Преди време с мъжа ми се разделихме. Може да ви

Преди време с мъжа ми се разделихме. Може да ви прозвучи необичайно, само че мотивът за неприятното събитие, беше заболяването на тримесечния ни наследник. Дани се роди прибързано в осмия месец от бременността ми. За страдание детето ми страдаше от хипоксия. От болничното заведение ни изписаха със подозрения за страшна и тежка диагноза – детска церебрална парализа. Година по-късно лекарите я потвърдиха. И двамата не бяхме подготвени да се борим с ужасната болест. Първородният ни наследник се роди изцяло здрав, а в този момент неизвестно за какво Бог ни изпращаше сходно тестване. Въпреки това, не се поддадох на скръбта и незабавно започнах да диря помощ от разнообразни лекари.

Имаше и такива, които цинично ми обявиха, че Дани е жертван доживот да страда и няма смисъл да диря лекуване. Първоначално Николай, брачният партньор ми, ми оказваше поддръжка, само че с времето престана да взе участие в живота ни. Все по-късно се прибираше вкъщи и рядко обръщаше внимание на синовете ни.
Една вечер си пристигна по-рано от нормално. Седна на дивана, наля си чаша бира и сподели, че би трябвало да поговорим. В душата ми се надигна ужас: усещах, че нищо положително няма да излезе от този диалог. Оказах се права. Срамувайки се да ме огледа в очите, Николай съобщи, че има държанка и желае да живее с нея. Не споделих нищо, нямаше смисъл да върша кавги. Още същата вечер мъжът ми си събра багажа и ни напусна.

Изминаха две години. Само аз си знам какви страдания и ограничения изтърпях, с цел да отгледам като самотна майка двете си деца, едното от което е в тежко здравословно положение. Николай плащаше прехрана, само че в никакъв случай не пристигна да види момчетата. Понякога, когато му звънях по телефона, любовницата му вдигаше и с викове ми нареждаше да спра да звъня. Веднъж пристигна вкъщи и безочливо ми съобщи, че аз и синовете ми нямаме място в живота му. „ Здравите дами раждат здрави деца, скоро и аз ще родя крепко дете, по тази причина стой да го търсиш! “ Много плаках след тези жестоки думи. По-късно дочух, че разправяла пред познати, че Николай си тръгнал, тъй като не желал да се грижи за болния си наследник. Но преди няколко месеца мъжът ми се върна и разкаяно ме помоли за амнистия. Простих му, само че само поради момчетата.

Не беше минала и седмица от завръщането му, когато някогашната му държанка цъфна вкъщи. За разлика от предходните пъти, в този момент не изглеждаше наперена, а бледа и отслабнала. Може би нямаше да я изслушам, в случай че дамата не се разплака с глас. Оказа се, че неотдавна е родила и щерка й е със същата диагноза, като моя наследник. Бях толкоз объркана, че не знаех какво да отговоря. Изведнъж тя ме погледна с вяра и ненадейно рухна на колене: “ Моля те, не го отделяй от нас. Нямам си никой на този свят и не мога сама да се оправя с щерка си. “ Мълчаливо се прибрах.
Багажът на брачният партньор ми стоеше в спалнята, към момента неразопакован. Същата вечер го помолих да си тръгне вечно. В живота ми няма място за мъж, който за повторно изоставя болното си дете. Нека си върви. Изминаха години. Не знам нищо за Николай, само че с някогашната му държанка поддържаме връзка. Все отново децата ни са брат и сестра.

Инфо: Лична драма