Предимствата на отразяването на важната информация в зоната на видимост

Предимствата на отразяването на значимата информация в зоната на видимост на лидера са извлечени от военната авиация, където те се появяват за първи път още през 40-те години на предишния век.

Първата автомобилна версия е създадена от GM Hughes Electronics и е инсталирана на лимитираната серия Oldsmobile Cutlass Supreme Convertible Indy 500 Pace Car, от която 50 броя са препоръчани на определени клиенти.

През 1990 година HUD се предлага на седана Oldsmobile Cutlass Supreme (на снимката) като алтернатива. Tой демонстрира скоростта на автомобила на дигитален екран.

Днес те към момента са много рядка и скъпа алтернатива, само че би било по-добре, в случай че бяха по-разпространени.

Едно американско изследване разкрива, че в случай че очите на лидера се отклонят от пътя за повече от две секунди, вероятността за случай се удвоява.

Две секунди може и да не звучат дълго, само че при скорост от 112 км/ч ще изминете повече от 60 метра – дължината на 14 автомобила.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 7 – един ден всички коли ще имат това.

САТЕЛИТНА НАВИГАЦИЯ: Mazda Eunos Cosmo (1990 г.)

Идеята за вградена навигационна система съществува още от 50-те години на предишния век, само че едвам през 1990 година, с появяването на Mazda Eunos Cosmo, технологията се трансформира в действителност със сателитно ръководство, работещо посредством спътници на Глобалната система за позициониране (GPS), ръководена от Военновъздушните сили на Съединени американски щати (сега Космически сили на САЩ).

По план обаче системата е с неразбираема точна локализация, защото военните се притесняват, че една по-точна система ще бъде употребена и злоупотребявана от терористи.

Въпреки това имаше обходни пътища и във всеки случай през 2000 година президентът Клинтън подписа декрет, с който направи GPS толкоз точна за цивилни жители, колкото е за военните.

Днес най-съвременните GPS системи могат да дефинират местоположението на индивида с акуратност до 30 см (12 инча).

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 8 – голяма смяна към по-добро.

КАМЕРА ЗА ЗАДЕН ХОД: Toyota Soarer (1991 г.)

Въпреки че концептуалният Buick Centurion от 1956 година е оборудван със задна камера за паркиране, сходна технология ще се появи в сериен автомобил едвам през 1991 година

Първа с нея се снабдява Toyota Soarer, която се предлага единствено на японския пазар; инсталирана на спойлера камера подава сигнал към пъстър екран на таблото.

Пътните произшествия са постоянно срещани при паркиране с ниска скорост, а когато са свързани с дребни, труднозабележими обекти и субекти при ниска скорост.

От май 2018 година камерите, ситуирани откъм гърба, са наложителни за всички нови коли, продавани в Съединени американски щати, а в Европа стават наложителни през 2021 година

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6 – потребно допълнение

КСЕНОНОВИ ФАРОВЕ: BMW Серия 7 (1992 г.)

Разработени взаимно от Hella и Bosch, фаровете с висока активност на разрядите, известни още като ксенонови светлини, бяха инсталирани за първи път на BMW Серия 7 през 1992 година

На езика на BMW системата се наричаше Litronic. Ксенонови обаче бяха единствено късите светлини. До 1999 година и появяването на Mercedes CL C215, който вкарва биксенонови фарове или високоинтензивно разрядно осветяване както на късите, по този начин и на дългите светлини.

Ксеноновите крушки устоят към три пъти по-дълго от халогенните, употребяват към 30% по-малко сила и осветяват по-голяма част от пътя пред вас.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 7 – светлина за сигурност.

ЕЛЕКТРОНЕН КОНТРОЛ НА СТАБИЛНОСТТА: Mercedes-Benz CL600 (1995 г.)

Електронният надзор на стабилността (ESC) и системите с сходни наименования оказват помощ за понижаване на злополуките – те могат бързо да открият загуба на надзор и надлежно да стопират колелата, с цел да противодействат на презавиването (занасяне на задните колела) и недозавиването (занасяне на предните колела).

Първият автомобил, в който е внедрена, е върховият модел Mercedes CL600.

През 1997 година Mercedes ще приложи технологията и в новия си Mercedes A-класа – ESC го излекува от неподходящата динамичност, с която автомобилът може да се сблъска при промяна на посоката на придвижване с висока скорост, както демонстрира известният му неуспех на шведския „ лосов тест “ през същата година.

Тя е наложителна за всички нови леки коли, продавани в Съединени американски щати от моделната 2012 година нататък, а в Европейския съюз – от ноември 2014 година

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: Смята се, че ESC и сходни системи са избавили живота на десетки хиляди хора след въвеждането им.

ХИБРИДНО ЗАДВИЖВАНЕ (от актуален тип): Toyota Prius (1997 г.)

Идеята за хибрид е по-стара, в сравнение с си мислите. Фердинанд Порше се занимава с бензиново-електрически коли при започване на 1900 година, а Mercedes-Benz опитва при започване на 1980-те години.

Въпреки че Toyota не е изобретила хибрида, ние ѝ признаваме, че е повишила осведомеността на обществеността за технологията и я е направила все по-разпространена в новите коли.

Първото потомство Prius започва в Япония през 1997 година с 1,5-литров четирицилиндров мотор, подпомаган от електрически мотор с непрекъснати магнити. Въпреки сложността си, системата се оказа доста надеждна.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 8 – защото бъдещето на автомобила наподобява е електрическо, Prius е мястото, където стартира това наелектризиращо странствуване.

АДАПТИВЕН CRUISE CONTROL: Mercedes-Benz S-класа (1998 г.)

Круиз контролът е извънредно потребен, само че не и при натоварен трафик. Технологията за адаптивен круиз надзор (ACC) употребява радарна, а от време на време и камера технология за автоматизирано контролиране на скоростта, като се поддържа избрана отдалеченост от автомобила начело.

През 1995 година Mitsubishi Diamante стартира да вкарва ACC, само че не активираше спирачките. Първият автомобил, който предложи цялостната система във типа, в който я познаваме през днешния ден, беше Mercedes W220 S-Class, пуснат на пазара през 1998 година

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 8 – превъзходен, а с изключение на потребен, той евентуално е и първата автомобилна стъпка към самостоятелното ръководство.

АКТИВНО ОКАЧВАНЕ: Mercedes-Benz CL-Class (1999 г.)

През 1999 година CL от потомство C215 вкарва първата в света система за интензивно ръководено окачване.

Хидравличните цилиндри, вградени в окачването, компенсират нежелани придвижвания на каросерията, като да вземем за пример наклоняване на автомобила в завой или поглъщане на предницата при нападателно прекъсване. Освен това то доста усъвършенства ръководството и комфорта на огромното купе.

През 2013 година Mercedes направи още една стъпка напред: свърза системата с мощен компютър, който получава данни от камера, сканираща пътя пред автомобила.

Работейки със скорост до 130 км/ч, тя може да открива неравности и дупки и незабавно да контролира окачването по съответния метод, като изглажда возията. Наречена Magic Body Control, тя беше скъпа алтернатива за версиите от висок клас на Mercedes S-класа W222 от 2013 година

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6 – плюс за ръководство и комфорт.

НОЩНО ВИЖДАНЕ: Cadillac DeVille (2000 г.)

През 2000 година GM употребява технология от Raytheon, с цел да направи Cadillac първия автомобил, който предлага нощно виждане, в първокласните версии на DeVille. Тя употребява инфрачервен датчик за осветление на обекти, представляващи интерес за сигурността, на монохромен екран.

Първоначално опцията за 1995 $ е била поръчана от 7000 клиенти през първата година, само че през 2004 година броят им спада до едвам 600, а през 2005 година опцията отпада; Cadillac се завръща на сцената на Night Vision едвам през 2015 година с флагмана CT6.

Междувременно най-големите немски производители, наред с други, бяха пуснали на пазара все по-усъвършенствани системи за нощно виждане. Те бяха и си остават скъпи варианти – да вземем за пример 2250 английски лири и 2260 щатски $ за настоящата S-класа на Mercedes. Мнението за тях е ненапълно разграничено, само че те сигурно стават все по-интелигентни.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 5 – Ако и когато колите станат изцяло самостоятелни, способността на автомобила да „ вижда “ ще стане жизненоважна.

САТЕЛИТНО РАДИО: Cadillac (2001 г.)

Автомобилното радио може да бъде огромен проблем в Америка. Сигналът варира, а на някои отдалечени места въобще го няма. Спътниковото радио взема решение всичко това, като обезпечава станции на същата периодичност, на която се намирате – а и няма реклами.

Cadillac стартира да предлага сателитно радио XM за своите модели DeVille и Seville (на снимката) за моделната 2002 година През 2002 година тя разгласи проектите си да вкара опцията за цялата си гама за 2003 година

Днес над половината от новите коли, продавани в Америка, разполагат с тази технология; от тях към половината заплащат месечен абонамент.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6

ГЛАСОВИ КОМАНДИ: Infiniti Q45 (2002 г.)

В Infiniti Q45, за първи път в историята можете да управлявате навигацията с гласа си. Дълго време по-късно сходни системи към момента бяха значително „ hit or miss “ в работата, като „ miss “ беше по-честият вид.

Alexa на Amazon наподобява е разгадала гласовото различаване толкоз добре, колкото никой различен – нищо чудно, че тя към този момент се предлага в модели на Audi, Ford, Lexus и Toyota, а скоро ще се появи и в други.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 3

СКОРОСТНА КУТИЯ С ДВОЕН СЪЕДИНИТЕЛ: Volkswagen Golf R32 (2003 г.)

Porsche стартира да създава автоматизираната трансмисия с двоен съединителя за своите спортни коли през 80-те години на предишния век. То инсталира елемента, който назовава – и към момента назовава – Porsche Doppelkupplungsgetriebe (PDK), на моделите 956 и 962. Минава обаче доста време, преди технологията да се появи в сериен модел.

Първият лек автомобил за придвижване по улиците, оборудван с трансмисия с два съединителя, е Volkswagen Golf R32 от 2003 година Шестстепенният елемент беше предопределен за приложения с предно предаване или, както при Golf, със задвижване на всички колела.

През идната година Audi предлага тази скоростна кутия като алтернатива за TT 3.2 Quattro, който се предлага със същия мотор като R32. Технологията разрешава по-бърза промяна на предавките и по-голяма изгодност.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 4 – автоматизираните скоростни кутии в никакъв случай повече няма да са същите.

АВТОНОМНО ПАРКИРАНЕ: Toyota Prius (2003 г.)

Спасителят на неумелите водачи на всички места по света, самопаркиращият се автомобил е подарък от Бога, когато се появява през 2003 година

Първият автомобил, който я получи, беше Toyota Prius на японския пазар. На купувачите от чужбина им лиши още три години, с цел да могат да изберат тази технология, когато Lexus я даде на LS. Toyota я назова „ Интелигентен помощник за паркиране “.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 3 – умна технология, макар че постоянно лишава повече време, в сравнение с да го извършите сами.

АСИСТЕНТ ЗА СЛЯПА ТОЧКА: Volvo S80 (2006 г.)

В началото на предишното десетилетие технологиите за сигурност минаха на по-висока предавка. Volvo е първата компания, която инсталира система за наблюдаване на мъртвата зона в своя модел S80.

С помощта на дребни камери, инсталирани под страничните огледала, тя открива транспортни средства в мъртвите зони на автомобила и надлежно демонстрира предупредителна светлина (вмъкната вляво). Технологията към този момент е необятно публикувана, нормално като част от пакета с варианти за усъвършенствана сигурност.

През 2010 година Nissan доразви концепцията в моделите си Fuga и Infiniti M – в случай че тези коли открият, че лидерът се пробва да навлезе в траекторията на транспортно средство, кормилото интензивно се опълчва на маневрата.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 5

АВТОНОМНО АВАРИЙНО СПИРАНЕ: Mercedes-Benz S-класа (2006 г.)

В края на 2006 година Mercedes-Benz пусна първата в света система за самостоятелно спешно прекъсване (AEB).

Наречена Pre-Safe Brake, функционалността се оферираше като алтернатива за новата S-класа W221 и CL-класата C216. AEB разчиташе на съществуващата технология. Радарите за непосредствен и отдалечен обхват на деяние обследваха пътя пред автомобила и изпращаха сигнал до ECU, в случай че откриеха иден конфликт.

Автомобилът издаваше звукови и образни предизвестия и автоматизирано задействаше 40% от оптималната спирачна успеваемост, в случай че лидерът не реагираше.

Този развой се прави за милисекунди. Според вътрешнофирмените проучвания на Mercedes AEB може да предотврати 70% от конфликтите откъм гърба. Тя понижава тежестта на тези, които не може да предотврати, с към 40%.

През 2009 година Mercedes усъвършенства системата, позволявайки оптималната спирачна мощ в спешни обстановки, като за първи път я инсталира в новата E-класа W212.

AEB бързо се популяризира в автомобилната промишленост и при започване на 2010 година стартира да се популяризира и в по-достъпни коли. Не след дълго законодателите видяха нейния безукорен животоспасяващ капацитет, изключително по време на интернационалния напредък на смарт телефоните. AEB ще бъде наложителна в новите коли, продавани в Европа през 2021 година и 2022 година в Съединени американски щати.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 8 – в епохата на разсеяните водачи е по-важна от всеки път.

LED ФАРОВЕ: Lexus LS600h (2006 г.)

LED фаровете оферират най-хубавото от всички светове: те са компактни, доста ефикасни и устоят съвсем постоянно. Първият автомобил с LED фарове беше Lexus LS600h, само че той беше единствено на къси светлини.

В рамките на една година след стартирането на Lexus на пазара през 2006 година обаче Audi предлага LED фарове за къси и дълги светлини на своя R8 V10.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 5 – прогрес посредством светлина.

APPLE CARPLAY: Ferrari FF (2014 г.)

Основателят на Ferrari Енцо Ферари дълго време твърдеше, че колите му са свързани само с мотора, и дълго време интериорите на Ferrari изглеждаха скромни.

А като пълноправна част от групата Fiat от 1988 година насам, огромна част от интериорните технологии на Ferrari, а в последно време и мултимедийните системи, са наследени от компанията майка и постоянно са със стандарт, обвързван с много по-ниски цени.

Затова е приятна изненада, че Ferrari FF е първият сериен автомобил, оборудван с Apple CarPlay. Тази система разрешава доста от функционалностите на iPhone на лидера да се ръководят от централния екран на автомобила.

През 2015 година Hyundai Sonata стана първият автомобил, оборудван с Android Auto, която работи по същия метод, само че за телефони с Android. Днес множеството нови коли поддържат и двете системи.

КОЕФИЦИЕНТ ИНОВАТИВНОСТ: 6.

Първата част на този обзор на нововъведенията може те да видите тук. Втората- тук. Третата – тук.