обидя, само че...; Извинявай, в случай че това ще те обиди, нямам въобще такава цел, само че...; Виж, нямам желание да те наскърбявам, обаче... "
Предварително имаме едно съглашение, че каквото ще ми кажеш след това, аз към този момент се съгласявам с теб да не се обидя и тъкмо по този начин евентуално ще се обидя. А в случай че не споделяме нищо авансово? Ако въобще не навеждаме диалога в тази посока? В нашата глава нещата са ясни и елементарни - нямаме за цел да обидим никой с думите си, само че насреща знаем, че евентуално стои човек, който гледа и чете с лупа всяко наше изречение и каквото и да кажем - ние сигурно ще го засегнем все някъде, все за нещо. Неизбежно е, даже да имаме ресурс от най-хубавите планове.
Казвайки, споменавайки, написвайки, разяснявайки дадена тема/текст/снимка, човек би трябвало да бъде наясно и да одобри, че е прекомерно евентуално да му отговорят нещо, което може и да не му хареса. Това е ненапълно обикновено и неизбежно. Всеки има право да ти каже/напише каквото реши и ти още с акта си на казване/написване/даване на текста се съгласяваш с това събитие.
Трябва да си подготвен да посрещнеш надали не всичко. Всеки има право да реагира по отношение на неговата камбанария, потенциал и разсъдък. Ти си този, който избира дали да вземе тази засегнатост, да я прегърне, да се припознае в нея и да заживеете дружно. Ти си този, който избира дали да одобри всичко чуто персонално, безусловно, внимателно, язвително и съзнателно оскърблението си. Да се сърдим и тънкообиждаме за щяло и нещяло, да се взираме във всяка сричка и да ѝ вършим дисекция - за мен това не е здравословно и е токсично. Тънкообидният човек може да ти каже каквото реши, само че не може да поеме същото по количество и качество отсреща.
Чудесно е, когато имаш конкурент или събеседник, с който може да си разменяте, подхвърляте топката и всеки да скача високо за нея, че даже и да подвига летвата на дискурса, било саркастично и шеговито, било съществено и далновидно.
Инфо: www.highviewart.com
