Преди трансплантацията на матка колеги хирурзи дойдоха и казаха: Искаме

...
Преди трансплантацията на матка колеги хирурзи дойдоха и казаха: Искаме
Коментари Харесай

Д-р Петър Димитров: Първият българин, участвал в трансплантация на матка 



„ Преди трансплантацията на матка сътрудници хирурзи пристигнаха и споделиха: „ Искаме вие да сте анестезиолозите, тъй като няма място за неточности. Беше много стресиращо и отговорно “, споделя доктор Петър Димитров. Включва се от родния си Златоград, под асмата в двора. След отмора е решил да се отбие да види майка си Лилия Петрова.

Поне 30 индивида в Оксфорд ще чакат с боязън знамение до година-две: раждането на едно доста особено кърмаче. През февруари екип от 30 медици близо 18 часа организира успешно първата в Англия трансплантация на матка в университетската болница на Оксфорд – „ Чърчил “.

За пръв път български доктор взе участие в сходна тежка и рискована трансплантация – доктор Петър Димитров. Той е анестезиологът, поддържал виталните индикатори на дамата, получила късмет да стане майка.


по молба на пациентката и с цел да са сигурни медиците, че всичко ще е наред. Новината гръмва едвам в края на август. „ Тези лекари са герои! “, тръбят английските медии и акцентират, че това е „ зората на нова епоха в битката с безплодието “.

Пред BBC хирургът гинеколог проф. Ричард Смит, управлявал екипа за добиване на органи, който 25 години изследва опциите за трансплантация на матка, споделя, че след сполучливата интервенция всички са плакали.

„ Наистина беше доста вълнуващо – споделя доктор Димитров. – Но аз като анестезиолог бях задължен да запазя успокоение. Вечерта преди интервенцията дори си легнах по-рано. “ Не крие, че десетки години е работил за името и престижа си, с цел да го включат в такова огромно тестване.

За медиците в Англия тази трансплантация е подготвяна и отлагана доста години. Става допустима откакто жена на 40 години, с щастливо семейство и две деца, взема решение да подари органа на своята по-малка 34-годишна сестра, родена без матка. Така тя получава шанса да стане майка.
Пациентката е родена с редкия синдром на Майер-Рокитански-Къстър-Хаузер, който визира една на 5, 000 дами, изяснява доктор Димитров. При този синдром дамата има неразвита матка или даже тя липсва, само че е с обикновено функциониращи яйчници и без месечен цикъл. В света са правени 90 такива интервенции и има 49 родени деца.

Подготовката е голяма
Д-р Димитров и сътрудниците му изчитат всичко, оповестено в света като споделен опит, беседват с сътрудници, взели участие в такива трансплантации. Били са подготвени още през 2017-а, 2018-а, само че пандемията ги стопира.

Водещ хирург на интервенцията е проф. Ричард Смит, началник клиника в благотворителната организация Womb Transplant UK и съветник по гинекологична хирургия в болница Imperial College Healthcare NHS Trust.
Другият водещ хирург е доктор Изабел Кирога от Испания, съветник по хирургия в Oxford Transplant Centre, част от университетските лечебни заведения в Оксфорд.

Българският доктор работи с доктор Кирога и при други тежки случаи – на трансплантации и онкологични интервенции, по тази причина тя го моли да е до нея и по време на тази трансплантация.

Целият екип от 30 медици работи един ден и една нощ през уикенда, гратис и по лично предпочитание. „ Това е отборна работа. В двете операционни – за донора и за получателя, всеки знаеше какво би трябвало да прави “, споделя лекарят.


Тежка и мудна е била интервенцията от донора, защото е трябвало да бъдат непокътнати здрави многото кръвоносни съдове. Специален лаборант през цялото денонощие изтегля кръвта от дамата адресат, пречиства я и я връща назад.

Това се прави, с цел да се избегне всевъзможен риск от зараза при вливане на кръв от различен човек. Операцията по присаждането на матката пък е траяла 9 часа.

Най-тежко е било на двамата родители на сестрите, споделя доктор Димитров. „ Имаше доста инфарктни моменти – споделя той. – Стояха в коридора. Притеснявах се и за тях, само че типично по британски фасон те споделиха, че поддържат двете си деца в определения от тях път. Много положителни хора, екипът ги беше подготвил добре, знаеха тъкмо какво се случва. “
Двете сестри са се възстановили добре
от интервенцията, а по-малката към този момент е с месечен цикъл и възнамерява оплождане „ инвитро “ тази есен, с ембриони, които тя и брачният партньор й съхраняват. Шансовете й да забременее са 80% и нагоре.

„ Подобни интервенции са свързани с доста съществени етични въпроси “, споделя лекарят. Това още не е общоприета процедура, а екипът има позволение за към 10 трансплантации. „ В тази интервенция ние всички взехме решение да подарим свободния си уикенд “, споделя доктор Димитров. Всичко по интервенцията е спонсорирано от частни благотворителни сдружения. Подкрепа са оказали принц Филип, Алекс Фъргюсън, Шон Конъри и други известни персони.



Много борби е водило момчето от Златоград, преди да стане почитан съветник в Университетски лечебни заведения – Оксфорд и член на Кралското сдружение по анестезиология. Роден е през 1965 година в семейство с доста лекари в рода, брат му също е доктор. Майка му е рентгенов лаборант и Петър прекарва доста време в лабораторията.
Когато е в гимназията, негова близка братовчедка изпада в тежко положение след раждане. Успява да я избави екипът на проф. Атанас Атанасов в Пазарджик, а младият Петър го избира за собствен наставник. „ Тогава взех решение – ще стана анестезиолог като професор Атанасов и ще работя за него. Мечтаех да избавям хора при тежки случаи, като него, и го направих. Брат ми също е анестезиолог “, споделя доктор Димитров.

Завършва с отличие и златен орден гимназията в Златоград, след това Медицинския университет в Пловдив. „ Там още като

студент спях по операционните в реанимацията,
ако има нещо да се прави “, спомня си той.

Специализира анестезиология под управлението на проф. Атанасов, през 1991 година стартира работа при него в Пазарджик. После професорът се мести в Пловдив.

„ Там във ВМИ създадохме поделение по детска хирургия и детска реанимация и аз още веднъж работих за него “, споделя доктор Димитров.

През 1996-а специализира в Института по детско здраве Great Ormond Street Hospital в Лондон. Продължава в Институт по гръбначно-мозъчни контузии в Елсбъри, където му оферират работа. Но защото България още не е в Европейски Съюз, държи приравнителни изпити по медицина и британски език.


От 2000 година работи в Лондон, след това специализира в Университета в Оксфорд. От 2006 година е член на влиятелното Кралско сдружение по анестезиология. „ Спомням си изпита и една огромна кралска книга. Всеки си написа името и от кое място е, и гледаш: Лондон, Ливърпул, Манчестър, Ню Йорк, Ванкувър, Мелбърн. Аз написах: „ Златоград “, смее се докторът.

В Оксфорд е към този момент 20 години, от 2003-а. Консултант е към 4-те академични лечебни заведения там, т.е., старши доктор. Анестезиолог е при съществени случаи като трансплантации, онкологични интервенции, в екип с доктор Изабел Кирога. Като
съветник образова специализанти,
организира и разнообразни други образования, изнася лекции, взе участие в медицински комисии, когато би трябвало да се вземат решения за тежки интервенции.


Източник Сн.: Личен списък

Доктор Димитров е високо скъп и почитан доктор в Обединеното кралство. Номиниран е за „ Лекар на годината “ на Университетски лечебни заведения – Оксфорд през 2018-а, притежател е на доста други награди. Член е и на Европейската академия по анестезиология.
Не го тормози, че анестезиологът е „ скритият воин на интервенциите “, който остава в сянката на хирурга със скалпела. „ Отриването на анестезията е несъмнено като най-хубавото здравно изобретение на XIX век “, споделя той.

Поддържането на виталните функционалности по време на интервенцията, връщането на пациента към естественото положение по-късно, лекуването на болката следоперативно е грижа на анестезиолозите. И тъй като

от дребен свири на цигулка,
от време на време забавлява с музика пациентите си след интервенция, защото е чел, че избрани творби работят релаксиращо и лечебно.

Доктор Димитров живее в Оксфорд дружно със брачната половинка си англичанка и щерка си. „ Съпругата ми се специализира да оперира при произшествия и контузии като изгаряния, реконструкции при ракови болести. Затова взехме решение да живеем покрай болничното заведение, с цел да отскачаме по-честичко да наглеждаме пациентите “, споделя той.

България не му липсва доста – отвори ли му се малко свободно време, гледа да го прекара в родния си Златоград. „ Майка ми е към този момент на години и би трябвало да я надзиравам по-често, а и обичам да си вървя в Златоград “, споделя той. Вълнува се от проблемите на града и постоянно разисква разнообразни планове с кмета Мирослав Янчев. Гордее се, че е ремонтирал с доста обич фамилната къща, дело на майстора реставратор Васил Кировски.

bg voice.bg

Източник: struma.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА
Последвай Новини 24/7 в Facebook Последвай Новини 24/7 в Google News


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg