Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в

Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее от начало до дъно измежду своя народ, бори се за неговата независимост и бъдеще, умира за неговото благополучие. Като никой различен Левски обладава най-хубавите качества нa българското племе. В него трепти реформаторският размах на Бориса I, историческата увереност на Симеона Велики, себеотрицанието на богомилите, дръзновението на Ивайло, екзалтацията на Паисия, гордостта на Раковски. Тези качества на най-хубавите българи, ковани в нашата продължителна и превратна историческа орис, у Левски са въодушевени и облагородени от хуманизма на Ренесанса, светлината на Просвещението и демократичното свободомислие на XIX в.

Велик наследник на България, Левски е талантлив създател на нейната най-голяма историческа ера, на Българското възобновление, на българския XIX в. Без него, без мислите и делата на този несравним талант, Българското възобновление би било неведнъж по-бедно по дух, по-ограничено по хрумвания, по-малко красиво, защото щяха да му липсват дръзновението и смелостта, присъщи на всяка огромна и целеустремена ера.

Но Левски освен идва из дълбините на нашата история, освен украсява Българския подем, той влиза властно и в новото време, с цел да участва действително цялостен един век след гибелта си в българското историческо съществуване. Едва проговорили, едвам споделили " мама ", децата на нашата земя научават за Левски. Между приказките за горди царе и красиви пепеляшки, за чудни далечни земи, като една легенда в душите на младите българчета изниква обликът на синеокия Апостол. Те виждат неговия лик в учебния кулоар, с изпънати жили декламират Вазовите стихове, тръпнат, претърпяват и се радват на всяка негова постъпка, той попива в душите им, прави ги по-добри и по-човечни.

И когато юношите възмъжават, възмъжава у тяхното схващане и самият Апостол. Най-добрите от тях го вършат собствен блян. Като него те желаят да живеят за света и за България, като него те желаят да умрат.

По-нататък Левски участва към този момент в публичните битки, в обществените търсения. Всяка българска партия е слагала неговия лик на знамената си. Никой, който се е борил за място в българския живот, в българската политика или е претендирал за българското бъдеще, не е можел да пренебрегне В. Левски. В. Левски живее на всички места, където живее и страда българщината.

Левски не написа оди за България, той не сподели като Раковски, че няма нищо по-свято за индивида от отечеството, не се просълзи като Каравелов пред своето " родно място общително ", не изпя въодушевените песни на Ботева. Той просто и по човешки изрази синовната си любов към България, като се бори и умря за нейното бъдеще, с цел да остане в българската история като максимален и приключен патриот.

Но Левски не принадлежи единствено на България и на българите. Неговите хрумвания за свободата и революцията, неговите реализации и на първо място ненадминатата в историята на освободителните битки национална революционна организация, неговите прозрения в бъдещето, където той проектираше един рационален човешки свят, и неговият вечен дух принадлежат на цялото човечество. С всичко това синеокият момък от Карлово стана един от огромните жители на света, подреди своето име до имената на най-големите мъже, които даде деветнадесетия век.

Откъсът е от " Левски, революцията и бъдещият свят ", 1973 година
Дигитална библиотека по архивистика и документалистика