Как продължавате да вървите в Газа, когато всичко ви казва да спрете?
Преди войната животът ми беше елементарен. Подобно на доста млади дами в Газа, аз носех в себе си комбинация от упоритост и тревога. Мечтата ми беше да завърша Ислямския университет с отличие и да стана публицист. Страхът ми беше, че непрекъснатите офанзиви и неустойчивост в Газа по някакъв метод биха попречили устрема ми към обучение и писателска кариера.
Въпреки това в никакъв случай не съм си представял, че всичко, което знаех - моят дом, моя университет, моите другари, всекидневието ми и здравето ми - може да изчезне, оставяйки ме да се мъча да продължа.
Когато стартира войната, взехме решение, че това е просто още един къс кръг от борби - едно от многото ескалации, с които сме привикнали в Газа. Но нещо от това време се усещаше друго. Експлозиите бяха по -близки, по -силни и продължителни по -дълго. Скоро разбрахме, че този призрачен сън няма да свърши; Само ще се утежни.
На 27 декември 2023 година получихме първата си „ заповед за евакуация “. Нямаше време да се замисля. Току -що за...
Прочетете целия текст »
