Преди време един ентусиаст разпитваше наляво и дясно къде може

Преди време един запалянко разпитваше наляво и дясно къде може да се запише да го корумпират. Представяше си, че корупцията е като обществените помощи – има си ред, само че трябват и връзки, и познати, и старания. Беше изцяло сериозен и нямаше проблеми със съвестта си, а с джобните, тъй като заемите по този начин или другояче беше ги отсвирил. Така и не я откри тази корупция. „ Няма я “, споделяше огорчено той.

Как да му обясниш човешки, че то не става по този начин. За да те корумпират, от теб нещо би трябвало да зависи. Дори и в частния бизнес корупцията съществува, не си правете илюзии, че там дори е и по-лесно. Особено в огромните компании, изключително в обществените такива. Обаче и там би трябвало да си на позиция, от която нещо зависи.

Най-добре е несъмнено да си в политиката. Сериозните далавери са там. Това даже не е съмнение, дори няма потребност да диря и представям доказателства. Цялото ни държавно управление го призна. Ето, направиха Консултативен съвет по национална сигурност по тематиката корупция. Партиите се надпреварват да оферират закони, органи, които да борят този невъзпитан камшик на нашето общество, тъй като казват… „ това е камшик “.

Корупцията е взаимозависимост, също като алкохолизма, както наркоманията и може би ексхибиционизма. Знаеш, че правиш нещо неправилно, знаеш, че може да си изпатиш, само че адреналинът – без значение дали вдигаш чаша, шмъркаш линийки с кока или жестоко разтваряш шлифера си, с цел да представиш органа си, тези зависимости имат потребност от професионална помощ.

Всеки психотерапевт ще ви изясни, че първата стъпка е признанието. Трябва да осъзнаеш, че имаш проблем и да пожелаеш да се излекуваш. И по този начин малко по малко, посредством старания, ограничения, вътрешна битка, линийките изчезват, ракията се заменя с бира, шлиферът се закопчава. Пътят е сложен, само че само вероятен.
Има ли някакво подозрение, че върховете на ръководството на страната е обрасло с корупция? Нямам доказателства, както споделих – чувам какво споделят политиците, а те това настояват.

При военачалник Радев изпълнителната, законодателната власт, както и водачите на най-големите политически структури, стигнаха до извода, че битката с корупцията не е на нужното равнище, поради нормативната уредба и неналичието на обединен орган за следствието на този вид закононарушения.

Ето, това е хубава стъпка – осъзнаването. Така би следвало да кажем ние, като наблюдаващи. Но журналистическата ми натура ме държи нащрек. Ако са осъзнали, че са инфектирани, за какво не стартират лечението? Отлагат.

На срещата при Радев бе реализиран консенсус, че това Народното събрание би трябвало да одобри закон за противопоставяне на корупцията. Власт и съпротива не можаха да се схванат обаче по отношение на ролята и функционалността на бъдещия антикорупционен орган, както и кой да назначава ръководителя. Това значи, че лечението няма да се случи в положителния си вид.

За да ни стане ясно за какво тук има големи разлики, би трябвало да си разбираем и каква е ролята и силата на един орган (не в ексхибиционистичния смисъл на думата), на един ръководител.

Антикорупционо звено, въоръжено с могъществата на ДАНС, Комисия за лишаване на нелегално добито имущество, полицията и доносите, се трансформира в севернокорейска нуклеарна стратегия. Можеш да удариш Гуам когато си пожелаеш. Тезата на законодателите е позната – изключителните обстановки изискват изключителни ограничения.

Тъй като наближава вековния празник на Великата октомврийска гражданска война, е хубаво да приведем образеца с ЧК (Чрезвычайная комиссия, рус.). Извънредната комисия за битка с престъпността на болшевиките се трансформира в злокобна организация за заличаване на всеки съперник, било той политически, боен, престъпен или най-често поради самия спорт. В началото постанова ред, а по-късно и гнет. Десетки хиляди почтени хора, интелектуалци, писатели, философи, публицисти (и те са хора), офицери, политици (да, и те са хора) изчезват безследно, заточени са в Сибир, умират в море от страдания.

Всичко това стартира с положителното желание да се вкара ред, да се наложи мир, да се изкорени престъпността, корупцията на елита. Практиката демонстрира, че положителните желание гарнирани с изключителна и безспорна власт, водят до невиждана робия.

Ако приемем, че все някой в политиката е подкупен, това значи, че на съвещанието при президента все някой е евентуална жертва на органа, който основават. Или най-малко е наясно кой какво прави в подчинените му структури. Луди ли са?

Ние не сме чули министър да даде някоя от директните си подчинени на прокуратурата, макар че имат тази опция, имат всичко да го създадат. Поради тази причина и нямаме доста образци на наказани за корупция, злоупотреби или разточителство висши служители.

Често ни дават за образец Румъния и нейния орган за битка с корупцията. Там реализираха международни върхове за опандизване на политици и администрация. Очевидно корупцията не е победена там, тъй като никой естествен човек не би станал министър, зам.-министър или началник на някоя държавна организация, тъй като това си е по-лошо и от съветска рулетка. А те не престават да се докопват до властта. Има нещо гнило там.
Така както властта постоянно е 100 % – тоест няма страна без власт, каквато и да е тя – по този начин и корупцията постоянно е 100 %. Тя съществува и някой се възползва от нея всеки ден, всяка минута, при всяко държавно управление.

Спомняте си преди време, че митничарите бяха боговете на прехода, тъй като границите бяха оставени на тях. Сетне там се намърдваха други организации, до момента в който справедливостта спечелва и контролът се върна там, където му е мястото – в политическите партии на власт.

Антикорупционният орган, който се пробват да основат, ще се трансформира и в главния лицензоносител на поговорката „ Крадецът вика „ Дръжте крадеца! “ “. Просто ни е бедна фантазията по какъв начин това модерно ЧК може да смачка всеки, който е спънка, друго мислещ, работещ по разпоредбите, отказващ да „ черпи “ индивид. Той ще бъде громен в няколко стъпки: Донос, самосезиране на прокуратурата, завеждане на дело, блокиране на активи и активи, лишаване, арест, болница. Няма значение, че по-късно България ще бъде наказана за следващ път, откакто оня няма да застава повече на нечий властови път.

Това не е алармизъм, предусещане или предизвестие. Това е проекция на предходната процедура. Резултатите от всички напъни да се бори корупцията и кражбите от хората на власт са достигали само до трагикомизма на своята беззащитност. Скопеност, в случай че бъда прецизен. Но това единствено във връзка с битката с корупцията. Репресията си остана. Разбира се, че пострадаха доста хора, най-много почтени. Тези, отговорните, се измъкваха постоянно с бели ризи и пречистени души, с цел да могат още веднъж да се слеят с властта.

Правителството, няма значение дали е на ГЕРБ или не, в никакъв случай няма да си разреши да преотстъпи подобен колосален наказателен уред на президента, тъй като това ще е еднакво да постави бяла превръзка на безочието си и да застане по фронта на пушките. Безапелационен метод президентът да вземе самодейността и да диктува разпоредбите на преразпределението. Представете си политик, който е определен директно от народа, освободен от негативите на изпълнителната власт, да управлява ЧК. Ще се разсънваме всяка заран с „ Дръжте крадеца! “.

Няма по какъв начин да не подозираме политиците, тъй като борбата сред тях не е за правдивост, не е за благополучие (въпреки че желанията на доста от тях са били такива), а за власт. Ако не вярвате, помислете върху новините от седмицата. По едно и също време стана ясно предлагането на властта, че в случай че боледуваме, ще ни заплащат към този момент половин отплата (няма разумно пояснение защо), а в това време заплатите на зам.-министрите се подвигат двойно.