Полусезонът показа, че няма вторинство
Преди време един другар беше споделил, че във волейбола с съществуването на Хебър имаме не състезание, а вторинство, тъй като първото място е непокътнато за пазарджиклии.
Такива бяха упованията и за този сезон, само че изминаването на полусезона сподели нещо радикално друго.
Смениха се общо четири водача, а есенният дял от шампионата беше най-вълнуващият от над 2 десетилетия обратно. Първите седем тима са събрани в едвам 6 точки, а първите четири – в единствено 2. Шампионатът бе тотално непредсказуем, а резултатите го демонстрираха на процедура.
Хегемонът Хебър загуби цели два пъти, откакто през предходната година беше не запомнил какво значи проваляне на домашната сцена. Още по-любопитното е, че първенецът отстъпи и в двата случая като хазаин. По някакъв доста приветлив знак на ориста – тъкмо от Левски и ЦСКА. В същото време пазарджиклии бяха на косъм от проваляне от последния Добруджа, който до заключителния кръг нямаше записана нито една победа. А на отбора на Камило Плачи се наложи да компенсира закъснение от 0:2 гейма, с цел да изтръгне триумфа в зала „ Добротица “. Хебър съумя да се завърне на върха чак в последния кръг на есенния полусезон след гросмайсторска победа над Монтана, пристигнала още веднъж след тайбрек.
И в случай че при баскетбола стъпването на Лукойл Академик на домашната сцена преди 20 години умъртви конкуренцията за повече от десетилетие, във волейбола влизането на огромните пари в Хебър повлече със себе си и останалите. Ако през 2016 година Добруджа стана първенец с 400 000 лева бюджет, в този момент сходно нещо е изцяло невероятно. И това не е поради инфлацията в резултат на пандемията и войната в Украйна. Просто Хебър сподели и на другите, че с мижави пари няма по какъв начин да искаш да си в огромната игра. Няма по какъв начин с по-ниска заплата от магазинер да правиш спорт за високи достижения. Така явлението Хебър като се изключи че направи изискванията за волейбол у нас най-хубавите от доста години насам, увеличи конкуренцията. И оказа помощ на състезателите да получават по-справедливи пари за своя труд. Разбира се, не на всички места, само че развиването е повече от видно.
Още по-хубавото през полусезона е, че всеки се пробва да реализира задачата по собствен метод. Хебър с връщането на плеяда български някогашни национали и привличането на качествени чужденци. Монтана – още веднъж със сглобка от потвърдени бойци на домашната сцена и превъзходната работа на Даниел Пеев. ЦСКА – с играчи, получили още един късмет да покажат, че стават за огромната игра. Левски – с привличането на най-талантливите млади волейболисти у нас и щипка задгранично присъединяване. Дея спорт – с опит за внасяне на италианско ноу-хау и част от шампионския състав на Нефтохимик от преди няколко години. А техните съграждани – с забавна селекция от България и чужбина. В този сезон има от всичко за всеки. Тук идва мястото на заслужените овации за Берое, който никой не слагаше в сметките за Топ 6. В Стара Загора удариха джакпотаа> с привличането на Мирослав Живков, който за трети следващ път в мъжкия волейбол прави палат на гола поляна. Изненади сервираха и по-ниско класираните тимове, задоволителен е образецът с безапелационния триумф на Черно море над Левски с 3:0.
И тъй като стана дума за икономическата страна на нещата, не би трябвало да пропущаме още един факт. Никак не незначителен. За пръв път в историята на българския шампионат се излъчват по 4 дуела на кръг с помощта на b1b.box. Доброто начало беше обещано от Диема Спорт, а в този момент амбициозният канал се пробва да даде още една стъпка напред за волейбола у нас. Моделът е повече от явен, към този момент е създаден задоволително добре в западните страни. Остава единствено да бъде приспособен за българските условия и да срещне добра мениджърска мисъл.
29
След завладяващия край на полусезона пролетта също дава обещание да бъде вълнуваща, като стартът ще бъде даден с финалите за Купата на България в края на януари. А шоуто е обезпечено.
83 Източник: sportal.bg
Такива бяха упованията и за този сезон, само че изминаването на полусезона сподели нещо радикално друго.
Смениха се общо четири водача, а есенният дял от шампионата беше най-вълнуващият от над 2 десетилетия обратно. Първите седем тима са събрани в едвам 6 точки, а първите четири – в единствено 2. Шампионатът бе тотално непредсказуем, а резултатите го демонстрираха на процедура.
Хегемонът Хебър загуби цели два пъти, откакто през предходната година беше не запомнил какво значи проваляне на домашната сцена. Още по-любопитното е, че първенецът отстъпи и в двата случая като хазаин. По някакъв доста приветлив знак на ориста – тъкмо от Левски и ЦСКА. В същото време пазарджиклии бяха на косъм от проваляне от последния Добруджа, който до заключителния кръг нямаше записана нито една победа. А на отбора на Камило Плачи се наложи да компенсира закъснение от 0:2 гейма, с цел да изтръгне триумфа в зала „ Добротица “. Хебър съумя да се завърне на върха чак в последния кръг на есенния полусезон след гросмайсторска победа над Монтана, пристигнала още веднъж след тайбрек.
И в случай че при баскетбола стъпването на Лукойл Академик на домашната сцена преди 20 години умъртви конкуренцията за повече от десетилетие, във волейбола влизането на огромните пари в Хебър повлече със себе си и останалите. Ако през 2016 година Добруджа стана първенец с 400 000 лева бюджет, в този момент сходно нещо е изцяло невероятно. И това не е поради инфлацията в резултат на пандемията и войната в Украйна. Просто Хебър сподели и на другите, че с мижави пари няма по какъв начин да искаш да си в огромната игра. Няма по какъв начин с по-ниска заплата от магазинер да правиш спорт за високи достижения. Така явлението Хебър като се изключи че направи изискванията за волейбол у нас най-хубавите от доста години насам, увеличи конкуренцията. И оказа помощ на състезателите да получават по-справедливи пари за своя труд. Разбира се, не на всички места, само че развиването е повече от видно.
Още по-хубавото през полусезона е, че всеки се пробва да реализира задачата по собствен метод. Хебър с връщането на плеяда български някогашни национали и привличането на качествени чужденци. Монтана – още веднъж със сглобка от потвърдени бойци на домашната сцена и превъзходната работа на Даниел Пеев. ЦСКА – с играчи, получили още един късмет да покажат, че стават за огромната игра. Левски – с привличането на най-талантливите млади волейболисти у нас и щипка задгранично присъединяване. Дея спорт – с опит за внасяне на италианско ноу-хау и част от шампионския състав на Нефтохимик от преди няколко години. А техните съграждани – с забавна селекция от България и чужбина. В този сезон има от всичко за всеки. Тук идва мястото на заслужените овации за Берое, който никой не слагаше в сметките за Топ 6. В Стара Загора удариха джакпотаа> с привличането на Мирослав Живков, който за трети следващ път в мъжкия волейбол прави палат на гола поляна. Изненади сервираха и по-ниско класираните тимове, задоволителен е образецът с безапелационния триумф на Черно море над Левски с 3:0.
И тъй като стана дума за икономическата страна на нещата, не би трябвало да пропущаме още един факт. Никак не незначителен. За пръв път в историята на българския шампионат се излъчват по 4 дуела на кръг с помощта на b1b.box. Доброто начало беше обещано от Диема Спорт, а в този момент амбициозният канал се пробва да даде още една стъпка напред за волейбола у нас. Моделът е повече от явен, към този момент е създаден задоволително добре в западните страни. Остава единствено да бъде приспособен за българските условия и да срещне добра мениджърска мисъл.
След завладяващия край на полусезона пролетта също дава обещание да бъде вълнуваща, като стартът ще бъде даден с финалите за Купата на България в края на януари. А шоуто е обезпечено.
КОМЕНТАРИ