Петима художници се събират в София
Преди време, в диалог с Алберт Хаджиганев, той загатна за трима свои другари - Жан-Даниел, Филип и Рамзи. Срещали се и се сближили в изложбените зали на Париж, а по-късно и на Ню Йорк. Историята е, че другарството сред четиримата доста надарени актьори, чиито жанр, генезис и сензитивност са разнообразни, само че чиито условия са идентични, поражда желанието им да се събират и рисуват дружно, на пленер. Реализират го в Нормандия, която опитоми Хаджиганев, или той нея. Рисуват, а след това излагат картините си в Старите кожарски цехове на Фериер сюр Рил, 2011, които са превърнати в пространства за просвета. Местната общественост е впечатлена и техните изложения стават събития.
По-късно в компанията им влиза и една американка, Луси. Тя обаче е опитомена или е опитомила своя рид в Умбрия, Италия. Там е намерила и наследила светлината и традицията на страната, която е избрала. Вече петима, те още веднъж вършат галерия в Palazzo Pietromarchi, Маршано, Умбрия, 2014.
Сега, до момента в който пиша този текст и съединявам един необикновен урок по история на актуалното изкуство, получавам известие от Алберт: Виж информация в интернет - Palazzo Pietromarchi е благородническа резиденция, издигната през XIV век от фамилията на графовете Булгарели. Булгарели! Странно, само че съвсем не съм учудена на тази новопоявила се връзка. Наслагва се идеално върху удивителната история за срещата ми в Париж с картините на Хаджиганев, за която към този момент съм разказвала.
Дали е единствено фонетика, или има друга история името на семейството, в чийто замък, седем века по-късно, излага един роден в България художник от Нормандия? Или роденият на границата на Иран и Ирак персийски повествовател, който не е изгубил през годините на Съпротивата нежността и любовта си към хората? Или американката, разкрила себе си в Италия? И двамата французи, в чието творчество, по друг метод, наследството е добито, а характерността им - съхранена? Не знам, само че това не пречи на обстоятелствата.
Днес, показвайки тези петима художници, намирам мотив и смисъл да ви опиша и това: При имитация от публиката по време на първата галерия на Алберт в България през 2022 година, по-късно той ми сподели: " Тогава се сетих за един текст от Роже Бисиер, огромен френски художник, несправедливо пропуснат от актуалната рецензия, оповестен в Les Lettres Francaises (от 5 септември 1963 г.) в символ на респект към умрелия преди малко Жорж Брак. Бисиер написа: " Всъщност всъщност той беше художник на френската традиция, какъвто се надявам да бъда и аз. Той продължи, подновявайки тази непрекъсната верига, която върви от Средновековието до Сезан и Реноар през Коро. Във всичко, което е основал, постоянно има тази суровост, това възприятие за мярка и баланс, тази умереност, която намираме единствено сред Атлантика и Рейн, и която остава нашето най-ценно завещание. "
И най-после - попитаха ме: Няма ли задоволително български художници, които да демонстрирам в галерията?
Има! Напротив! Има същински, живи титани, значими. Богатство освен за нашата си земя. Има създатели, които одобрявам като подарък от ориста, че съм техен съвременник, че мога да поддържам връзка с тях, и знам, че оставят дълбока диря в изкуството. Има мощно младо потомство художници, които носят толкоз вяра! Но аз съм уверена, че промяната на гледната точка е обогатяваща за всички нас - фенове, художници, галеристи. Всеки обилно получава и се зарежда от тази обмяна на културни, прочувствени, човешки стойности.
Благодаря на Алберт Хаджиганев за концепцията и поддръжката в реализирането на тази галерия! Благодаря на Луси, Жан-Даниел, Рамзи и Филип и имам вяра, че дълго ще мислят за България с наслада и топло възприятие! За мен няколкото месеца работа над " Приятели - от Нормандия до Париж през Умбрия " в посока София беше същинско наслаждение и надълбоко задоволство. Резултатът е налице. Заповядайте! Изложбата е ваша!
" Приятели - от Нормандия до Париж през Умбрия " се назовава изложбата, която се открива на 11 април в столичната изложба " Астри " с вернисаж от 18 до 20 ч. с наличието на създателите Луси Макгилс, Жан-Даниел Бувар, Рамзи Готбладен, Филип Васьор и Алберт Хаджиганев. Изложбата е по концепция на Алберт Хаджиганев, асортимент и грижа, аранжиране и азбучник - Вихра Пешева, фотоси за корицата на каталога - Дара Макмъра.
По-късно в компанията им влиза и една американка, Луси. Тя обаче е опитомена или е опитомила своя рид в Умбрия, Италия. Там е намерила и наследила светлината и традицията на страната, която е избрала. Вече петима, те още веднъж вършат галерия в Palazzo Pietromarchi, Маршано, Умбрия, 2014.
Сега, до момента в който пиша този текст и съединявам един необикновен урок по история на актуалното изкуство, получавам известие от Алберт: Виж информация в интернет - Palazzo Pietromarchi е благородническа резиденция, издигната през XIV век от фамилията на графовете Булгарели. Булгарели! Странно, само че съвсем не съм учудена на тази новопоявила се връзка. Наслагва се идеално върху удивителната история за срещата ми в Париж с картините на Хаджиганев, за която към този момент съм разказвала.
Дали е единствено фонетика, или има друга история името на семейството, в чийто замък, седем века по-късно, излага един роден в България художник от Нормандия? Или роденият на границата на Иран и Ирак персийски повествовател, който не е изгубил през годините на Съпротивата нежността и любовта си към хората? Или американката, разкрила себе си в Италия? И двамата французи, в чието творчество, по друг метод, наследството е добито, а характерността им - съхранена? Не знам, само че това не пречи на обстоятелствата.
Днес, показвайки тези петима художници, намирам мотив и смисъл да ви опиша и това: При имитация от публиката по време на първата галерия на Алберт в България през 2022 година, по-късно той ми сподели: " Тогава се сетих за един текст от Роже Бисиер, огромен френски художник, несправедливо пропуснат от актуалната рецензия, оповестен в Les Lettres Francaises (от 5 септември 1963 г.) в символ на респект към умрелия преди малко Жорж Брак. Бисиер написа: " Всъщност всъщност той беше художник на френската традиция, какъвто се надявам да бъда и аз. Той продължи, подновявайки тази непрекъсната верига, която върви от Средновековието до Сезан и Реноар през Коро. Във всичко, което е основал, постоянно има тази суровост, това възприятие за мярка и баланс, тази умереност, която намираме единствено сред Атлантика и Рейн, и която остава нашето най-ценно завещание. "
И най-после - попитаха ме: Няма ли задоволително български художници, които да демонстрирам в галерията?
Има! Напротив! Има същински, живи титани, значими. Богатство освен за нашата си земя. Има създатели, които одобрявам като подарък от ориста, че съм техен съвременник, че мога да поддържам връзка с тях, и знам, че оставят дълбока диря в изкуството. Има мощно младо потомство художници, които носят толкоз вяра! Но аз съм уверена, че промяната на гледната точка е обогатяваща за всички нас - фенове, художници, галеристи. Всеки обилно получава и се зарежда от тази обмяна на културни, прочувствени, човешки стойности.
Благодаря на Алберт Хаджиганев за концепцията и поддръжката в реализирането на тази галерия! Благодаря на Луси, Жан-Даниел, Рамзи и Филип и имам вяра, че дълго ще мислят за България с наслада и топло възприятие! За мен няколкото месеца работа над " Приятели - от Нормандия до Париж през Умбрия " в посока София беше същинско наслаждение и надълбоко задоволство. Резултатът е налице. Заповядайте! Изложбата е ваша!
" Приятели - от Нормандия до Париж през Умбрия " се назовава изложбата, която се открива на 11 април в столичната изложба " Астри " с вернисаж от 18 до 20 ч. с наличието на създателите Луси Макгилс, Жан-Даниел Бувар, Рамзи Готбладен, Филип Васьор и Алберт Хаджиганев. Изложбата е по концепция на Алберт Хаджиганев, асортимент и грижа, аранжиране и азбучник - Вихра Пешева, фотоси за корицата на каталога - Дара Макмъра.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ