Преди време г-н Митко Попов обяви, че е спечелил самостоятелно

Преди време господин Митко Попов разгласи, че е спечелил независимо едно дело против УМБАЛ Свети Георги Пловдив. Делото и било по Закона за достъп до социална информация. Удовлетворението да спечелиш против една администрация, при което отвод да дават желаната информация е написан от някой юрист, подписан от един професор, въпреки и на медицинските, а не на правните науки, а ти си елементарен козар, е огромно! Но защо става дума? Отказаха да кажат при какъв брой от естествените раждания, направени в болничното заведение им, са осъществени епизиотомии. Жените може би по-добре знаят какво е епизиотомия: това е, жестоко казано, прорез, който се прави за улеснение на естественото раждане. Това е по формулировка. Реално с този прорез доста се злоупотребява. Защото се прави където има, само че и в голяма част от случаите - където няма потребност! По тематиката пред ФАКТИ приказва Митко Попов.

- Г-н Попов, скоро повдигнахте тематиката за епизиотомиите, които се вършат. Какво ви накара да желаете информация от лечебните заведения?
- Миналото лято жена ми раждаше. Въпреки че я закарах в родилното на незабавното поделение на една бургаска болница в последния миг, когато към този момент имаше цялостно разобличаване, точно с цел да избегнем сходни интервенции и сядането на „ магарето “, отново са ѝ създали епизиотомия. Съпругата ми беше нещастна от това при все, че не я бяха и питали. Освен това беше уверена, че не е била нужна и раждането е щяло да мине сполучливо напълно естествено, стига да бяха показали повече самообладание. Отделно от това, както се досещате, имаше дълготрайни последици – не можеше да седи, имаше болки при всяко вървене до тоалетна, кървеше очевидно от шевовете, не ѝ бяха обяснили по какъв начин да се грижи за тези шевове, нито по кое време се чака да заздравеят. На мен ми изглеждаше като нещо, което е можело да бъде избегнато. Дойде ми на разум обаче, че може би нашият не е изолиран случай и заради това взех решение да се снабдя с публични данни от същата болница. В началото те отхвърлиха да ги дават, което още повече ми сподели, че там има нещо, което би трябвало да се разкрие. След като въпреки всичко ги получих от тях, ги препратих на Министерството на здравеопазването и желаех от тях да си трансформират Медицинския стандарт за акушерство. Те обаче ми дадоха отговор, че освен не знаели какъв е междинният % на епизиотомии в страната, само че и че изпратените от мен данни за болничното заведение в Бургас не били представителни. С последното не можех да не се съглася. Затова, макар че съгласно НАРЕДБА № 1 от 27.02.2013 година за даване на медико-статистическа информация и на информация за здравната активност на лечебните заведения, те би следвало да я имат, взех решение аз да им свърша тази работа, като събера всички съотносими данни вместо тях.

- Защо лечебни заведения ви отхвърлиха да кажат при какъв брой от естествените раждания, направени при тях, са осъществени епизиотомии...
- Нямам визия за тези техни решения. В началото мислех, че измежду бройките епизиотомии има и фиктивни бройки, подадени за заплащане от НЗОК, и не те биха желали да попаднат под прожектора. Сега към този момент мисля, че просто не желаят да се разкрива ниското им равнище на професионализъм. Защото в последна сметка се получава „ секцио или епизиотомия? “. Изглежда няма място за естествено раждане с грижа за раждащата жена, при което не се стига до рязане.

- Оскъпява ли процедурата епизиотомия клиничната пътека раждане?
- Самата епизиотомия наподобява, че не оскъпява клиничната пътека. Но по тази причина пък възобновяване на епизиотомията прибавя към цената. Това е отразено и в отчета на СЗО от 2018 година. Това е време за зашиване, консумативи. Те надлежно нарастват при затруднения на раната.

- Това се прави по преценка на лекаря. Защо смятате, че с този прорез се злоупотребява?
- Най - дребното до този извод стигам, гледайки получените от близо 60 лечебни заведения данни. А те сочат, че делът на епизиотомиите е от 0 до 78%. Здравата логичност демонстрира, че няма един фактор, който да изяснява толкоз огромни разлики и отсам работната догадка е за корист с този прорез. Вероятно родилните екипи в някои заведения са по-склонни към тази операция от други. Освен това, както към този момент означих, възобновяване на епизиотомията въпреки всичко коства пари и не изключвам част от тези епизиотомии да са осъществени точно за неговото фактуриране.

- Поискахте от Министерство на здравеопазването да си трансформират стандарта. И какво ви отговориха…
- Да, точно заради тези огромни разлики желаех от Министерството да си опреснят стандарта, като по този метод уеднаквят практиката. При това за предпочитане беше да възприемат рекомендацията на Световната здравна организация епизиотомии по принцип да не се вършат. При втория път към този момент им предадох всички събрани данни и те дадоха отговор, че ще ги обсъдят. За мен това обаче е като от починал писмо. Все отново минават към този момент два месеца, а противоположна връзка от тях няма.

- И най-после се оказва, че има лечебни заведения, които вършат 0 (нула) епизиотомии, а други над 75%. Все по преценка на лекаря…
- Да, това е безумно! Тук може нашироко да се спекулира по отношение на аргументите – от възрастта на родилките, през техния обществен статус, до натовареността или равнището на професионализъм на родилните екипи, а за какво не и здравноосигурителния им статус. Все отново, какъв е шансът болничното заведение да си получи парите за възобновяване на епизиотомия, в случай че родилката не е здравноосигурена? Но наблягам, че това, което разрешава такива високи проценти, е самият Медицински стандарт по акушерство, където се споделя, че всеки екип самичък си преценява дали да направи епизиотомия, а лечебните заведения нямат обвързване да поддържат каузи им в някакви избрани граници.

- Защо по-малко епизиотомии се вършат в дребни лечебни заведения?
- Това също е въпрос, чийто същински отговор аз самият бих желал да науча. Изхождайки от географското систематизиране на въпросните дребни лечебни заведения, а точно, да вземем за пример, Чирпан, Левски, Кнежа, Нова Загора човек може да си намерения, че общественият статус на родилките ги пази. Това са релативно дребни места, където анонимността на екипите я няма и може би те осъзнават, че в случай че провокират мощен дискомфорт след раждането у родилка, може да станат обект на възмездие, за каквито случаи от време на време се осведоми по медиите. Другата допустима причина е относително ниската възраст на раждане. Може би заради това тези дами нямат и потребност от епизиотомия. В същото време в Бургас, да вземем за пример, очевидно има доста дами, които раждат млади, само че процентът епизиотомии в този град е доста висок. Значи и възрастта не може изцяло да изясни този феномен.

- Световната здравна организация е предложила въобще да не се правят епизиотомии, защото…
- В отчета на СЗО се подчертава върху неналичието на безспорни данни за успеваемост на епизиотомията.