Велика Британия: Ария на клеветата
Предисловие
Все отново е забавно: положителната остаряла Англия, известна от доста време като Англия, т.е. Велика Британия, в никакъв случай не е встъпвала в открит спор с досъветска, руска или постсъветска Русия. Напротив. Тя е правилен съдружник на Москва в годините на Първата и Втората международна война, десетилетия наред Уинстън Чърчил получава постоянно от Сталин бутилки от най-качествения грузински коняк, който засенчва прословутите "Мартел ", "Курвоазие " или "Хенеси ". За разлика от тях, Наполеоновата "кампания " от началото на 19 век, води до такава степен, че ботушът на съветския солдат стъпва чак до Париж, а по-късно - като спомен остават заведенията за бързо ядене (и пийване, схваща се) известните "бистро " (от съветското подвикване "быстро, быстро! " (бързо). Или за разлика от германците от Третия райх, които се втурват да реализират блиц - военния проект "Барбароса " против Русия, и са грубо разрушени, а руското знаме е затъкнато на върха на берлинския Райхстаг.
Не. Могъща Велика Британия владяла до немного от дълго време половината свят - през Близкия изток до Централна Африка, от Индия до Австралия и от Америка до Канада, постоянно е въртяла една деликатна дипломация с Руската мечка, стигаща до най-топли връзки. Да погледнем към един брой на световноизвестния в. "Таймс " от началото на 19 век: там има преписка за съветската фрегата "Скорая " (водена в британските морски регистри като "Меркюри "), с която през далечната 1815-а са превозени 20 най-прекрасни спортни коня, подарък от съветския император Александър Първи, половината - за холандския принц Оранж (Вилем), предстоящ шурей на съветския двор, а останалите - за принц-регента на Англия - Джордж IV, прочут със своите културни ползи. На връщане същата фрегата отнася към Русия неповторими картини от галерията "Малмезон " на императрица Жозефина, брачна половинка на Наполеон, които скоро по-късно са изложени в Ермитажа в Петербург. Какво прелестно руско-английско другарство!
Същевременно някои историци-политолози, считат, че в избрани моменти Лондон се е страхувал от апетитите на голямата съветска империя към Далечния изток и по- тъкмо към "бисера в британската корона " - Индия. Кой знае, може да е имало и такова нещо, тъй като в един интервал съветската империя се е разширявала със 100 хиляди кв. километра годишно.
И по този начин, стигаме до предишния, 20 век, интервал на две опустошителни международни войни, на преразпределение на геополитическата карта. След Втората международна, когато Велика Британия е измежду спечелилите, след Хитлерова Германия рухва и световната колониална система. И някак си внезапно Велика Британия се оказва един незначителен остров с 245,000 кв. км (два пъти и нещо по-голяма от България). Островът, прочут още от римско време с името Албион, не е изключително богат на естествени изкопаеми като се изключи въглищата. За сметка на това съвсем няма гори, а почвите - изключително в северната част, са солени и прекомерно неподходящи за земеделска работа. Но в същото време Лондон е бащата и майката на актуалния капитализъм, на първата индустриална гражданска война в света и макар невероятното териториално стесняване, страната е сред най-развитите в света страни.
И тук идва едно огромно "Но ". Велика Британия е страна на господари, изгубили прислужниците си. На хора, привикнали най-вече да работят с един показалец (да сочат къде, по кое време и по какъв начин би трябвало да се свърши нещо). Щом мой прочут, елементарен търговски соц. чиновник зад граница, разполагаше в Африка с няколко прислужници, които му готвеха, чистеха и шиеха - единствено против няколко мизерни $, представете си един английски "мастър " (титла най-широко прилагана в колониална Индия), който е могъл да има разполагаем цяла войска прислужници. И - за разлика от моя прочут - да ги наказа, в случай че сбъркат и не изпълнят добре някоя заповед!
Именно тези хора (и техните директни наследници) не можаха да удържат добре юздите на останалата без своя колониален шлейф коронована Британия. Спомням си, през 1968-а, бях командирован в Англия, по време на следващата икономическа рецесия, разтърсваща страна. В огромните магазини можеха да се видят сходни надписи: "Купувайте британските артикули - това е работа за нашите сънародници! " По това време безработицата доближаваше застрашителните 18 %. И тогава си разреших да напиша памфлета "Студени дни за мини-Англия " (една прилика с нашумелите за първи път на времето си миниполи, стартирани от стилната улица на Лондон - "Карнаби стрийт "). Идеята ми беше, че и стопанската система на Велика Британия е окъсяла като една минипола, рекламирана от кльощавия супер модел Туиги.
И по този начин, последователно стигаме до
Основния въпрос
Кое в действителност зарежда безкрайната неприязън, хроничната ненавист към Русия (със или без определението съветска)? Всъщност това надълбоко отрицателно възприятие се развива най-пълно през първите десетилетия на предишния век: разузнаването на младата руска република съумява да се добере до самите върхове на английското разузнаване. Кога става това? Тук, феновете на номерологията могат да тържествуват: във въпросната история гъмжи от цифрата 3. Вербуването стартира през 1933-а в влиятелния лицей "Тринити " (Света троица) на Кеймбриджския университет, място за богопомазани англичани и чужденци. Отначало руските шпиони са трима, след това идва още един. Работят сполучливо цели 30 години под носа на британските Джеймсбондовци и на процедура Москва знае всяка стъпка, планувана от Лондон. Двамата от тях са хомосексуалните Блънт и Бърджис, ръководени от огромния фен на женската хубост Ким Филби (четири брака и много дълъг лист от любовници), към които по-късно се причислява и четвърти левичар - младият Маклийн. И четиримата работят за концепцията - без пари, което в допълнение затруднява разкриването им. И въпреки всичко - след три дълги десетилетия групата е разобличена, само че Ким Филби съумява да се укрие в Съветския съюз, където умира през 1988 година с чин военачалник от съветското разузнаване.
По създание тази история е надълбоко обидна за целокупното английско разузнаване - в частност, и за цялата администрация на Велика Британия - като цяло. Достатъчен мотив за зареждане с люта ненавист към болшевиките от Москва, без значение от това, че Втората международна война принуждава англичаните да маршируват един до друг със Съюз на съветските социалистически републики против лудия фюрер...
Но би трябвало да минат едвам 3 години от победните възгласи на 9 май 45-а, когато много остарелият дебеланко Уинстън Чърчил, някогашен министър председател на Велика Британия, отказал се поради пустата политика от славното си антично име лорд Марлборо, произнася остро враждебна тирада против Сталинова Москва, против целия социалистически лагер и вкарва в приложимост общоизвестния термин "Желязна завеса ". Това става в американския академични градец Фултън, което навежда на мисълта, че не е минало без благословията на формален Вашингтон. Именно от Фултън 49-а е даден сигнал за така наречен Студена война сред Изтока и Запада, която върви на приливи и отливи чак до 1990 година, когато падна Берлинската стена, разформирова се Варшавският контракт.
Но, както постоянно, на Русия бе нужен неголемият период от едно потомство (двайсетина години), с цел да се изправи още веднъж на крайници. С един водач, който е живял и работил зад граница и знае непознат език (вторият държавен глава след Ленин) и който - под носа на самодоволно отпусната Америка - възвърне военната мощност на Русия, достави армията със свръхмодерни ракети, танкове, подводници и самолети и даде сигнал, че на международната сцена излиза още веднъж една позабравена свръхсила.
И ето ни още веднъж, към този момент в наши дни. Русия и по-точно Владимир Путин са "големият неприятен ", фактът, че Путин катапултира Русия още веднъж в световния боен небосвод, му донесе всевъзможни обидни прякори, познати ни добре от епохата на първата Студена война. Но и това не беше задоволително при започване на тази година експлодира
Пропагандният балон Скрипал
- безусловно броени седмици преди започването на международното футболно състезание в Русия. Позастарелият, 66-годишен Скрипал, продал шпионската си съветска биография на английската Ми-5 и неговата дъщеря бяха открити в безпомощно положение някъде в британския град Солсбъри и безусловно часове по-късно Лондон изстреля "много евентуалната " (highly likely) опция двамата Скрипал да са отровени с бойния невропаралитичен съветски газ "Новичок ".
Последва невероятна нервност и след формален Лондон редица западни страни (начело, несъмнено, със САЩ) побързаха да изгонят по един или няколко съветски дипломати. Не помогнаха причините, че този тип военен газ (или прах) - съгласно западни експерти - убива за период от няколко секунди до две минути и че не е допустимо надълбоко провинциалната болница в Солсбъри да излекува за няколко дни и бащата, и дъщерята. Дълбоко възмутената Велика Британия не изпрати и свои формален представител на Световното по футбол в Русия - по гореспоменатите аргументи. При това - без никакво съответно доказателство.
И по този начин стигаме до наши дни, когато, при започване на този юли двама известни наркомани - Даун Стърджис и нейният другар Чарли Роули, са открити в сходно положение в градчето Еймсбъри, на петнайсетина километра от Солсбъри. В първите дни, по известия на Би Би Си, полицията счита, че двамата върли подвластни са търсили остатъци от каквато и да е дрога на едно наркоманско сборище и са инфектирани - било със нечист, било с фалшив хероин.
Внезапно, на 4 юли, тази версия изчезва от полицейските сводки, с цел да бъде сменена още веднъж с небезизвестния "Новичок ", оказал се по неразбираеми аргументи и в Еймсбъри. Дни по-късно в същата болница в Солсбъри Даун Стърджис умира от инфаркт - нищо учудващо при нейния разрушен от опиати организъм, а Роули продължава да е в неприятно положение. Но британската (а и западната) преса "забравят " за тъжната наркоманска биография на Даун и я показват като бедна майка, оставила след себе си три деца (отдавна разпределени в разнообразни обществени домове).
Премиерката на Велика Британия Тереза Мей още веднъж е "шокирана " от това highly likely съветско закононарушение и сипе купища нови клюки и закани против Кремъл. Същевременно излизащият в Съединени американски щати вестник "Ню Йорк таймс " организира социологическа анкета в Солсбъри, чийто резултат демонстрира, че множеството разпитани не имат вяра на версията на формалните управляващи за присъединяване на съветски шпиони и съветски токсини. А Солсбъри е град, където живеят доста пенсионирани британски военни...
И не ми се желае да изтъквам подигравчийски текстове от интернет, които предизвестяват Тереза Мей да внимава с входната ключалка на "Даунинг стрийт " (седалището на британското правителство), а също по този начин поучават всемогъщата разследваща работа Ми-5 да пипа с ръкавици бутоните на своите асансьори. Защото... highly likely.
Очевидно, към този момент сме очевидци на "Студена война 2 " в нейния цялостен искра. Пропагандната машина е пусната на цялостни обороти. Измислици, клюки, недоказани клюки и изказвания.
И в тази компания лидира островът Велика Британия - в действителност не толкоз заради доста неприятни усеща към Русия, а заради доста неприятното си икономическо състояние, което го слага в ролята на чинно пале пред формален Вашингтон (разбирай и ЦРУ), готово да извърши всякаква "мръсна поръчка ", с цел да угоди на богатите братовчеди. Печално.
Все отново е забавно: положителната остаряла Англия, известна от доста време като Англия, т.е. Велика Британия, в никакъв случай не е встъпвала в открит спор с досъветска, руска или постсъветска Русия. Напротив. Тя е правилен съдружник на Москва в годините на Първата и Втората международна война, десетилетия наред Уинстън Чърчил получава постоянно от Сталин бутилки от най-качествения грузински коняк, който засенчва прословутите "Мартел ", "Курвоазие " или "Хенеси ". За разлика от тях, Наполеоновата "кампания " от началото на 19 век, води до такава степен, че ботушът на съветския солдат стъпва чак до Париж, а по-късно - като спомен остават заведенията за бързо ядене (и пийване, схваща се) известните "бистро " (от съветското подвикване "быстро, быстро! " (бързо). Или за разлика от германците от Третия райх, които се втурват да реализират блиц - военния проект "Барбароса " против Русия, и са грубо разрушени, а руското знаме е затъкнато на върха на берлинския Райхстаг.
Не. Могъща Велика Британия владяла до немного от дълго време половината свят - през Близкия изток до Централна Африка, от Индия до Австралия и от Америка до Канада, постоянно е въртяла една деликатна дипломация с Руската мечка, стигаща до най-топли връзки. Да погледнем към един брой на световноизвестния в. "Таймс " от началото на 19 век: там има преписка за съветската фрегата "Скорая " (водена в британските морски регистри като "Меркюри "), с която през далечната 1815-а са превозени 20 най-прекрасни спортни коня, подарък от съветския император Александър Първи, половината - за холандския принц Оранж (Вилем), предстоящ шурей на съветския двор, а останалите - за принц-регента на Англия - Джордж IV, прочут със своите културни ползи. На връщане същата фрегата отнася към Русия неповторими картини от галерията "Малмезон " на императрица Жозефина, брачна половинка на Наполеон, които скоро по-късно са изложени в Ермитажа в Петербург. Какво прелестно руско-английско другарство!
Същевременно някои историци-политолози, считат, че в избрани моменти Лондон се е страхувал от апетитите на голямата съветска империя към Далечния изток и по- тъкмо към "бисера в британската корона " - Индия. Кой знае, може да е имало и такова нещо, тъй като в един интервал съветската империя се е разширявала със 100 хиляди кв. километра годишно.
И по този начин, стигаме до предишния, 20 век, интервал на две опустошителни международни войни, на преразпределение на геополитическата карта. След Втората международна, когато Велика Британия е измежду спечелилите, след Хитлерова Германия рухва и световната колониална система. И някак си внезапно Велика Британия се оказва един незначителен остров с 245,000 кв. км (два пъти и нещо по-голяма от България). Островът, прочут още от римско време с името Албион, не е изключително богат на естествени изкопаеми като се изключи въглищата. За сметка на това съвсем няма гори, а почвите - изключително в северната част, са солени и прекомерно неподходящи за земеделска работа. Но в същото време Лондон е бащата и майката на актуалния капитализъм, на първата индустриална гражданска война в света и макар невероятното териториално стесняване, страната е сред най-развитите в света страни.
И тук идва едно огромно "Но ". Велика Британия е страна на господари, изгубили прислужниците си. На хора, привикнали най-вече да работят с един показалец (да сочат къде, по кое време и по какъв начин би трябвало да се свърши нещо). Щом мой прочут, елементарен търговски соц. чиновник зад граница, разполагаше в Африка с няколко прислужници, които му готвеха, чистеха и шиеха - единствено против няколко мизерни $, представете си един английски "мастър " (титла най-широко прилагана в колониална Индия), който е могъл да има разполагаем цяла войска прислужници. И - за разлика от моя прочут - да ги наказа, в случай че сбъркат и не изпълнят добре някоя заповед!
Именно тези хора (и техните директни наследници) не можаха да удържат добре юздите на останалата без своя колониален шлейф коронована Британия. Спомням си, през 1968-а, бях командирован в Англия, по време на следващата икономическа рецесия, разтърсваща страна. В огромните магазини можеха да се видят сходни надписи: "Купувайте британските артикули - това е работа за нашите сънародници! " По това време безработицата доближаваше застрашителните 18 %. И тогава си разреших да напиша памфлета "Студени дни за мини-Англия " (една прилика с нашумелите за първи път на времето си миниполи, стартирани от стилната улица на Лондон - "Карнаби стрийт "). Идеята ми беше, че и стопанската система на Велика Британия е окъсяла като една минипола, рекламирана от кльощавия супер модел Туиги.
И по този начин, последователно стигаме до
Основния въпрос
Кое в действителност зарежда безкрайната неприязън, хроничната ненавист към Русия (със или без определението съветска)? Всъщност това надълбоко отрицателно възприятие се развива най-пълно през първите десетилетия на предишния век: разузнаването на младата руска република съумява да се добере до самите върхове на английското разузнаване. Кога става това? Тук, феновете на номерологията могат да тържествуват: във въпросната история гъмжи от цифрата 3. Вербуването стартира през 1933-а в влиятелния лицей "Тринити " (Света троица) на Кеймбриджския университет, място за богопомазани англичани и чужденци. Отначало руските шпиони са трима, след това идва още един. Работят сполучливо цели 30 години под носа на британските Джеймсбондовци и на процедура Москва знае всяка стъпка, планувана от Лондон. Двамата от тях са хомосексуалните Блънт и Бърджис, ръководени от огромния фен на женската хубост Ким Филби (четири брака и много дълъг лист от любовници), към които по-късно се причислява и четвърти левичар - младият Маклийн. И четиримата работят за концепцията - без пари, което в допълнение затруднява разкриването им. И въпреки всичко - след три дълги десетилетия групата е разобличена, само че Ким Филби съумява да се укрие в Съветския съюз, където умира през 1988 година с чин военачалник от съветското разузнаване.
По създание тази история е надълбоко обидна за целокупното английско разузнаване - в частност, и за цялата администрация на Велика Британия - като цяло. Достатъчен мотив за зареждане с люта ненавист към болшевиките от Москва, без значение от това, че Втората международна война принуждава англичаните да маршируват един до друг със Съюз на съветските социалистически републики против лудия фюрер...
Но би трябвало да минат едвам 3 години от победните възгласи на 9 май 45-а, когато много остарелият дебеланко Уинстън Чърчил, някогашен министър председател на Велика Британия, отказал се поради пустата политика от славното си антично име лорд Марлборо, произнася остро враждебна тирада против Сталинова Москва, против целия социалистически лагер и вкарва в приложимост общоизвестния термин "Желязна завеса ". Това става в американския академични градец Фултън, което навежда на мисълта, че не е минало без благословията на формален Вашингтон. Именно от Фултън 49-а е даден сигнал за така наречен Студена война сред Изтока и Запада, която върви на приливи и отливи чак до 1990 година, когато падна Берлинската стена, разформирова се Варшавският контракт.
Но, както постоянно, на Русия бе нужен неголемият период от едно потомство (двайсетина години), с цел да се изправи още веднъж на крайници. С един водач, който е живял и работил зад граница и знае непознат език (вторият държавен глава след Ленин) и който - под носа на самодоволно отпусната Америка - възвърне военната мощност на Русия, достави армията със свръхмодерни ракети, танкове, подводници и самолети и даде сигнал, че на международната сцена излиза още веднъж една позабравена свръхсила.
И ето ни още веднъж, към този момент в наши дни. Русия и по-точно Владимир Путин са "големият неприятен ", фактът, че Путин катапултира Русия още веднъж в световния боен небосвод, му донесе всевъзможни обидни прякори, познати ни добре от епохата на първата Студена война. Но и това не беше задоволително при започване на тази година експлодира
Пропагандният балон Скрипал
- безусловно броени седмици преди започването на международното футболно състезание в Русия. Позастарелият, 66-годишен Скрипал, продал шпионската си съветска биография на английската Ми-5 и неговата дъщеря бяха открити в безпомощно положение някъде в британския град Солсбъри и безусловно часове по-късно Лондон изстреля "много евентуалната " (highly likely) опция двамата Скрипал да са отровени с бойния невропаралитичен съветски газ "Новичок ".
Последва невероятна нервност и след формален Лондон редица западни страни (начело, несъмнено, със САЩ) побързаха да изгонят по един или няколко съветски дипломати. Не помогнаха причините, че този тип военен газ (или прах) - съгласно западни експерти - убива за период от няколко секунди до две минути и че не е допустимо надълбоко провинциалната болница в Солсбъри да излекува за няколко дни и бащата, и дъщерята. Дълбоко възмутената Велика Британия не изпрати и свои формален представител на Световното по футбол в Русия - по гореспоменатите аргументи. При това - без никакво съответно доказателство.
И по този начин стигаме до наши дни, когато, при започване на този юли двама известни наркомани - Даун Стърджис и нейният другар Чарли Роули, са открити в сходно положение в градчето Еймсбъри, на петнайсетина километра от Солсбъри. В първите дни, по известия на Би Би Си, полицията счита, че двамата върли подвластни са търсили остатъци от каквато и да е дрога на едно наркоманско сборище и са инфектирани - било със нечист, било с фалшив хероин.
Внезапно, на 4 юли, тази версия изчезва от полицейските сводки, с цел да бъде сменена още веднъж с небезизвестния "Новичок ", оказал се по неразбираеми аргументи и в Еймсбъри. Дни по-късно в същата болница в Солсбъри Даун Стърджис умира от инфаркт - нищо учудващо при нейния разрушен от опиати организъм, а Роули продължава да е в неприятно положение. Но британската (а и западната) преса "забравят " за тъжната наркоманска биография на Даун и я показват като бедна майка, оставила след себе си три деца (отдавна разпределени в разнообразни обществени домове).
Премиерката на Велика Британия Тереза Мей още веднъж е "шокирана " от това highly likely съветско закононарушение и сипе купища нови клюки и закани против Кремъл. Същевременно излизащият в Съединени американски щати вестник "Ню Йорк таймс " организира социологическа анкета в Солсбъри, чийто резултат демонстрира, че множеството разпитани не имат вяра на версията на формалните управляващи за присъединяване на съветски шпиони и съветски токсини. А Солсбъри е град, където живеят доста пенсионирани британски военни...
И не ми се желае да изтъквам подигравчийски текстове от интернет, които предизвестяват Тереза Мей да внимава с входната ключалка на "Даунинг стрийт " (седалището на британското правителство), а също по този начин поучават всемогъщата разследваща работа Ми-5 да пипа с ръкавици бутоните на своите асансьори. Защото... highly likely.
Очевидно, към този момент сме очевидци на "Студена война 2 " в нейния цялостен искра. Пропагандната машина е пусната на цялостни обороти. Измислици, клюки, недоказани клюки и изказвания.
И в тази компания лидира островът Велика Британия - в действителност не толкоз заради доста неприятни усеща към Русия, а заради доста неприятното си икономическо състояние, което го слага в ролята на чинно пале пред формален Вашингтон (разбирай и ЦРУ), готово да извърши всякаква "мръсна поръчка ", с цел да угоди на богатите братовчеди. Печално.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ