Предлага ли се постът председател на УС на Агенция Пътна

Предлага ли се постът ръководител на УС на Агенция „ Пътна инфраструктура “ с sms… Това нов тип връзка ли е и какво се случи... Пред ФАКТИ приказва Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

- Г-жо Русинова, отминаха ли пристрастеностите след вашия разговор с районния министър Иван Иванов по отношение на предлагането му да оглавите АПИ?
- Не считам, че е имало пристрастености. Дайте да бъдем почтени.

- Но по какъв начин приехте тогава това първо негово предложение?
- Така нареченото „ предложение “ беше изпратено с един sms. Не е съществено да получиш такова предложение с текстово известие, само че очевидно равнището на връзка в държавната администрация към този момент е стигнала до там. Отговорих, че това е несериозно от негова страна, само че очевидно той го е приел за отвод. След като го чух, обаче, от ефира на национална медия, осъзнах, че това е напълно съществено предложение от страна на министъра. Събрах се с сътрудниците си в понеделник и обсъдихме проблема и взех решението да приема, тъй като смятам, че това е метод да поема отговорност, а освен да приказвам. Нито ме е боязън да поема отговорност, нито имам терзания за нещо. Аз съм доказвала доста пъти, че не ме е боязън, и толкоз доста години го потвърждавам с името си, с лицето си, с дейностите си.

- Давахте ли си сметка, когато изпратихте в следствие писмо до премиера Желязков, че сте подготвена да заемете поста началник на АПИ, с какво се захващате?
- Аз съм доста наясно какво предизвикателство съставлява Агенция „ Пътна инфраструктура “. Никога не съм си правила илюзии, че това е някакъв сладостен пост, на който ще отида да си клатушкам краката. Напротив - АПИ е доста тежка задача.

- Но на подобен пост без политическа поддръжка - по какъв начин звучи…
- Не считам, че ръководителят на Управителния съвет на АПИ би трябвало да е политическо предопределение. Той би трябвало да е експертно предопределение.

- Но шефът на АПИ е зависим навръх министъра и в 90% от случаите е негово назначение…
- Ето това е най-големият проблем в АПИ. Грешка е, че сходни постове се раздават на политически принцип – „ аз съм човек на този, ти си човек на оня “. А не се дават на кардинална основа на специалисти, които могат да създадат промяната, от която всички се нуждаем. Това е огромният проблем в държавните Агенции, освен в АПИ. Това е една тежка Агенция, обременена от извънредно тромави процедури, обременена от хора, които не желаят да работят, извънредно капсулована, затворена и непрозрачна. Като започнете даже от отдела „ Връзки с обществеността “, тъй като те не поддържат добра връзка с хората. Нали концепцията на един пиар е да осведоми хората, да поддържа връзка, тъй че жителите да са наясно с работата на тази обществена конструкция и какво се случва в нея. Аз дадох доста ясна поръчка, че в случай че стана ръководител на АПИ, първото нещо, което ще направя, е да изсветля работата ѝ, а по този начин на жителите да им се даде опция да схванат всеки един лев, който страната им събира за винетки или ТОЛ такси, защо тъкмо отива.

- Това постижимо ли е…
- Разбира се, че е постижимо.

- А дали биха ви го разрешили?
- Аз не одобрявам подобен пост, с цел да се преценявам с щенията на някакви хора. Най-вероятно биха го разреши, тъй като - в случай че не, тогава ще би трябвало да кажа имената на тези хора, които не го разрешават.

- Виждаме, че два месеца от гибелта на Сияна минаха, а секторът, в който стана случаят, тъй като и вие бяхте там тогава след злополуката, усъвършенстване няма…
- Няма и да има скоро. Аз чета в последното писмо на АПИ оправданията им. Ще ви изпратя 200 техни писма, с цел да видите, че са идентични, че са копи-пейст. Че нямало софтуерен план, че като се откри реализатор, че в миналото вероятно след 20 години може да се направи.

- Смятате ли, че АПИ може да се промени от през днешния ден за на следващия ден, за каквато смяна говорите?
- Аз не считам, аз знам, че АПИ би трябвало се реформира, би трябвало непременно да се промени и това тяхно безучастие не може да продължава по този метод. АПИ носи директна отговорност за живота и здравето на хората, които пътуват по пътищата ни. АПИ по закон са длъжни да обезпечават безвредни пътища за хората.

- Преди дни бяхте и на мястото, където се случи злополуката с тира, който се удари в табела на бензиностанция, а това също бе в региона, където почина Сияна. Поредна злополука?
- През предишния уикенд бях на няколко произшествия. Бях и на сектор, който е с централизация на пътнотранспортни катастрофи на път II-13 сред Бяла Слатина и Кнежа и там също породи тежък случай. Дете е с два счупени крайници, жена е с гръдна контузия, а на мъж бяха премазани краката. Беше доста зле, може и да стане без крайници. И там това се случва при всеки дъжд - непрестанно произшествия. Там имаше обезопасяване, само че даже и то не бе направено като хората, за жалост. Като ръководител на гражданска организация им споделих, че съм подготвена да споделя нашите скромни запаси с страната, която има по-големи запаси и благоприятни условия, в случай че с това можем да помогнем по някакъв метод. Потърсиха ни за една-две срещи и до такава степен. Диалогът спря.

- А по какъв начин си го обяснявате това?
- Целта е да се замажат очите. Я на Русинова, я на хората към нея, да се замажат очите на Николай Попов и хората към него, да се замажат очите на майките от „ Ангели на пътя “. И да си продължим както досега - ден да мине, различен да пристигна. Или „ всяко знамение за три дни “.

- Каква е поуката от тази връзка с предлагането за началник на АПИ?
- Моят персонален извод е, че страната не е подготвена да се реформира. Никой няма предпочитание за някаква смяна. Говори се доста по какъв начин „ тук ще променим “, „ там ще изправим “, „ ще изсветляваме “, само че никой не желае да го направи. Никой няма да го допусне. В случая не ви приказвам в този момент, а имам предвид идващите 10 или 20 години, в които ще е по този начин.

- Не е ли малко черногледо това…
- Не е. Вижте, хората, които работят в АПИ, не желаят никаква смяна. Има и друго. И от нас – жителите, водачите, зависи по какъв начин ще се движим по пътищата и дали ще съблюдаваме разпоредбите за придвижване. Виждаме, че самите водачи не съблюдават разпоредбите. Паркират в кръстовище, има знак „ не паркирай “, само че паркират „ … единствено за малко “. Обвиняваме страната, само че, в последна сметка, ще би трябвало и в себе си да се вгледаме. Така че в идващите 20 години не виждам по какъв начин ще има смяна. Като стане злополука, търсим отговорни, само че на правилото, „ в случай че може да не съм аз, някой различен да е отговорен, а аз да си върша каквото си желая “. Това е истината, колкото и да не ни е прелестно да си го признаем. При ръководството на пътната сигурност в България всичко е реактивно и нищо не е превантивно. Вечно гоним събитията и все става по този начин, че не можем да ги изпреварим. С други думи - постоянно сме на опашката.