Мнение: Българското училище отглежда нация от привидно грамотни хора
Преди време моя позната ми описа за детето си, което трябвало да прочете книга, изучавана в учебно заведение. " За какво се приказва ", попитала тя. " Не знам, учителката още не ни е споделила ".
Това е обстановка, с която сега десетки учители се сблъскват, само че просветителната ни система като цяло към момента не е съумяла да я осмисли. Нещо повече - скоро това ще бъде проблем не на учебното заведение, а на страната. Поне в случай че се съди от последното проучване на четивната просветеност на децата, направено единствено преди два месеца с възпитаници от случайно взети пети класове в цялата страна. 7% от децата се оказали над условията, които учебното заведение демонстрира към тях. 18% /тоест съвсем една пета/ обаче са били тези, които имат усложнения даже с разбирането на това, което четат.
Тук става дума за петокласници. Според интернационалното проучване PISA, правено обаче измежду различен випуск, в осми клас усложнения с разбирането на текста към този момент има всеки втори. Това значи, че българското учебно заведение е на път да отгледа нова нация от видимо грамотни хора, за които обаче е табу всяко схващане и осмисляне на по-сложен текст, който не е съпроводен с емотикончета и икони, указващи дали да се смеем, или да го лайкнем. Впрочем, в случай че се съди по забележителна част от писанията в интернет форумите, този дух към този момент е пуснат от бутилката и от дълго време не е проблем единствено на просветителната ни система. Но думата е за друго. Според същото това проучване измежду децата, които са имали проблем с разбирането на написаното, най-вече са тези, на които майчиният език не е български. Ако децата, в чийто дом се приказва на български, имат 60% успеваемост на теста, учениците от ромски фамилии са имали 35. Това е съвсем два пъти по-малко. И е %, при който нито един тест, без значение къде по света е юридически, не се счита за изискан. Това са деца, които още в четвърти-пети клас към този момент не схващат езика, на който светът към тях им приказва. Какво да чакаме от хлапета, които още в пети клас не схващат какво им споделят учебникът и учителят? Как да ги добутаме до седми, а за завършването на 12-ти даже няма смисъл да отваряме дума - евентуално огромна част от тях чисто и просто не схващат въпросите на матурата, камо ли да знаят техните отговори.
Говорим за бъдещата ни работна мощ, за чието квалифициране и социализиране отиват купища пари и тонове хартия, до момента в който тя още на десетгодишна възраст не е в положение да срича. Ако не желаеме страната да се изправи пред още по-сериозни проблеми, тук трябват незабавни ограничения, които да се вземат не на равнище настрана министерство. Защото те засягат не образованието ни, а същината на нацията след прочут брой години. Кой е големият проблем, заради който тези деца просто не владеят езика, който към момента се води формален за страната? В дома им просто се приказва на различен. Учители на ромски деца описват, че даже когато знаят буквите, след дългата лятна почивка те стартират да пишат с българските букви /и малко латиница/ ромски думички - не са запомнили това, което предходната година по някакъв метод са съумели да налеят в главите им. За да се избегне този проблем, особено там е нужна ранна детска градина, летни учебни заведения или по-кратки ваканции, с риск някой да бъде упрекнат в дискриминация и сегрегация поради прокарването на тази концепция. Дори когато желаят да реализират освен това, средата дърпа тези деца обратно.
Камо ли в случай че не желаят да го реализиран. Ако не желаеме да се раждат хрумвания за нови трудови войски, за които и мнозина политици приказват с носталгия, тъй като преди време те ограмотяваха цели общности, би трябвало да вкараме напълно нов вид учебно заведение в гетото. Такъв, в който децата да участват в клас доста по-често и доста по-дълго, все едно с какви тласъци или напън го вършим. Със прекъсване на детски надбавки, на обществени помощи, на достъп до избрани услуги - единствено и единствено тези деца да бъдат научени на нещо, което гетото не може да им даде. Ако се постанова, за тези деца би трябвало да бъдат създадени специфични учебници, които " превеждат " нещата през техния опит, който постоянно е доста по-различен от този на връстниците им. Особено поради обстоятелството, че тук-там има и случаи, при които детето е в шести клас, само че татко му е в пети. Независимо че кара с платена под масата шофьорска брошура, както прочее го прави цялата махала.
Как чакаме детето в по-горен клас да осмисли понятието " етническо разнообразие ", което без терзание участва в учебника му, откакто още в пети не е могло да разбере приказката за тримата братя и златната ябълка заради липса на нужните думи. То просто не ги знае. Те не са част от езика му, от опита му, от света му. Няма по какъв начин да променим тези деца, до момента в който не променим подтекста към тях. Докато, първо, не ги вкараме даже и принудително в просветителната система, и второ, не им покажем какво може да се промени за тях, в случай че опитат да научат нещо. Това към този момент не е проблем на учебното заведение. А на националната сигурност.
Автор: Стела Стоянова
Инфо: www.standartnews.com
