Цвета Караянчева и Илияна Йотова почетоха празника на СУ
Преди това те сервираха цветя пред паметника на Св. Климент Охридски в столицата.
Сигурна съм, че през днешния ден, когато сме изправени пред провокациите на един комплициран и изменящ се свят, Софийският университет ще следва задачата си - да построява високообразована българска интелигенция, да основава просвета и да обезпечава обучение на международно равнище, сподели ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева.
Университетът е освен средище на научна активност, само че и на прогресивни хрумвания, на свободолюбие и на достолепие, добави ръководителят на Народното събрание. Важно е да си напомним ролята на вашия патрон в одобряването на старобългарския език като богослужебен и книжовен и за основаването на българското учебно заведение и книжовна школа, сподели тя. Не единствено тъй като това е нашият принос за развиването на европейската цивилизация, а тъй като по-късно повече от месец българският език ще бъде езикът на първото ни Председателство на съвета на Европейски Съюз, уточни Караянчева.
По време на нашето председателство на Съвета на Европейски Съюз ще има опция за нашите просвета и език да се приказва доста. Днес ние сме носители на кирилската писменост в Европейски Съюз, колкото повече използваме тези шест месеца, с цел да популяризираме страната и културата си, толкоз по-добре за нас, сподели вицепрезидентът Илияна Йотова пред студенти и преподаватели.
Днес Софийският университет не просто е висше образователно заведение, а е синоним на просветителство, интелектуалност, просвета и познания, уточни Йотова. Историята на университета е обвързвана с доста компликации и превратности, само че той е устоявал като синоним на интелигенция и интелектуалност, добави тя.
Завършвайки Софийския университет, ние се усещаме свободни хора, които можем да показваме отзиви и да бъдем безапелационни в тяхната отбрана. Научихме се да не се огъваме пред войнстващата незначителност и неначетеност, уточни Йотова.
Бихме желали честванията да не се сведат до няколко церемониални акта, на които да разкажем за достойната традиция, а да послужат за полемика за обрисуване на визия за бъдещето, сподели ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков.
Той напомни какви са били вижданията за народен блян на България. Политическите промени през 1989 година ни дадоха вяра за нова цел - свободно и икономическо развито общество. Този нов блян в действителност сплоти българите - физически по площадите и духовно в общия порив към развиване и разцвет, добави той.
Усилията за присъединението към НАТО и Европейски Съюз се увенчаха с триумф, очевидно е и икономическото възобновяване след финансовата рецесия, само че българинът продължава да е трагичен и да е черноглед за бъдещето, сподели проф. Герджиков.
Моето надълбоко разбиране е, че скептицизмът, подозрителността, безконечното неодобрение и взаимното обвиняване за неуспехите не са характерни български национални черти. Смятам, че народът ни е посочил нееднократно, че може да се сплоти в името на националната концепция и да работи в името на общата цел. България към този момент е член на НАТО и Европейски Съюз. Заедно би трябвало да намерим и формулираме новата обща цел, която да сплоти нацията, сподели проф. Герджиков.
Ние сме тези, които се срещат с младежи и носят отговорност за образуването им като почтени способени строители на бъдеща България. Нека ги научим на познания и умения, на усърдност и етичност, с цел да изградим поколението, което да приведе нов смисъл на понятието "българска работа " и да го превърнем от синоним от нещо направено калпаво в знак на сътвореното с заложба, точност и перфекционизъм, добави проф. Герджиков.
Нека университетът да покаже духовния път и в морето от световна информация, да посочим значимите полезности и наред с експертното познание да дадем на народа си възприятие за смисъл и цел и като интелектуалци да поведем България към икономическо и духовно възобновление, добави проф. Герджиков.
Сигурна съм, че през днешния ден, когато сме изправени пред провокациите на един комплициран и изменящ се свят, Софийският университет ще следва задачата си - да построява високообразована българска интелигенция, да основава просвета и да обезпечава обучение на международно равнище, сподели ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева.
Университетът е освен средище на научна активност, само че и на прогресивни хрумвания, на свободолюбие и на достолепие, добави ръководителят на Народното събрание. Важно е да си напомним ролята на вашия патрон в одобряването на старобългарския език като богослужебен и книжовен и за основаването на българското учебно заведение и книжовна школа, сподели тя. Не единствено тъй като това е нашият принос за развиването на европейската цивилизация, а тъй като по-късно повече от месец българският език ще бъде езикът на първото ни Председателство на съвета на Европейски Съюз, уточни Караянчева.
По време на нашето председателство на Съвета на Европейски Съюз ще има опция за нашите просвета и език да се приказва доста. Днес ние сме носители на кирилската писменост в Европейски Съюз, колкото повече използваме тези шест месеца, с цел да популяризираме страната и културата си, толкоз по-добре за нас, сподели вицепрезидентът Илияна Йотова пред студенти и преподаватели.
Днес Софийският университет не просто е висше образователно заведение, а е синоним на просветителство, интелектуалност, просвета и познания, уточни Йотова. Историята на университета е обвързвана с доста компликации и превратности, само че той е устоявал като синоним на интелигенция и интелектуалност, добави тя.
Завършвайки Софийския университет, ние се усещаме свободни хора, които можем да показваме отзиви и да бъдем безапелационни в тяхната отбрана. Научихме се да не се огъваме пред войнстващата незначителност и неначетеност, уточни Йотова.
Бихме желали честванията да не се сведат до няколко церемониални акта, на които да разкажем за достойната традиция, а да послужат за полемика за обрисуване на визия за бъдещето, сподели ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков.
Той напомни какви са били вижданията за народен блян на България. Политическите промени през 1989 година ни дадоха вяра за нова цел - свободно и икономическо развито общество. Този нов блян в действителност сплоти българите - физически по площадите и духовно в общия порив към развиване и разцвет, добави той.
Усилията за присъединението към НАТО и Европейски Съюз се увенчаха с триумф, очевидно е и икономическото възобновяване след финансовата рецесия, само че българинът продължава да е трагичен и да е черноглед за бъдещето, сподели проф. Герджиков.
Моето надълбоко разбиране е, че скептицизмът, подозрителността, безконечното неодобрение и взаимното обвиняване за неуспехите не са характерни български национални черти. Смятам, че народът ни е посочил нееднократно, че може да се сплоти в името на националната концепция и да работи в името на общата цел. България към този момент е член на НАТО и Европейски Съюз. Заедно би трябвало да намерим и формулираме новата обща цел, която да сплоти нацията, сподели проф. Герджиков.
Ние сме тези, които се срещат с младежи и носят отговорност за образуването им като почтени способени строители на бъдеща България. Нека ги научим на познания и умения, на усърдност и етичност, с цел да изградим поколението, което да приведе нов смисъл на понятието "българска работа " и да го превърнем от синоним от нещо направено калпаво в знак на сътвореното с заложба, точност и перфекционизъм, добави проф. Герджиков.
Нека университетът да покаже духовния път и в морето от световна информация, да посочим значимите полезности и наред с експертното познание да дадем на народа си възприятие за смисъл и цел и като интелектуалци да поведем България към икономическо и духовно възобновление, добави проф. Герджиков.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ