„Магаретата“ на Борисов срещу „гражданите“ на Нинова
Предизборната акция е на старта си. Европейският избор е значим не просто самичък по себе си, а и като предвестител на процесите в страната. С изключение на първите избори през 2007 година постоянно е било по този начин – две години по-късно успеха на ГЕРБ възвести краха на тройната коалиция, същото се случи и през 2014 година във връзка с двойната (БСП-ДПС). Сега залозите са противоположни – ще се сгромоляса ли ГЕРБ, с цел да бъде заместена от Българска социалистическа партия.
Двете партии са полюсите в координатната ни политическа система,
алтернативата е „ или – или “
Любопитно е по какъв начин те сформираха листите си. Имаме вест, главно от Българска социалистическа партия.
Първо да си напомним кои бяха водещите им претенденти за Европейския парламент (ЕП) предходни години. Душана Здравкова, Владимир Уручев, Румяна Желева, Николай Младенов, Петя Ставрева издигна ГЕРБ през 2007 година Българска социалистическа партия заложи на Кристиян Вигенин, Илияна Йотова, Маруся Любчева, Атанас Папаризов, Евгени Кирилов. През 2009 година социалистите прибавиха в челните места Ивайло Калфин, в другия лагер изгряха звездите на Мария Неделчева (днес Габриел), Андрей Ковачев и Емил Стоянов. След пет години при Българска социалистическа партия избираемите места заеха Сергей Станишев, Илияна Йотова, Георги Пирински, Петър Курумбашев и Достена Лаверн. ГЕРБ пък разнообрази към този момент познатите фигури с Ева Паунова (Майдел след сватбата), Емил Радев, Андрей Новаков, Адем Асимов, водени от Томислав Дончев (преференцията пообърка подрежданията). С дребни изключения - Здравкова при първия избор за ГЕРБ и Лаверн на последния за Българска социалистическа партия, това бяха чисто партийни листи. Лицата бяха всеотдайни функционери на огромното политическо тяло, като при групировката на Борисов нямаше еднопартийност – с публична коалиция или без, в Екологичен потенциал се изпращаха седесари като Младенов, Стоянов и земеделката Ставрева.
В този смисъл днес при ГЕРБ няма изненада. Габриел, Ковачев, Новаков, Майдел, Адемов и Александър Йорданов от Съюз на демократичните сили
не престават партийната и съдружна традиция
в листата. Сюрприз, само че само предвид на вътрешните интриги, е задното място (чак седмо) на някогашния министър по Европредседателството Лиляна Павлова. Като изключим нея и „ динозавъра “ Йорданов, гласоподавателят има проблем с кандидатите - подминава ги по улицата, тъй като не знае или се обърква по какъв начин наподобяват. Добре обаче ги познава Цветанов. Идеята на такава листа е ясна: значим е общият партиен механизъм, не самостоятелните известност и харизма; значимо е да правят работата на ГЕРБ в Екологичен потенциал, да са познати на сътрудниците там; за какво да се променяме, откакто постоянно бием. Споменатият към този момент Йорданов ползваше популярен лаф в мощните седесарски години: „ И магаре да издигне Съюз на демократичните сили, ще завоюва! “. Логиката на ГЕРБ през днешния ден е същата: лицето на партията постоянно е бил Борисов, магаретата печелят посредством аурата му, опашката им се подпира от добре смазаната каруца на Цветанов. На фона на досегашните триумфи мъчно в тази тактика може да се откри едва място. Казано на смешка, ГЕРБ изневери само на правилото
да кандидатира моми, които след това се задомяват
в остарялата част на Европа.
При Българска социалистическа партия е много по-различно. В първата петица три от имената са външни за партията – Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Иво Христов. По-назад в листата е и Велизар Енчев. Като изключим „ милениумката “ Пенкова (самата тя твърди, че е член на Българска социалистическа партия от 12 години, а в случай че е правилно, е било фиктивно), с другите явно се цели необятно „ национално “ отваряне - така както го схваща водачът Нинова. Акцентира се върху известността (всичките са били телевизионери), мах със самобитно гражданско ветрило. Идеята е да теглят листата. Тук има един доста забавен миг, обвързван с най-обсъждано име – Иво Христов. Макар да бе публицист преди да оглави кабинета на Румен Радев, той не бе чак толкоз известна персона. С непрекъснатите персонални офанзиви (работел за Русия, за Българска социалистическа партия, атакувал Борисов посредством речите на Радев и т.н.) ГЕРБ освен го направи прочут, само че и нарежда против себе си – услуга за всеки инакомислещ човек. В този смисъл партията на Борисов си стори неприятна услуга, работейки за известността на образован човек като Христов, пристанал в този момент на Българска социалистическа партия.
При толкоз доста насъбрани загуби методът на Нинова също наподобява логически, само че и тук не минава без самобитни магарешки истории. Като журналист Христов бе измежду най-яростните критици на Българска социалистическа партия от позицията на „ достоверното ляво “, в този момент е в листата й, без тя да е станала сантиметър по-лява. Енчев бе патриотично ляв, само че и неговата „ Българска сириза “
завърши в скута на Нинова
Друго едно ляво крило – Александър Симов (член на едноименната фракция), от дълго време не вкарва голове на управлението на Българска социалистическа партия, пази вратата му. Всичко това не демонстрира единствено гения на Нинова да приобщава съперниците, само че и слага под въпрос моралните достолепия на съответните лица. Другата сходна „ гражданска листа “ е на Вътрешна македонска революционна организация - с Андрей Слабаков, Александър Урумов и военачалник Шивиков. Вижте какво се получава – дълго време тези хора дефилират като самостоятелни жители, бунят, акумулират, направляват социална сила (данъци, конвенции, антиромски протести…) в качеството си на свободни от партии личности; те дори са опция на познатите партии!; в един миг финишират в… листите им. Като при билярд –
топката се джурка сякаш безредно, само че е тъкмо прицелена
и в един миг пада в джоб – партийния. Като премия. Или промяна на поста. Или просто е кей за изтощената от търсене на „ правдини “ душа. Каквато да е повода, всичко това е голям остарял проблем за така наречен българско гражданско общество.
Хубави или неприятни, това са листите на двете водещи партии. Чия тактичност ще успее, не се знае. Разпределението на бюлетините зависи най-много от съществуването или отсъствието в акцията на кавги като „ Апартаментгейт “. Логиката сочи, че ГЕРБ ще търси партиен конфликт („ Комунистите са отговорни “, „ Спират им фондовете “, „ Ние строим, те разрушават “…). Българска социалистическа партия – личностен („ Вижте нашите хора – с биография, умни, не като техните марионетки “). Какъвто и да е резултатът, най-сигурното е, че 17 души, някои нови, други – остарели, ще получават 5 години по 13 000 евро месечно, с цел да ни съставляват. Струва си - и да бъдеш магаре, и самостоятелен жител.
Двете партии са полюсите в координатната ни политическа система,
алтернативата е „ или – или “
Любопитно е по какъв начин те сформираха листите си. Имаме вест, главно от Българска социалистическа партия.
Първо да си напомним кои бяха водещите им претенденти за Европейския парламент (ЕП) предходни години. Душана Здравкова, Владимир Уручев, Румяна Желева, Николай Младенов, Петя Ставрева издигна ГЕРБ през 2007 година Българска социалистическа партия заложи на Кристиян Вигенин, Илияна Йотова, Маруся Любчева, Атанас Папаризов, Евгени Кирилов. През 2009 година социалистите прибавиха в челните места Ивайло Калфин, в другия лагер изгряха звездите на Мария Неделчева (днес Габриел), Андрей Ковачев и Емил Стоянов. След пет години при Българска социалистическа партия избираемите места заеха Сергей Станишев, Илияна Йотова, Георги Пирински, Петър Курумбашев и Достена Лаверн. ГЕРБ пък разнообрази към този момент познатите фигури с Ева Паунова (Майдел след сватбата), Емил Радев, Андрей Новаков, Адем Асимов, водени от Томислав Дончев (преференцията пообърка подрежданията). С дребни изключения - Здравкова при първия избор за ГЕРБ и Лаверн на последния за Българска социалистическа партия, това бяха чисто партийни листи. Лицата бяха всеотдайни функционери на огромното политическо тяло, като при групировката на Борисов нямаше еднопартийност – с публична коалиция или без, в Екологичен потенциал се изпращаха седесари като Младенов, Стоянов и земеделката Ставрева.
В този смисъл днес при ГЕРБ няма изненада. Габриел, Ковачев, Новаков, Майдел, Адемов и Александър Йорданов от Съюз на демократичните сили
не престават партийната и съдружна традиция
в листата. Сюрприз, само че само предвид на вътрешните интриги, е задното място (чак седмо) на някогашния министър по Европредседателството Лиляна Павлова. Като изключим нея и „ динозавъра “ Йорданов, гласоподавателят има проблем с кандидатите - подминава ги по улицата, тъй като не знае или се обърква по какъв начин наподобяват. Добре обаче ги познава Цветанов. Идеята на такава листа е ясна: значим е общият партиен механизъм, не самостоятелните известност и харизма; значимо е да правят работата на ГЕРБ в Екологичен потенциал, да са познати на сътрудниците там; за какво да се променяме, откакто постоянно бием. Споменатият към този момент Йорданов ползваше популярен лаф в мощните седесарски години: „ И магаре да издигне Съюз на демократичните сили, ще завоюва! “. Логиката на ГЕРБ през днешния ден е същата: лицето на партията постоянно е бил Борисов, магаретата печелят посредством аурата му, опашката им се подпира от добре смазаната каруца на Цветанов. На фона на досегашните триумфи мъчно в тази тактика може да се откри едва място. Казано на смешка, ГЕРБ изневери само на правилото
да кандидатира моми, които след това се задомяват
в остарялата част на Европа.
При Българска социалистическа партия е много по-различно. В първата петица три от имената са външни за партията – Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Иво Христов. По-назад в листата е и Велизар Енчев. Като изключим „ милениумката “ Пенкова (самата тя твърди, че е член на Българска социалистическа партия от 12 години, а в случай че е правилно, е било фиктивно), с другите явно се цели необятно „ национално “ отваряне - така както го схваща водачът Нинова. Акцентира се върху известността (всичките са били телевизионери), мах със самобитно гражданско ветрило. Идеята е да теглят листата. Тук има един доста забавен миг, обвързван с най-обсъждано име – Иво Христов. Макар да бе публицист преди да оглави кабинета на Румен Радев, той не бе чак толкоз известна персона. С непрекъснатите персонални офанзиви (работел за Русия, за Българска социалистическа партия, атакувал Борисов посредством речите на Радев и т.н.) ГЕРБ освен го направи прочут, само че и нарежда против себе си – услуга за всеки инакомислещ човек. В този смисъл партията на Борисов си стори неприятна услуга, работейки за известността на образован човек като Христов, пристанал в този момент на Българска социалистическа партия.
При толкоз доста насъбрани загуби методът на Нинова също наподобява логически, само че и тук не минава без самобитни магарешки истории. Като журналист Христов бе измежду най-яростните критици на Българска социалистическа партия от позицията на „ достоверното ляво “, в този момент е в листата й, без тя да е станала сантиметър по-лява. Енчев бе патриотично ляв, само че и неговата „ Българска сириза “
завърши в скута на Нинова
Друго едно ляво крило – Александър Симов (член на едноименната фракция), от дълго време не вкарва голове на управлението на Българска социалистическа партия, пази вратата му. Всичко това не демонстрира единствено гения на Нинова да приобщава съперниците, само че и слага под въпрос моралните достолепия на съответните лица. Другата сходна „ гражданска листа “ е на Вътрешна македонска революционна организация - с Андрей Слабаков, Александър Урумов и военачалник Шивиков. Вижте какво се получава – дълго време тези хора дефилират като самостоятелни жители, бунят, акумулират, направляват социална сила (данъци, конвенции, антиромски протести…) в качеството си на свободни от партии личности; те дори са опция на познатите партии!; в един миг финишират в… листите им. Като при билярд –
топката се джурка сякаш безредно, само че е тъкмо прицелена
и в един миг пада в джоб – партийния. Като премия. Или промяна на поста. Или просто е кей за изтощената от търсене на „ правдини “ душа. Каквато да е повода, всичко това е голям остарял проблем за така наречен българско гражданско общество.
Хубави или неприятни, това са листите на двете водещи партии. Чия тактичност ще успее, не се знае. Разпределението на бюлетините зависи най-много от съществуването или отсъствието в акцията на кавги като „ Апартаментгейт “. Логиката сочи, че ГЕРБ ще търси партиен конфликт („ Комунистите са отговорни “, „ Спират им фондовете “, „ Ние строим, те разрушават “…). Българска социалистическа партия – личностен („ Вижте нашите хора – с биография, умни, не като техните марионетки “). Какъвто и да е резултатът, най-сигурното е, че 17 души, някои нови, други – остарели, ще получават 5 години по 13 000 евро месечно, с цел да ни съставляват. Струва си - и да бъдеш магаре, и самостоятелен жител.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ