Преди време, много време – си говоря с един германски

Преди време, доста време – си приказвам с един немски разбирач по Русия. Гюнтер – мисля, се споделяше. Отдавна беше, тъкмо (тъкмо) Елцин сдаде на Путин. И Гюнтер ми вика – „ Яблоко “, Явлински, Немцов, Русия възкръсва, глей к`во става. Немският ми е добър, по-добър от британския – и му споделям на господин Гюнтер Намкойси на порядъчен немски – това „ Яблоко “, Явлински, Немцов – забравете. Vergessen. В Русия има един източник на власт и той не е в народа, не е в партиите. В Кремъл е. Който е в Кремъл, той е стопанин. Така е от епохи, откогато тази страна е. Другояче не може. Съвсем различен е въпросът по какъв начин се влиза в Кремъл. Влизал съм и съм видял. Със Sevda Shishmanova Севда Шишманова мъкнехме камерите в нереален град, а Петър Пунчев чукаше на вратата като недопуснат вандал. По незнайни аргументи го бяха изпуснали от листата, него, дето се е изучил в Съюз на съветските социалистически републики. Беше странна панорама, не съм виждал такава, с изключение на два-три пъти в кинопавилиони. Минало незабравимо. Основното – кой е в Кремъл. Путин е в Кремъл. Второстепенен (може и по-надолу) сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Комитет государственой сигурности. И в този момент към България. Ясно е какво е Русия. Донякъде е ясно и къде е България. Все още в НАТО, към момента в Европейски Съюз. Както се държим, господин Гюнтер Намкойси ще каже, че не им трябваме. И ще е прав. Дали го разбираме, дали го разбират… И какво повече да кажа. Да, да допиша. Мъчно да ми е схвана, че за някои люде Русия е по-важна от България. Но по този начин. Както. Съвсем най-после – както е споделил Талев – иде ми да вия по площадите. И вия. Ама няма кой да ме чуе. Георги Даскалов, коментар във фейсбук