Франс прес със специален репортаж за Русе Малката Виена“ пр...
Преди постоянно имаше дълга опашка от чакащи да преминат по стоманения Дунав мост над реката сред Гюргево в Румъния и българския град Русе от другата страна.
Но откогато двете страни от Европейски Съюз се причислиха изцяло към Шенгенското пространство тази година, премахвайки отнемащите време гранични инспекции, трафикът се усили доста.
Един от пасажерите, който показва единствено името си Кристиан, изминава 75-те километра на юг от румънската столица Букурещ до Русе, с цел да се достави с „ по-евтини “ цигари или парфюми, които му икономисват пари.
„ С Шенген е по-бързо: към този момент не се редим на опашки, с цел да ни ревизират документите “, споделя той, облегнат на синия си Форд Мустанг.
През уикендите дълга опашка от коли с най-вече румънски регистрационни номера минава през граничния мост към българския център на търговията, водейки със себе си туристи, които подтикват локалната стопанска система.
По данни на румънската организация за ръководство на пътищата сред януари и март 2025 година границата при Гюргево е била пресечена от към 160 000 автомобила в съпоставяне със 128 000 през същия тримесечен интервал на предходната година.
Румънски менюта
С разцвета на туризма Русе, петият по величина град в България стартира да се грижи за новата си клиентела, като менютата на заведенията за хранене се отпечатват и на румънски език, а все по издирван е личен състав, който може да приказва и двата езика.
Градът с население 125 000 души - именуван още „ Малката Виена “ - е прочут с еклектичната си комбинация от архитектурни детайли, вариращи от необарок до здания от комунистическата ера.
Пред известен ресторант на централния площад в града млада двойка от Гюргево търпеливо чакаше на дълга опашка.
„ Сега е по-лесно да дойда. Много харесваме това място, то е едно от обичаните ни “, споделя 43-годишната учителка Клаудия Бадару, застанала до колегата си Богдан.
Пълното консолидиране в Шенген, в която към този момент членуват 29 страни, е оказало „ позитивно влияние върху града, тъй като има доста повече туристи “, съобщи пред Агенция Франс Прес шефът на ресторант Тодор Рацов.
„ Има много румънски туристи, основно поради по-лесното им влизане в България “, сподели той и добави, че „ 90% от менютата му “ към този момент са налични на румънски език.
Според Адриан Николов, старши икономист в софийския мозъчен концерн „ Институт за пазарна стопанска система “, „ резултатът е обвързван съвсем извънредно с туризма “.
С течение на времето, добави Николов, ще бъде забавно да се оцени въздействието върху оборота на хотелите и заведенията за хранене.
Повече поклонници
Създадената през 1985 година Шенгенска зона включва 25 от 27-те страни - членки на Европейския съюз, както и Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, и разрешава на повече от 400 милиона души да пътуват свободно в границите на зоната.
Румъния и България изтърпяха разочароващо 13-годишно очакване за пълноправно участие и най-сетне се причислиха на 1 януари, откакто Австрия отдръпна опасността си да наложи несъгласие.
От това се възползваха най-много водачите на камиони и трансграничните служащи.
„ За фирмите, чиито камиони пресичат границата, това значи понижено време за пътешестване, по-надеждни периоди за доставка и по-ниски разноски за гориво и личен състав по същия маршрут спрямо предходната година “, изясни Николов.
Според румънската транспортна федерация всеки транспортьор може да спести „ приблизително по два до три часа “, което се показва в „ спомагателни пари и спомагателни товари “.
Басарбовският манастир край Русе - наименуван на името на овчар, който в миналото е живял там като аскет и чиито мощи се почитат в Букурещ - посреща повече гости.
Вдълбан в ската на планината, манастирът остава известна дестинация за румънските поклонници, а в последно време и за фамилиите, които са на отмора.
Отец Алеко е забелязал „ очевидно нарастване “ на броя на посетителите.
„ След като минат през Русе, те не стопират да идват, да възпламенят свещ и да се помолят на светеца “, означи той, визирайки овчаря, който се трансформирал в Свети Димитър.
Преводачката Оана Манулеску е посетила манастира със фамилията си от Букурещ.
„ Има какво да се види, цените са по-достъпни. А българите са доста гостолюбив народ “, сподели тя
Но откогато двете страни от Европейски Съюз се причислиха изцяло към Шенгенското пространство тази година, премахвайки отнемащите време гранични инспекции, трафикът се усили доста.
Един от пасажерите, който показва единствено името си Кристиан, изминава 75-те километра на юг от румънската столица Букурещ до Русе, с цел да се достави с „ по-евтини “ цигари или парфюми, които му икономисват пари.
„ С Шенген е по-бързо: към този момент не се редим на опашки, с цел да ни ревизират документите “, споделя той, облегнат на синия си Форд Мустанг.
През уикендите дълга опашка от коли с най-вече румънски регистрационни номера минава през граничния мост към българския център на търговията, водейки със себе си туристи, които подтикват локалната стопанска система.
По данни на румънската организация за ръководство на пътищата сред януари и март 2025 година границата при Гюргево е била пресечена от към 160 000 автомобила в съпоставяне със 128 000 през същия тримесечен интервал на предходната година.
Румънски менюта
С разцвета на туризма Русе, петият по величина град в България стартира да се грижи за новата си клиентела, като менютата на заведенията за хранене се отпечатват и на румънски език, а все по издирван е личен състав, който може да приказва и двата езика.
Градът с население 125 000 души - именуван още „ Малката Виена “ - е прочут с еклектичната си комбинация от архитектурни детайли, вариращи от необарок до здания от комунистическата ера.
Пред известен ресторант на централния площад в града млада двойка от Гюргево търпеливо чакаше на дълга опашка.
„ Сега е по-лесно да дойда. Много харесваме това място, то е едно от обичаните ни “, споделя 43-годишната учителка Клаудия Бадару, застанала до колегата си Богдан.
Пълното консолидиране в Шенген, в която към този момент членуват 29 страни, е оказало „ позитивно влияние върху града, тъй като има доста повече туристи “, съобщи пред Агенция Франс Прес шефът на ресторант Тодор Рацов.
„ Има много румънски туристи, основно поради по-лесното им влизане в България “, сподели той и добави, че „ 90% от менютата му “ към този момент са налични на румънски език.
Според Адриан Николов, старши икономист в софийския мозъчен концерн „ Институт за пазарна стопанска система “, „ резултатът е обвързван съвсем извънредно с туризма “.
С течение на времето, добави Николов, ще бъде забавно да се оцени въздействието върху оборота на хотелите и заведенията за хранене.
Повече поклонници
Създадената през 1985 година Шенгенска зона включва 25 от 27-те страни - членки на Европейския съюз, както и Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, и разрешава на повече от 400 милиона души да пътуват свободно в границите на зоната.
Румъния и България изтърпяха разочароващо 13-годишно очакване за пълноправно участие и най-сетне се причислиха на 1 януари, откакто Австрия отдръпна опасността си да наложи несъгласие.
От това се възползваха най-много водачите на камиони и трансграничните служащи.
„ За фирмите, чиито камиони пресичат границата, това значи понижено време за пътешестване, по-надеждни периоди за доставка и по-ниски разноски за гориво и личен състав по същия маршрут спрямо предходната година “, изясни Николов.
Според румънската транспортна федерация всеки транспортьор може да спести „ приблизително по два до три часа “, което се показва в „ спомагателни пари и спомагателни товари “.
Басарбовският манастир край Русе - наименуван на името на овчар, който в миналото е живял там като аскет и чиито мощи се почитат в Букурещ - посреща повече гости.
Вдълбан в ската на планината, манастирът остава известна дестинация за румънските поклонници, а в последно време и за фамилиите, които са на отмора.
Отец Алеко е забелязал „ очевидно нарастване “ на броя на посетителите.
„ След като минат през Русе, те не стопират да идват, да възпламенят свещ и да се помолят на светеца “, означи той, визирайки овчаря, който се трансформирал в Свети Димитър.
Преводачката Оана Манулеску е посетила манастира със фамилията си от Букурещ.
„ Има какво да се види, цените са по-достъпни. А българите са доста гостолюбив народ “, сподели тя
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ