Предимно нещастен и дори непростимо жесток персонаж“ – по този

„ Предимно трагичен и даже непростимо нечовечен персонаж “ – по този метод Себастиан Фолкс разказва един от най-известните сантиментални герои в историята на литературата, господин Дарси от Гордост и предубеждения. Поводът е 250-годишнината от рождението на писателката Джейн Остин и оповестеният фрагмент от нейна книга, който слага под въпрос добре познатия облик на литературния знак на любовта.

Гордост и предубеждения не е просто най-популярният разказ на Остин, а и едно от най-разпознаваемите заглавия в международната литература. Издаден през 1813 година, романът бързо си печели известност с остроумната си ирония и изключителни персонажи. В продължение на два века читателите се любуват на комедията на нравите и „ приказния “ сюжет, който през днешния ден постоянно е определян като предходник на сантименталните комедии, написа BBC.

Но, както акцентира Фолкс, още от първото си изречение книгата подкопава личната си логичност.

Литературните критици и почитателите на романа от дълго време не могат да стигнат до консенсус по един въпрос: Дали Дарси в действителност е „ ужасяващ човек “ или е просто жертва на меланхолията?

На пръв взор господин Дарси е просто следващият нахален паралия, който би трябвало да бъде „ оправен “ от остроумна и самостоятелна жена като Елизабет Бенет. Мнението на Фолкс обаче е, че този сюжет е прекомерно банален. „ Той е, да го кажем в прав текст, ужасяващ човек “, написа създателят и напомня емблематичната му имитация, ориентирана към Елизабет: „ Очаквате ли от мен да се удивлявам на низостта на вашите роднински връзки? “ – имитация, която би трябвало да бъде краят на всяка сантиментална история.

Друг ключ е препоръчан от Бингли – най-близкият другар на Дарси, който го разказва като „ жертва на меланхолията “. Тази диагноза би обяснила постоянно мрачната му и даже апатична природа, както и неспособността му да бъде вежлив в разнообразни обществени обстановки, дружно със склонността да саботира щастието на близките.

Фолкс стига по-далеч, представяйки Дарси като човек, който е освен високомерен, само че и подвластен от силата на другите, изключително от тази на Бингли. Страхът му да не остане без „ виталната искра “, която другите му дават, изяснява за какво е подготвен да манипулира възприятията на своя другар и да „ прикрие “ информация за Джейн Бенет.

Реалното напрежение в романа обаче не идва единствено от трансформацията на Дарси, а и от въпроса: същинска ли е любовта на Елизабет към този човек? Или бракът им е просто комфортна договорка – неговото благосъстояние и обществен статус против нейната жизнеспособност и изострен разум?

„ Той има къща и пари, а тя има разум и сила “, обобщава Фолкс. Но дали това може да се назова обич? Съвременният четец мъчно може да преглътне обстоятелството, че Елизабет прости на мъж, който е нарекъл фамилията ѝ „ отблъскващо “ и „ обидно “.

Фолкс предлага и още една позиция – че привличането на Елизабет е частично подбудено от обществен позор, както и от предпочитание за реабилитация, откакто е повярвала на лъжите на Уикъм. Това оскърбление я кара да търси метод да възвърне самочувствието си. В този подтекст бракът с Дарси може да наподобява не толкоз като избор на сърцето, колкото като метод да поправи „ грешката “ си.

„ Честните хора не споделят, че са почтени, готините не се хвалят, че са готини, а същински мощните не се пъчат – светът знае това “, споделя Стив Манинг от Igor Naming Agency, когато разяснява облика на Дарси. Той счита, че „ сантименталният галант “ е по-скоро заблуда, основана от читателя, в сравнение с желание на Остин.

И може би точно в това е гениалността на романа – в неговата многопластова игра с хората, които го претърпяват. Остин оставя пространство за персонални тълкования, позволявайки на другите генерации да четат Гордост и предубеждения по собствен личен метод.