Еволюцията на бързия кредит в България
Преди трийсетина години незабавните пари носеха миризмата на мастило и пуканки от кварталното кафене, където „ бате Иван “ пишеше на бележник кой е заел 50 лева до заплата. Днес същата договорка се случва с едно лицево различаване през телефон и пари, които „ кацат “ в сметката ви за 90 секунди. Еволюцията на бързия заем е в действителност огледало на технологиите, регулацията и даже уличния диалект, който ги съпровожда.
Заложните „ таксфрии “ от 90-те – хартиено доверие
Началото е следкупонната София на 1993 година, когато няколко някогашни финансити от ДСК слагат бюро в железна колиба до градеж на бул. „ Цар Борис III “. Заемите са устни, лихвата – 5 % на 30 дни. Наричат ги „ тaкcфрии “ – изкривена заемка от duty-free, тъй като парите сякаш са „ свободни “.
Изненадващо, проблематичните заеми са единствено 12 % - служащите се познават, а общественият позор прави работата на арбитър реализатор.
Периодът 2000–2007 - SMS заеми и първия централен указател
Когато GSM-ите навлизат, компания с офис до „ Петте кьошета “ пуска посредством SMS. Клиентът праща ЕГН и сума, получава код, взема парите от гише на „ Изи Пей “.
Алгоритъмът?
Няма подобен – утвърждението става на око, само че се води първата електронна диря. През 2004 година Българска народна банка и банките основават Кредитен указател за оперативни информации (КРОС), а SMS компаниите към този момент филтрират клиенти по минали отговорности, въпреки и със забавяне от 30 дни.
2008 - рецесията ражда експресния заем до заплата
Световният срив свива банковото кредитиране. Появяват се „ заплатни “ компании, които отпускат 200–400 лева до заплата.
Таксата е закрепена, вместо рента, с цел да се избегне таванът по ЗПК. Малко прочут факт е, че първата такава компания в България пресмята риска с Excel формула, където тежест 0,7 получава фактът дали клиентът написа на кирилица. Кирилицата красноречиво сочела по-ниска възможност от подправен профил!
Финтех поколението - Open Banking, GPS и „ показател на батерията “
Днешното утвърждение трае секунди с помощта на API, което ревизира банковото ви придвижване за минути обратно. Ползват се още:
рейтинг на финансови приложения - колкото повече ползвате мобилно банкиране, толкоз по-честен сте съгласно алгоритъма;стрийминг абонаменти - консуматори със фамилни проекти Netflix имат 8 % по-нисък риск;индекс „ Battery Discipline “ - хора, които постоянно оставят батерията си под 10 %, корелират със закъснения.Тези метрики смъкват загубите, само че и основават феномена „ approval creep “, при който компаниите незабелязано поемат по-рискови клиенти, разчитайки на застраховки несъбираемост.
Регулация зад кулисите - таван на ГПР, само че не и на таксите
Наредба 26 лимитира лихвата до банковия референтен % + 10 п. п., което през днешния ден е към 49 %. Но наказателните такси за забавяне не са таванирани. Така ГПР официално е невисок, а неплатена вноска прибавя 30 % върху главницата за две седмици. През 2022 година КЗП глоби три компании за „ такса SMS “, начислявана даже за клиенти без мобилен проект.
Finfluencer-ите и TikTok рекламата
Все по-често заеми се промотират от TikTok профили, обещаващи „ хакове за бързи пари “. Потребителите рядко осъзнават, че авторитетните лица получават до 200 лева комисионна за всяка поръчка. Финансовата просветеност остава най-слабата преграда.
Бъдещето - заеми без клик и предел, който се задейства самичък
PSD3 ще разреши „ контингентен заем “: когато салдото падне под предел, приложението тегли автоматизирано до 30 % от лимита. Алгоритъмът дебне във фонов режим, а клиентът вижда единствено push „ заредихме ви портфейла “. Експертите към този момент се притесняват от „ абонаментна “ задлъжнялост, при която хората привикват с непрекъснат минус.
* обява
