Архивите са живи! Преди 3 години ви казахме:
Преди три години ви написахме, че Ливърпул, Локомотив и Ботев не са споделили своята последна дума във футбола. Ето и равносметката - Ливърпул завоюва Шампионска лига с Юрген Клоп, Ботев - Купата на България с Николай Киров, а Локо - също купата, само че с Бруно Акрапович. Допуснахме две грешки - едната е, че Киров бе уволнен след втория край за три години, а другата - че на " Лаута " наградата пристигна с босненски привкус.
Ето какво ви написахме преди три години и половина:
Един треньор и добре да се оправя с работата си, все в миналото бива уволняван. Гадно, само че факт. Всеки експерт има свое виждане по въпроса, само че от време на време от реакцията на уволнения ни излиза наяве що за човек е той. Особено в случай че би трябвало да напусне не по своя воля клуба на сърцето си.
Когато бяха уволнени, Брендан Роджърс и помощниците му получиха 15 милиона паунда от Ливърпул като отплата. Когато уволняваха предшественика на Роджърс - Кени Далглиш, на него също му предложиха отплата, на което той отговори: " По-добре похарчете тези пари за прехвърляния. Ливърпул не заслужава средняци!? ".
Клубната легенда на бийтълсите май е прав - Ливърпул има потребност от играчи, в случай че не желае да редува безобразни мачове (като полягането на Лестър) с луксозни победи (като тази над Арсенал през уикенда).
Сигурно сте чели, че Юрген Клоп е със същите достижения като Роджърс. Разликата е, че германецът има харизма и е обичан от почитателите, до момента в който лилипутът от Балимена, Северна Ирландия, не се нравеше доста на почитателите от " Коп " макар оценките, които завоюва.
Ето в това е и разликата. Положението е същото като в пловдивския Локомотив и Ботев.
Всички клубове изкарват по един треньорски рахит, преди да схванат, че родното произвеждане е най-хубавото и най-добре е собствен човек да ви изправи на крайници.
Няма да ви изяснявам обстойно и нашироко какво е било в Локо и Ботев, единствено лек щрих.
По времето на Коко Динев през Локо се извъртяха бездарни, само че самовлюбени чужденци, както и национални герои - като Сашо Станков и Кокала, които водеха играчи, единствено тъй като се нуждаят от реновиране на кариерата си или просто са другари на техни другари.
В Ботев също не мина без огромни самохвалци. Станимир Стоилов, помните го, нали? Този с най-скъпото четвърто място в историята на А група. Този, който пусна запасите си в Астана в мач с Атлетико Мадрид от Шампионска лига, с цел да пази звездите за дерби от Казахстан. Да, същият, който бе и крайъгълен камък в акцията за трупане на задължения на Ботев, които в този момент тежат като воденичен камък на шията на канарите. Пооткъснали се от действителността шефове на жълто-черните се опитваха да ни натресат Господин Ермин, който по този начин и не стана Господин Шиляк. После тънката синя линия в селекцията и на треньорите се прояви с Николай Костов и за малко с Николай Митов.
Когато нещата се оакаха и в двата клуба, шефовете се сетиха за пловдивското начало и назначиха Едуард Ераносян и Николай Киров.
Сигурно сте чували за Еди Орела? Британски строител, който надена ските и стигна до Олимпийски игри в ски скока.
Нямах спомен за никакъв орел от олимпиадата в Калгари през 1988, само че един път гледах кино лентата " Eddie The Eagle “ поради Хю Джакмън. Еди Едуардс е всичко това, което един олимпиец не е. Излишни килограми, неприятна техника, очила. Типичният новобранец. Но той реализира фантазията си - полетя, въпреки и за малко, преди да се приземи, десетки метри по-рано от противниците си. " Питате ме дали съм удовлетворен? Естествено, постоянно съм удовлетворен, когато се приземя след скок, без да си счупя главата ", сподели Еди Едуардс пред репортерите тогава в Калгари.
Има двамата такива запалянковци в този момент в пловдивския футбол - Едуард Ераносян и Николай Киров.
Преди 13 години Едо полетя с Локомотив към мечтаната купа. Сега още веднъж е в родния си клуб. Едо и Локомотив имат потребност един от различен. Единият, с цел да пооправи кариерата си, а клубът - да излезе от анонимността, в която го вкараха през последните 7-8 години.
Ераносян не се оправя неприятно със задачата си - от 12 мача отпред има 7 победи, 3 равни и е изгубил единствено 2 пъти (от Лудогорец 0:1 и Пирин 0:1) с голова разлика 13:6. Черно-белите нямат загуба вкъщи (4 победи, 3 равни, г.р. 9:3). Като всички положителни треньори и той си има някои странности - взе Роберт Петров, върна на терена Александър Тунчев, изпусна Бирсент Карагерен. Дали е прав, времето ще покаже. Ераносян обаче реализира нещо, което никой гастарбайтер преди него не съумя - Локомотив още веднъж не е апатичен на никого, нито на личните почитатели, нито на противниковите.
Николай Киров също вади кестените от изгасналия огън на синия " корифей " Николай Костов. Бялата приказка за Ботев под режисурата на Белия към този момент се държи обичайно в чарта на родната ни Първа лига. От назначението на Киров Ботев има 8 победи, 3 равни и 8 загуби, а головата разлика е 29:30. Жълто-черните са добър хазаин, който не губи в 70 % от случаите (5 победи 2 равни, 3 загуби, г.р. 17:13). Без съвсем никаква отбрана жълто-черните се бранят доста проведено. Тази пролет в три от четирите мача не получиха нито един гол.
Проблем на Ботев е играта в халфовата линия. В последния мач там жълто-черните отстъпваха на Берое и единствено шансът им оказа помощ да завоюват значимите 3 точки. Киров се оправя чудесно тактически тази пролет. Остава единствено да успее да повдигне духа на играчите, с цел да не наподобяват толкоз обречени на терена. Без значение какъв е бил материалът, Ботев постоянно е играл за победа, за почитателите, за хубостта.
И по този начин, кокичетата за първа пролет скоро ще покарат. Надеждата в Локо и Ботев за нещо по-добро към този момент покълна. Напук на всички финансови проблеми, на инат и на всички. Локо и Ботев към този момент са в правия път в битката си за живот. Път, друг от този както на Лудогорец, по този начин на Левски и ЦСКА-София. Там някъде в далечината е хубостта от играта, вярата в успеха, битката за всяка педя терен.
Ливърпул, Локо и Ботев са като птичката от онази келтска легенда за хвъркатото, което пее единствено един път в живота си, само че по-сладко от всяко друго творение. Още щом напусне гнездото си, тя дири бодлив шубрак и няма покой до момента в който не го откри. Тогава запява измежду безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия и изострен шип, с цел да почине извисена над своята мъка, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна ария, заплатена с живота.
Повярвайте ми, колкото и да търсят най-трънливите шубраци, Ливърпул, Ботев и Локо не са изпели още най-хубавата си ария...
Ето резултата:
Ботев стана притежател на Купата на България за 2017 година.
Локомотив завоюва Купата на България за 2019 година
Ливърпул завоюва Шампионска лига за 2019 година.
P..s. И равносметката - двама от тримата ни герои бяха отпред на тимовете при триумфите. Сега стартира нов интервал, да забележим какъм и накъде ще поемат.
Ето какво ви написахме преди три години и половина:
Един треньор и добре да се оправя с работата си, все в миналото бива уволняван. Гадно, само че факт. Всеки експерт има свое виждане по въпроса, само че от време на време от реакцията на уволнения ни излиза наяве що за човек е той. Особено в случай че би трябвало да напусне не по своя воля клуба на сърцето си.
Когато бяха уволнени, Брендан Роджърс и помощниците му получиха 15 милиона паунда от Ливърпул като отплата. Когато уволняваха предшественика на Роджърс - Кени Далглиш, на него също му предложиха отплата, на което той отговори: " По-добре похарчете тези пари за прехвърляния. Ливърпул не заслужава средняци!? ".
Клубната легенда на бийтълсите май е прав - Ливърпул има потребност от играчи, в случай че не желае да редува безобразни мачове (като полягането на Лестър) с луксозни победи (като тази над Арсенал през уикенда).
Сигурно сте чели, че Юрген Клоп е със същите достижения като Роджърс. Разликата е, че германецът има харизма и е обичан от почитателите, до момента в който лилипутът от Балимена, Северна Ирландия, не се нравеше доста на почитателите от " Коп " макар оценките, които завоюва.
Ето в това е и разликата. Положението е същото като в пловдивския Локомотив и Ботев.
Всички клубове изкарват по един треньорски рахит, преди да схванат, че родното произвеждане е най-хубавото и най-добре е собствен човек да ви изправи на крайници.
Няма да ви изяснявам обстойно и нашироко какво е било в Локо и Ботев, единствено лек щрих.
По времето на Коко Динев през Локо се извъртяха бездарни, само че самовлюбени чужденци, както и национални герои - като Сашо Станков и Кокала, които водеха играчи, единствено тъй като се нуждаят от реновиране на кариерата си или просто са другари на техни другари.
В Ботев също не мина без огромни самохвалци. Станимир Стоилов, помните го, нали? Този с най-скъпото четвърто място в историята на А група. Този, който пусна запасите си в Астана в мач с Атлетико Мадрид от Шампионска лига, с цел да пази звездите за дерби от Казахстан. Да, същият, който бе и крайъгълен камък в акцията за трупане на задължения на Ботев, които в този момент тежат като воденичен камък на шията на канарите. Пооткъснали се от действителността шефове на жълто-черните се опитваха да ни натресат Господин Ермин, който по този начин и не стана Господин Шиляк. После тънката синя линия в селекцията и на треньорите се прояви с Николай Костов и за малко с Николай Митов.
Когато нещата се оакаха и в двата клуба, шефовете се сетиха за пловдивското начало и назначиха Едуард Ераносян и Николай Киров.
Сигурно сте чували за Еди Орела? Британски строител, който надена ските и стигна до Олимпийски игри в ски скока.
Нямах спомен за никакъв орел от олимпиадата в Калгари през 1988, само че един път гледах кино лентата " Eddie The Eagle “ поради Хю Джакмън. Еди Едуардс е всичко това, което един олимпиец не е. Излишни килограми, неприятна техника, очила. Типичният новобранец. Но той реализира фантазията си - полетя, въпреки и за малко, преди да се приземи, десетки метри по-рано от противниците си. " Питате ме дали съм удовлетворен? Естествено, постоянно съм удовлетворен, когато се приземя след скок, без да си счупя главата ", сподели Еди Едуардс пред репортерите тогава в Калгари.
Има двамата такива запалянковци в този момент в пловдивския футбол - Едуард Ераносян и Николай Киров.
Преди 13 години Едо полетя с Локомотив към мечтаната купа. Сега още веднъж е в родния си клуб. Едо и Локомотив имат потребност един от различен. Единият, с цел да пооправи кариерата си, а клубът - да излезе от анонимността, в която го вкараха през последните 7-8 години.
Ераносян не се оправя неприятно със задачата си - от 12 мача отпред има 7 победи, 3 равни и е изгубил единствено 2 пъти (от Лудогорец 0:1 и Пирин 0:1) с голова разлика 13:6. Черно-белите нямат загуба вкъщи (4 победи, 3 равни, г.р. 9:3). Като всички положителни треньори и той си има някои странности - взе Роберт Петров, върна на терена Александър Тунчев, изпусна Бирсент Карагерен. Дали е прав, времето ще покаже. Ераносян обаче реализира нещо, което никой гастарбайтер преди него не съумя - Локомотив още веднъж не е апатичен на никого, нито на личните почитатели, нито на противниковите.
Николай Киров също вади кестените от изгасналия огън на синия " корифей " Николай Костов. Бялата приказка за Ботев под режисурата на Белия към този момент се държи обичайно в чарта на родната ни Първа лига. От назначението на Киров Ботев има 8 победи, 3 равни и 8 загуби, а головата разлика е 29:30. Жълто-черните са добър хазаин, който не губи в 70 % от случаите (5 победи 2 равни, 3 загуби, г.р. 17:13). Без съвсем никаква отбрана жълто-черните се бранят доста проведено. Тази пролет в три от четирите мача не получиха нито един гол.
Проблем на Ботев е играта в халфовата линия. В последния мач там жълто-черните отстъпваха на Берое и единствено шансът им оказа помощ да завоюват значимите 3 точки. Киров се оправя чудесно тактически тази пролет. Остава единствено да успее да повдигне духа на играчите, с цел да не наподобяват толкоз обречени на терена. Без значение какъв е бил материалът, Ботев постоянно е играл за победа, за почитателите, за хубостта.
И по този начин, кокичетата за първа пролет скоро ще покарат. Надеждата в Локо и Ботев за нещо по-добро към този момент покълна. Напук на всички финансови проблеми, на инат и на всички. Локо и Ботев към този момент са в правия път в битката си за живот. Път, друг от този както на Лудогорец, по този начин на Левски и ЦСКА-София. Там някъде в далечината е хубостта от играта, вярата в успеха, битката за всяка педя терен.
Ливърпул, Локо и Ботев са като птичката от онази келтска легенда за хвъркатото, което пее единствено един път в живота си, само че по-сладко от всяко друго творение. Още щом напусне гнездото си, тя дири бодлив шубрак и няма покой до момента в който не го откри. Тогава запява измежду безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия и изострен шип, с цел да почине извисена над своята мъка, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна ария, заплатена с живота.
Повярвайте ми, колкото и да търсят най-трънливите шубраци, Ливърпул, Ботев и Локо не са изпели още най-хубавата си ария...
Ето резултата:
Ботев стана притежател на Купата на България за 2017 година.
Локомотив завоюва Купата на България за 2019 година
Ливърпул завоюва Шампионска лига за 2019 година.
P..s. И равносметката - двама от тримата ни герои бяха отпред на тимовете при триумфите. Сега стартира нов интервал, да забележим какъм и накъде ще поемат.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ