БНТ иска промени в Изборния кодекс заради спад на аудиторията
Предизборната акция е довела до спад в аудиторията на Българска национална телевизия, а наредбите на Изборния кодекс лимитират опцията за по-гъвкави и привлекателни журналистически формати. Това изясни генералният шеф на Българска национална телевизия (БНТ) Милена Милотинова пред Съвета за електронни медии (СЕМ) в четвъртък.
Там бяха показани резултатите от профилираното наблюдаване на Съвет за електронни медии на предизборната акция за изборите на народни представители, извършени на 19 април 2026 година, както и социологическото изследване на тематика „ Медийни настройки на аудиторията по време на предизборната акция за народни представители “, осъществено от „ Мяра “.
Милена Милотинова повдигна тематиката за промени в Изборния кодекс в частта, задължаваща публичните медии да подсигуряват еднакъв достъп на всички участници в изборите, защото представителите на огромните партии отхвърлят да вземат участие дружно с такива от дребни партии.
Ивелина Димитрова, член на УС на Българска национална телевизия, означи, че управителният екип на публичната телевизия е встъпил в служба на 23 февруари и още на идващия ден е почнал подготовката за изборите. Според нея възбраната за обявяване на резултатите от екзитполовете би трябвало да падне, осведоми Българска телеграфна агенция.
Мониторинг от Съвет за електронни медии
СЕМ е направил профилиран мониторинг на 13 линейни медийни услуги на публичните снабдители Българска национална телевизия и Българско национално радио, 15 линейни услуги на търговски снабдители, 14 нелинейни услуги и една платформа за видеосподеляне. Мониторингът е извършен в интервала от 20 март до 19 април в това число.
Пред членовете на Съвет за електронни медии шефът на дирекция „ Мониторинг и разбори " Зорница Гюрова уточни, че акцията е добила по-голяма активност едвам в последната седмица преди вота. По думите ѝ за следващ път е регистрирана липса на лидерски диспути сред главните политически сили, оповестява Българска телеграфна агенция.
Като нов детайл в акцията е регистрирано провеждането на обществени диспути отвън обичайните медии, в границите на самостоятелната журналистическа платформа „ Извън ефир “. Част от това наличие е било включено и в следени линейни и нелинейни медийни услуги.
Според отчета след конституционните промени, които разрешават Народното събрание да действа по време на предизборния интервал, парламентарната естрада е била употребена за предизборна изразителност. Така стратегиите „ Хоризонт “ на БНР и Българска национална телевизия 1, които излъчват директно пленарните съвещания, са се трансформирали в платформа за политическа пропаганда, отвън публицистичния надзор на публичните медии.
Основни тематики в акцията
Сред главните тематики в акцията са били рецензиите към олигархичния модел на ръководство, корупцията, неналичието на заслужено правораздаване, както и опасенията, свързани с пазаруването на гласове.
Докладът регистрира и старания на медиите за привличане на младата публика посредством специфични формати и софтуерни решения, в това число потребление на изкуствен интелект, роботи, триизмерни визуализации и присъединяване на инфлуенсъри.
По време на изборите на 19 април Съвет за електронни медии е сезирал ЦИК повече от 26 пъти. Най-често установяваното нарушаване е било оповестението на резултати от вота преди 20:00 часа в изборния ден.
Доверие в медиите
Социологическото проучване на „ Мяра " по поръчка на Съвет за електронни медии е национално представително и е извършено сред 4 и 13 април измежду 1002 пълнолетни българи.
Данните демонстрират, че публичните медии се употребяват с най-високо доверие, като над половината от интервюираните имат позитивно отношение към Българска национална телевизия, а БНР също получава високи оценки. Телевизията остава главен източник на информация за близо 59 % от жителите, следвана от обществените мрежи с 37 % и радиото – с 26 %.
Проучването демонстрира още, че младежите до 30 години избират интернет уеб сайтове и обществени мрежи, до момента в който при по-възрастните преобладават обичайните медии. Около половината от интервюираните са декларирали, че наблюдават социологическите изследвания по време на акцията, което съгласно създателите на проучването акцентира смисъла на работата на социологическите организации като социална услуга.
По думите на социолозите данните удостоверяват основната роля на публичните медии за осведомения избор и за поддържането на доверие в медийната среда в България.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Там бяха показани резултатите от профилираното наблюдаване на Съвет за електронни медии на предизборната акция за изборите на народни представители, извършени на 19 април 2026 година, както и социологическото изследване на тематика „ Медийни настройки на аудиторията по време на предизборната акция за народни представители “, осъществено от „ Мяра “.
Милена Милотинова повдигна тематиката за промени в Изборния кодекс в частта, задължаваща публичните медии да подсигуряват еднакъв достъп на всички участници в изборите, защото представителите на огромните партии отхвърлят да вземат участие дружно с такива от дребни партии.
Ивелина Димитрова, член на УС на Българска национална телевизия, означи, че управителният екип на публичната телевизия е встъпил в служба на 23 февруари и още на идващия ден е почнал подготовката за изборите. Според нея възбраната за обявяване на резултатите от екзитполовете би трябвало да падне, осведоми Българска телеграфна агенция.
Мониторинг от Съвет за електронни медии
СЕМ е направил профилиран мониторинг на 13 линейни медийни услуги на публичните снабдители Българска национална телевизия и Българско национално радио, 15 линейни услуги на търговски снабдители, 14 нелинейни услуги и една платформа за видеосподеляне. Мониторингът е извършен в интервала от 20 март до 19 април в това число.
Пред членовете на Съвет за електронни медии шефът на дирекция „ Мониторинг и разбори " Зорница Гюрова уточни, че акцията е добила по-голяма активност едвам в последната седмица преди вота. По думите ѝ за следващ път е регистрирана липса на лидерски диспути сред главните политически сили, оповестява Българска телеграфна агенция.
Като нов детайл в акцията е регистрирано провеждането на обществени диспути отвън обичайните медии, в границите на самостоятелната журналистическа платформа „ Извън ефир “. Част от това наличие е било включено и в следени линейни и нелинейни медийни услуги.
Според отчета след конституционните промени, които разрешават Народното събрание да действа по време на предизборния интервал, парламентарната естрада е била употребена за предизборна изразителност. Така стратегиите „ Хоризонт “ на БНР и Българска национална телевизия 1, които излъчват директно пленарните съвещания, са се трансформирали в платформа за политическа пропаганда, отвън публицистичния надзор на публичните медии.
Основни тематики в акцията
Сред главните тематики в акцията са били рецензиите към олигархичния модел на ръководство, корупцията, неналичието на заслужено правораздаване, както и опасенията, свързани с пазаруването на гласове.
Докладът регистрира и старания на медиите за привличане на младата публика посредством специфични формати и софтуерни решения, в това число потребление на изкуствен интелект, роботи, триизмерни визуализации и присъединяване на инфлуенсъри.
По време на изборите на 19 април Съвет за електронни медии е сезирал ЦИК повече от 26 пъти. Най-често установяваното нарушаване е било оповестението на резултати от вота преди 20:00 часа в изборния ден.
Доверие в медиите
Социологическото проучване на „ Мяра " по поръчка на Съвет за електронни медии е национално представително и е извършено сред 4 и 13 април измежду 1002 пълнолетни българи.
Данните демонстрират, че публичните медии се употребяват с най-високо доверие, като над половината от интервюираните имат позитивно отношение към Българска национална телевизия, а БНР също получава високи оценки. Телевизията остава главен източник на информация за близо 59 % от жителите, следвана от обществените мрежи с 37 % и радиото – с 26 %.
Проучването демонстрира още, че младежите до 30 години избират интернет уеб сайтове и обществени мрежи, до момента в който при по-възрастните преобладават обичайните медии. Около половината от интервюираните са декларирали, че наблюдават социологическите изследвания по време на акцията, което съгласно създателите на проучването акцентира смисъла на работата на социологическите организации като социална услуга.
По думите на социолозите данните удостоверяват основната роля на публичните медии за осведомения избор и за поддържането на доверие в медийната среда в България.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ