Отец Боян Саръев пред novini.bg: Народ, който е забравил Бога, няма нравствени правила
Преди Великден обединяваше хората, а в този момент дали има вяра по тази причина? За мира и войната, за духовното и материалното, по тази причина дали в края на този политически път е допустимо Възкресение, беседвам с отец Боян Саръев, Кръстителят на Родопите. Той е роден в семейство на мюсюлмани, само че приема християнската религия. Председател е на Движението за християнство и напредък „ Свети Йоан Предтеча “.
Смятам, че в обществото ни към този момент няма чак толкоз огромно разделяне сред хората поради политиката. Защото никой към този момент не има вяра на политиците, които даже не могат да се схванат едно постоянно държавно управление да излъчат. Но както живеем, мислим и действаме в политиката, считам, че Бог няма да е доста благоразположен към нас.
Не имам вяра, че който и да е наш проблем, може да се реши от политиците.
Но съм надъхан оптимистично за духовността, нравствеността и духовният подвиг на нашия народ. Когато стартира войната, множеството ни сънародници се отзоваха незабавно да оказват помощ на бягащите от нейните пламъци. Ето, ние тук, приехме близо 40 майки с деца и всеки от региона пристигна да оказва помощ с каквото може. Това ме окуражи, че за българския народ има вяра за избавление, за бъдеще.
За страдание обаче ми прави усещане и тази година, че множеството ни сънародници не престават да се вълнуват от Великден единствено откъм материалните богатства. Пак си мерят козунаците, яйцата, търсят в несвяст агнешко на по-приемливи цени. Никой не загатва и дума за пост, за нематериалност, за великодушие, за смисъла на Христовото Възкресение. Брутално и комерсиално е отношението на някои към празника – все едно цяла година са били държани на апетит и жадност и баш в този момент е пристигнало времето да се разпилян от ястие и пиянство. Това не ме радва.
Въобще мисля, че множеството хора у нас са състрадателни и положителни и обичат околните си, изпадналите в неволя, само че не обичат Бога. Впрочем това не е единствено наш, актуален проблем, а иде от древността, тъй като
най-големият грях, осъществен от човечеството е Богоубийството.
Ама какъв брой души през днешния ден в България примерно изпитват съчувствие към кръстните страдания на Христос! Не, за множеството е значимо, както споделих да си хапнат, да си пийнат и да си намерят агнешко от по 20 лв. за кг. Те считат, че всички духовни терзания би трябвало да са владеене единствено на поповете и на шепата същински вярващи. Това по никакъв начин не е добре, тъй като народ, който е не запомнил Бога, няма нравствени правила, не се преценява с никого и нищо и си фантазира, че всичко му е разрешено, че нравственият героизъм в човешкия живот е яденето и пиенето, а не добрините, които е направил.
Откакто съществува човечеството, то води войни и хората се избиват едни други. От това печелят алчните и лакомите във властта на всички места по света. Войната в Украйна към този момент няма никакви изгледи да завърши скоро, за жалост.
Никой не поставя старания за реализиране на мир. Положението е доста ужасно и има риск да прерасне в международен спор.
Но както знаем, въпреки всичко всяко нещо има начало и край и единствено от нас, индивидите зависи да се постави завършек на този ужасяващ спор. Искам да напомня на християните, че в случай че ние живеем по божиите закони и ги съблюдаваме, то Бог няма да остави никого нито гладен, нито жаден.
Пожелавам ярко Христово Възкресение! И помнете, че Бог може да съществува /за мен това е безспорно/, може и да не съществува, само че вие живейте по този начин, като че ли го има!
Смятам, че в обществото ни към този момент няма чак толкоз огромно разделяне сред хората поради политиката. Защото никой към този момент не има вяра на политиците, които даже не могат да се схванат едно постоянно държавно управление да излъчат. Но както живеем, мислим и действаме в политиката, считам, че Бог няма да е доста благоразположен към нас.
Не имам вяра, че който и да е наш проблем, може да се реши от политиците.
Но съм надъхан оптимистично за духовността, нравствеността и духовният подвиг на нашия народ. Когато стартира войната, множеството ни сънародници се отзоваха незабавно да оказват помощ на бягащите от нейните пламъци. Ето, ние тук, приехме близо 40 майки с деца и всеки от региона пристигна да оказва помощ с каквото може. Това ме окуражи, че за българския народ има вяра за избавление, за бъдеще.
За страдание обаче ми прави усещане и тази година, че множеството ни сънародници не престават да се вълнуват от Великден единствено откъм материалните богатства. Пак си мерят козунаците, яйцата, търсят в несвяст агнешко на по-приемливи цени. Никой не загатва и дума за пост, за нематериалност, за великодушие, за смисъла на Христовото Възкресение. Брутално и комерсиално е отношението на някои към празника – все едно цяла година са били държани на апетит и жадност и баш в този момент е пристигнало времето да се разпилян от ястие и пиянство. Това не ме радва.
Въобще мисля, че множеството хора у нас са състрадателни и положителни и обичат околните си, изпадналите в неволя, само че не обичат Бога. Впрочем това не е единствено наш, актуален проблем, а иде от древността, тъй като
най-големият грях, осъществен от човечеството е Богоубийството.
Ама какъв брой души през днешния ден в България примерно изпитват съчувствие към кръстните страдания на Христос! Не, за множеството е значимо, както споделих да си хапнат, да си пийнат и да си намерят агнешко от по 20 лв. за кг. Те считат, че всички духовни терзания би трябвало да са владеене единствено на поповете и на шепата същински вярващи. Това по никакъв начин не е добре, тъй като народ, който е не запомнил Бога, няма нравствени правила, не се преценява с никого и нищо и си фантазира, че всичко му е разрешено, че нравственият героизъм в човешкия живот е яденето и пиенето, а не добрините, които е направил.
Откакто съществува човечеството, то води войни и хората се избиват едни други. От това печелят алчните и лакомите във властта на всички места по света. Войната в Украйна към този момент няма никакви изгледи да завърши скоро, за жалост.
Никой не поставя старания за реализиране на мир. Положението е доста ужасно и има риск да прерасне в международен спор.
Но както знаем, въпреки всичко всяко нещо има начало и край и единствено от нас, индивидите зависи да се постави завършек на този ужасяващ спор. Искам да напомня на християните, че в случай че ние живеем по божиите закони и ги съблюдаваме, то Бог няма да остави никого нито гладен, нито жаден.
Пожелавам ярко Христово Възкресение! И помнете, че Бог може да съществува /за мен това е безспорно/, може и да не съществува, само че вие живейте по този начин, като че ли го има!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ