Преди време съобщихме, че в болница Св. Анна - София

Преди време съобщихме, че в болница " Св. Анна " - София е докаран мъж на 40 години с изострен инфаркт, само че е отказал лекуване и слагането на стент. Оказва се, че това не е индивидуален случай, а медиците към този момент се сблъскват с сходен отвод от лекуване. Припомняме, че тематиката с слагането на стентове напоследък стана настояща, откакто се направиха следствия по какъв начин лекари поставят стентове и на здрави хора, с цел да усвоят парите от Здравната каса по клиничната пътека. За новото предизвикателство по тематиката приказваме с доцент Васил Велчев, който е завеждащ бранш електрокардиостимулация, интервенционален кардиолог с богат опит в коронарните и периферни интервенции.

Доц. Велчев ще бъде и преподавател на Кардиологичния симпозиум с интернационално присъединяване - " Arteriale 2020 - кръгът от таргетна органна увреда до клинично изявено събитие ", който се организира в София през уикенда. Ето какво показа той пред Dir.bg.

- Доц. Велчев, преди време от болница " Св. Анна " пуснахте известие, че напоследък се сблъсквате с нехарактерен проблем, а точно, че пациент в потребност, пристигнали при вас със сериозен проблем със сърцето, отхвърля процедури и слагане на стент. Разкажете повече?
- Казвам непосредствено, че това е нов феномен. Съвсем умерено можем да го назовем стентофобия. Подобно нещо не съществуваше до преди няколко години. Не сме се сблъсквали с такива случаи. Сега, в последната година особено, може и да е обвързвано с последните медийни изявления, има пациенти, на които като им се предложи слагането на стент, тъй като е нужно и лекарят е решил, че би трябвало, хората изпадат в нервна рецесия и отхвърлят намеса, която може да им удължи живота . С тази намеса може да се избави част от сърдечния мускул. И това е поради терзание. Фобията и неоснован боязън. Всеки има своите терзания, само че хората се притесняват, че може погрешно и без индикации да им създадат някаква здравна операция. Ето това е ново за нас. И това е повода да сигнализираме за този проблем, тъй като ставаме очевидци на разрушено доверие сред доктор и пациент. Финално, в случай че погледнем, това е в ущърб на пациента, тъй като той е този, който има потребност от лекуване. Ако пациентът не се доверява на своя доктор, той не може да получи съответно лекуване.