Алфа Рисърч: ГЕРБ-СДС 23.4%, ПП 17.5%, седем партии в парламента
Предизборната акция започва с превес на ГЕРБ (23.4%) пред главния съперник Продължаваме промяната (17.5%) от съвсем шест процентни пункта.
Това сочи проучване на „ Алфа Рисърч “ измежду 1117 пълнолетни жители от цялата страна, извършено в интервала 27 август – 2 септември 2022 година и финансирано със лични средства.
Според данните, ГЕРБ бележи лека готовност по отношение на последното изследване на организацията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при Политическа партия. Политическа партия могат да изгубят към 250 хиляди от миналогодишните си гласоподаватели, които тогава направиха избора си в интерес на новата групировка, само че в този момент се разпръскват в необятен политически набор, както вляво, по този начин и вдясно.
На трета позиция се подрежда Движение за права и свободи с 10.9% от твърдо решилите да гласоподават. Както всекидневно преди избори, Движението стартира да активизира гласоподавателите си и реализира по-висок резултат по отношение на предишни изследвания. В тези данни не са регистрирани гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.
На дребна отдалеченост след Движение за права и свободи са Българска социалистическа партия (9.8%) и Възраждане (9.5%) . Българска социалистическа партия, също както и Политическа партия, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални вреди от дейностите на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си гласоподаватели да се оправят с машинния избор и да ги убеди да гласоподават. Освен това, началото на акцията демонстрира, че и Политическа партия навлиза в лявото обществено поле, тъй че е изцяло допустимо двете прекомерно разнообразни преди година партии, в този момент взаимно да си лишават гласоподаватели. Възраждане, от своя страна, има по-млад и стимулиран електорат, само че някои от най-значимите му тематики, с помощта на които направи своя пробив, остават в този момент по-назад в целите на хората.
Демократична България гладко върви нагоре , за което й оказват помощ две условия. Първо, разочарованието на част от гласоподавателите от Политическа партия, които се връщат в този момент към Демократична България. И второ, радикализирането на Политическа партия, на чийто декор Демократична България се обрисува като по-диалогичната и виновна към сформирането на управническа опция, партия.
Това са шестте партии, които с огромна доза сигурност можем да кажем, че ще участват в 48-ия парламент, споделят от „ Алфа Рисърч “. Още две партии са на ръба. Български напредък на Стефан Янев (4.2%) , с малко прескача изборната преграда, само че по отношение на юни е в низходящ тренд. За тях акцията ще е основна – дали ще запазят гласоподавателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент – Българска социалистическа партия, „ Изправи се България “…
Има Такъв Народ, която през миналата година загуби голям брой гласоподаватели и доближи до малко над 3%, на старта на акцията демонстрира лека готовност – 3.9%. Специфичното за гласоподавателите на тази партия е, че имат прекомерно прочувствен избор – бързо се активизират, само че и бързо се разочароват. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на гласоподаватели сред тях ще зависят финалните позиции и на двете обединения.
Българското общество е поляризирано по редица тематики, а в актуалните избори и по основната – „ към коя партия е най-вероятно да се образува управническа опция? “ 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се образува ръководство към ГЕРБ, 24.2% - към Продължаваме промяната. Едва 5% считат, че е допустима коалиция сред тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценяват. Тези хора са най-склонни да не гласоподават и в случай че никой не ги убеди, че може да образува работещо държавно управление, най-вероятно няма и да отидат до урните.
Топ 3 на най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки 10 българи, са – инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), опазване на здравето (83%). Разбираемо, най-високи са упованията гласоподавателите да чуят позициите на партиите точно по тези три целта. Войната сред Русия и Украйна и корупцията са посочени от към две трети от интервюираните. Следват екологичните проблеми, свързани със положението на язовири, водоеми и прочие, както и незаконната емиграция, които още веднъж застанаха във фокуса на публичното внимание около трагичните произшествия в последните седмици и вълнуват две трети от интервюираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими казуса се добавя от положението на пътищата, изключително на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.
Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов започва акцията с 21.6% позитивни оценки и 55.5% негативни. Съпредседателите на главния конкурент, Продължаваме промяната, Кирил Петков и Асен Василев, единствено за два месеца, бележат внезапен спад в персоналните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те доста стесняват електоралното си въздействие спрямо предходната година, а недоверието им доближава 55-56 на 100. Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата до неотдавна коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като водачът на Демократична България е единственият с по-ниски равнища на отрицание (49%). Всеобщото съмнение към политическата класа обгръща както неучаствалия към момента на избори и до неотдавна с висок положителен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), по този начин и най-шумният опозиционен водач К. Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11%: 61%).
От наклонността на спад е обиден и президентът Румен Радев. В съпоставяне с юни позитивните оценки за активността му понижават с 5 процентни пункта, а негативните се усилват с 3. Така, все още, ножицата сред позитивни и негативни оценки (38%:33%) мощно се затваря.
На старта на акцията, изборната интензивност се обрисува към 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2 млн. 600 хиляди, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този стадий обаче е още доста рано да се каже, дали акцията ще увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии.
Това сочи проучване на „ Алфа Рисърч “ измежду 1117 пълнолетни жители от цялата страна, извършено в интервала 27 август – 2 септември 2022 година и финансирано със лични средства.
Според данните, ГЕРБ бележи лека готовност по отношение на последното изследване на организацията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при Политическа партия. Политическа партия могат да изгубят към 250 хиляди от миналогодишните си гласоподаватели, които тогава направиха избора си в интерес на новата групировка, само че в този момент се разпръскват в необятен политически набор, както вляво, по този начин и вдясно.
На трета позиция се подрежда Движение за права и свободи с 10.9% от твърдо решилите да гласоподават. Както всекидневно преди избори, Движението стартира да активизира гласоподавателите си и реализира по-висок резултат по отношение на предишни изследвания. В тези данни не са регистрирани гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.
На дребна отдалеченост след Движение за права и свободи са Българска социалистическа партия (9.8%) и Възраждане (9.5%) . Българска социалистическа партия, също както и Политическа партия, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални вреди от дейностите на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си гласоподаватели да се оправят с машинния избор и да ги убеди да гласоподават. Освен това, началото на акцията демонстрира, че и Политическа партия навлиза в лявото обществено поле, тъй че е изцяло допустимо двете прекомерно разнообразни преди година партии, в този момент взаимно да си лишават гласоподаватели. Възраждане, от своя страна, има по-млад и стимулиран електорат, само че някои от най-значимите му тематики, с помощта на които направи своя пробив, остават в този момент по-назад в целите на хората.
Демократична България гладко върви нагоре , за което й оказват помощ две условия. Първо, разочарованието на част от гласоподавателите от Политическа партия, които се връщат в този момент към Демократична България. И второ, радикализирането на Политическа партия, на чийто декор Демократична България се обрисува като по-диалогичната и виновна към сформирането на управническа опция, партия.
Това са шестте партии, които с огромна доза сигурност можем да кажем, че ще участват в 48-ия парламент, споделят от „ Алфа Рисърч “. Още две партии са на ръба. Български напредък на Стефан Янев (4.2%) , с малко прескача изборната преграда, само че по отношение на юни е в низходящ тренд. За тях акцията ще е основна – дали ще запазят гласоподавателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент – Българска социалистическа партия, „ Изправи се България “…
Има Такъв Народ, която през миналата година загуби голям брой гласоподаватели и доближи до малко над 3%, на старта на акцията демонстрира лека готовност – 3.9%. Специфичното за гласоподавателите на тази партия е, че имат прекомерно прочувствен избор – бързо се активизират, само че и бързо се разочароват. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на гласоподаватели сред тях ще зависят финалните позиции и на двете обединения.
Българското общество е поляризирано по редица тематики, а в актуалните избори и по основната – „ към коя партия е най-вероятно да се образува управническа опция? “ 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се образува ръководство към ГЕРБ, 24.2% - към Продължаваме промяната. Едва 5% считат, че е допустима коалиция сред тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценяват. Тези хора са най-склонни да не гласоподават и в случай че никой не ги убеди, че може да образува работещо държавно управление, най-вероятно няма и да отидат до урните.
Топ 3 на най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки 10 българи, са – инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), опазване на здравето (83%). Разбираемо, най-високи са упованията гласоподавателите да чуят позициите на партиите точно по тези три целта. Войната сред Русия и Украйна и корупцията са посочени от към две трети от интервюираните. Следват екологичните проблеми, свързани със положението на язовири, водоеми и прочие, както и незаконната емиграция, които още веднъж застанаха във фокуса на публичното внимание около трагичните произшествия в последните седмици и вълнуват две трети от интервюираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими казуса се добавя от положението на пътищата, изключително на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.
Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов започва акцията с 21.6% позитивни оценки и 55.5% негативни. Съпредседателите на главния конкурент, Продължаваме промяната, Кирил Петков и Асен Василев, единствено за два месеца, бележат внезапен спад в персоналните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те доста стесняват електоралното си въздействие спрямо предходната година, а недоверието им доближава 55-56 на 100. Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата до неотдавна коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като водачът на Демократична България е единственият с по-ниски равнища на отрицание (49%). Всеобщото съмнение към политическата класа обгръща както неучаствалия към момента на избори и до неотдавна с висок положителен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), по този начин и най-шумният опозиционен водач К. Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11%: 61%).
От наклонността на спад е обиден и президентът Румен Радев. В съпоставяне с юни позитивните оценки за активността му понижават с 5 процентни пункта, а негативните се усилват с 3. Така, все още, ножицата сред позитивни и негативни оценки (38%:33%) мощно се затваря.
На старта на акцията, изборната интензивност се обрисува към 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2 млн. 600 хиляди, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021г. На този стадий обаче е още доста рано да се каже, дали акцията ще увеличи интензивността, или противоположното, негативизмът и неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ