Преди време някой беше казал, че в България личната тайна

Преди време някой беше споделил, че в България персоналната загадка е персонална, тъй като я знае единствено един човек, а държавната е държавна, тъй като я знае цялата страна. Сетих се за тази максима към проблема с новия аероплан F-16, чието положение се трансформира в мотив за политически разногласия, водещи вести и дълги разбори в медиите и обществените мрежи. Президентът Радев подшушнал на кореспонденти да питат министъра на защитата дали самолетът е негоден. Ей по този начин, поради интригата.

И поради опцията някой да му каже отлично, че се е противопоставял на решението да бъде закупен този, а не различен военен аероплан. Нищо че преди да стане президент и до момента в който беше шеф на Военновъздушните сили, точно той се разгласи за закупуване на нови самолети, и то F-16. Впрочем помня, че това беше и първата му по-значима изява в общественото пространство.

Конкретният проблем с F-16 не е трагичен.

Оказа се, че неизправността нито е сериозна, нито е непредвидима. Не става въпрос и за бойкот или измама от друга страна, каквато версия се стартира при започване на абсурда. Казано в резюме – можеше да минем и без тази тематика. Сякаш я подхванахме по табиет и без особена цел. Колкото да мине времето. Все отново малките екрани би трябвало да запълнят по някакъв метод стратегиите си.

Обръщам внимание на този проблем не тъй като е важен самичък по себе си, а тъй като обрисува една извънредно слаба линия на българската държавност, а оттова и на българското общество. Това е невъзможността да се оценят тематиките, които заслужават публично внимание, и тези, които не заслужават такова. Това поражда и неспособност да се реши по кои тематики би трябвало да има оптималната бистрота и кои е по-добре да останат забележими единствено за стеснен кръг хора.

Последното е признак за неработещ инстинкт за самозапазване.

Докато вървеше абсурдът със самолета, от ПП-ДБ надградиха настояването си за чуване на служители на реда в Народното събрание с предложение за разсекретяване на следствие за контрабанда на цигари в Пловдив, което тече сега. Това, че сходен политически ход би могъл не просто да попречи, само че и да обрече на неуспех следствието, очевидно не е мотив. Важното е да има материал за зареждане на телевизионните студиа и да върви бърборенето.

Защото, в случай че спре да се бърбори, доста хора няма да има какво да работят.

Лично аз не познавам сериозна страна, в която техническата част на тематиките за защитата и сигурността й или за провеждащи се следствия да е налична за всички. Дори и за тези, които не са доброжелателни към тях. Още при закупуването на новите самолети се отвори огромно обществено разискване, в което с изключение на дежурните агитки участваха и всички съществени институции в страната. Все едно ще купуваме домати, а не самолети, от които в избран миг може да зависи животът ни. Естествено, че качествата на един аероплан би трябвало да бъдат авансово разисквани и неговите благоприятни условия да бъдат оценени вярно. Естествено, че към това би трябвало да се прибавят и редица политически причини.

Но би трябвало ли всичко това да става по малкия екран под формата на кавга?

Колко души в страната в действителност въобще схващат нещо от самолети, мотори, бойни системи, софтуери и всичко останало, с цел да водим този спор в телевизионните студия? Колко души в страната са наясно с множеството политически фактори, интернационалните сделки и стратегически решения, които стоят зад една сходна договорка, та да си позволим да организираме агитки по тази тематика. Аз съм уверен, че тези хора в България са не повече от 20 души.

Защо те не проведат най-малко този диалог между тях, а би трябвало да го изведат в общественото пространство, с цел да внушат само, че българската страна е не просто слаба, само че на моменти е и нефелна.

Това подстрекателство е единственият резултат от сходен обществен диалог, който се гради върху подхвърлени интрижки и заяждания на дребно.

Ако някой политик си мисли, че би спечелил от тоталната социална безнравственост и демобилизация във връзка с личната си страна, то или не схваща нищо от работата, с която се е заел, или просто ненавижда страната и обществото. Какво, в случай че на следващия ден този политик поеме ръководството на страна, която наподобява зле и в очите на външния свят, и в очите на личните си жители.

През последните години бърборенето за цялостна бистрота на всичко, което е обвързвано с страната, докара само до срив на доверието в институциите. Лично аз не съм усетил прозрачността без граници да е довела нито до по-ефективна работа на държавните органи, нито до увеличение на престижа им в обществото.

Впрочем въпросът с прозрачността е измерим и емпирично. Например Народното събрание, който е най-прозрачната институция, се употребява с най-ниско публично доверие.

В Народното събрание всеки публицист може освен да чуе политическия спор, само че и да види дали имаш петно на панталона, дали в стола се храниш с нож и вилица или с кой сътрудник си приказваш в коридора. От това се вършат вести, мнения, а от време на време и разбори. Правителството има малко по-висок рейтинг от Народното събрание. Там публицистите имат несъмнено място и отразяват само съвещанията на Министерския съвет и съвсем всекидневните брифинги.

Те обаче не могат да снимат по коридорите. Най-висок рейтинг има най-непрозрачната институция в лицето на президентството. Там публицисти влизат един път на няколко месеца, с цел да отразят изказване след Консултативен съвет за национална сигурност.

С това не споделям да се трансформира каквото и да било в прозрачността или в неналичието на бистрота на тези институции, а единствено желая да покажа, че прозрачността не всеки път води до високо доверие. По отношение на защитата и националната сигурност прозрачността пък може да бъде пагубна и да рискува въобще съществуването на страната и обществото.

Поради тази причина има редица механизми и институции, които се занимават с контрола на службите и работата на армията. Само че нали от години не имаме вяра на никакви институции, включително и на контролиращите сходен вид структури. Затова и избираме да се доверяваме на първата подхвърлена конспирация и на всеки самозванец, който е подготвен да бърбори от заран до вечер.

Освен от базови равнища на бистрота едно общество и една страна имат потребност и от някакво базово равнище на самодисциплина.

Да знаят до каква степен публичността е потребна. Това би трябвало да бъде отговорност и на публицистите. Без сходна самодисциплина те се трансформират в елементарни пощенски кутии на ползи, които са неразбираеми и за самите тях. Без сходна самодисциплина се обезсмисля и самата концепция за бистрота на ръководството, тъй като, вместо да го поправя, прозрачността, лишена от самодисциплина и разум, го обезсмисля.

В края на XIX и началото на ХХ век в България се появяват финансови пирамиди.

Такива прочее се появяват и през 20-те години и 90-те години на предишния век. Причината хората да дадат спестяванията си на измамниците, от една страна, е високата рента, която им дават обещание, а от друга, ниското им доверие в институциите, които ги предизвестяват, че ще бъдат излъгани. Парадоксът е, че хората имат по-високо доверие на мошениците, в сравнение с личната си страна.

Франсис Фукуяма назовава този развой „ ранна демократизация “, а обществата, в които той протича, „ общества на ниското доверие “. Българското общество е характерен образец за сходен синдром. Толкова характерен, че даже част от политиците, които ръководят институциите, нямат доверие в самите тях. Цената за това естествено се заплаща от всички. Дори и от тези, които са наясно с парадокса на този метод на живот.

Автор: Тома Биков, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews