Моряци от Царевна: Сигурно последни се евакуирахме от пристанището в Мариупол
Преди това им предложили да прекосят цяла Украйна без багаж и на личен риск
24 часа след идването си в България трима от евакуираните моряци от кораба „ Царевна” описаха за претърпяното пред maritime.bg. Вторият монтьор Рали Димов, мотористът Радослав Стоянов и кадетът Живомир Митев обясниха, че обстановката на пристанището в Мариупол станала нетърпима в края на март, когато стрелбите станали денонощни. Преди това сражения се водели главно през деня и през нощта моряците се качвали до каютите си да спят. След ескалацията на напрежението били принудени да стоят в машинното поделение. „ Два снаряда паднахаи се взривиха вътре. Шрапнели бяха напукали финестрините на някои от каютите – на капитана, на старши помощника, моята”, сподели Стоянов.
Според тримата моряци външно министерство е почнало да работи по-интензивно за извеждането им от Мариупол, откакто съпругите им биха паника на брифинг на „ Възраждане” и казусът закупи огромно публично значение. „ Звъняха по няколко пъти дневно и ни предложиха вид за евакуация, който към този момент не можехме да използваме, защото трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там непрекъснато се стреляше”, изясни Димов. Предложеният кулоар бил през цялата територия на Украйна, а офертата изключвала носенето на телефони и компютри. „ Казаха ни да тръгнем без багаж и на собствен риск с подписана декларация. Затова отказахме”, разясниха моряците.
След като към този момент били уверени, че евакуацията е задача невъзможна, около „ Царевна” минали 26 техни сътрудници от различен транспортен съд с куфарите си. „ Така разбрахме, че несъмнено сме последния екипаж на търговски транспортен съд, който е останал на пристанището. Тогава ни прекипя, напрежението сред нас ескалира. Започнахме да желаеме доклад от капитана и да уведоми Министерство на външните работи за това, че други екипажи се изтеглят. Отговориха ни с общи приказки, че единият транспортен съд е изгорен, другият бил с развалено съоръжение. От външно говореха единствено с капитана по сателитния телефон. Опитваха се да ни разубедят, само че тръгнахме”, описаха обстановката от 13 април моряците. Според тях регионът към момента не бил безвреден, защото руснаците държали единствено половината от пристанището. Въпреки това техен сътрудник се престрашил и стигнал до военните. След 3 часа се върнал с новината, че имат час и половина кулоар за евакуация. ”С белите флагове, нямаше просто по какъв начин да стоим на този транспортен съд с този душевен тормоз, който преживяхме”, сподели Стоянов.
От пристанището руснаците ги извозили към първия пост на Мариупол за паспортна инспекция и с защита ги отвели в Донецк, където преспали в хотел и били ескортирани до Ростов на Дон и до Сочи. Моряците благодариха на руснаците. „ Много е прочувствено да видиш хора, които са на първа линия на багра, не са се къпали с дни, да се пробват да ни успокоят, че сме на несъмнено място, да ни дадат храна и вода”, обясниха избавените. Войниците, които ги посрещнали, споделили, че контактуват с държавното управление. „ Как и по кое време е станало това, не знаем”, уточни Стоянов. Той и сътрудниците му допуснаха, че нежеланието на формалните управляващи да посочат кой тъкмо е евакуирал екипажа е по политически аргументи.
https://fb.watch/cuPXjrNjZA/
24 часа след идването си в България трима от евакуираните моряци от кораба „ Царевна” описаха за претърпяното пред maritime.bg. Вторият монтьор Рали Димов, мотористът Радослав Стоянов и кадетът Живомир Митев обясниха, че обстановката на пристанището в Мариупол станала нетърпима в края на март, когато стрелбите станали денонощни. Преди това сражения се водели главно през деня и през нощта моряците се качвали до каютите си да спят. След ескалацията на напрежението били принудени да стоят в машинното поделение. „ Два снаряда паднахаи се взривиха вътре. Шрапнели бяха напукали финестрините на някои от каютите – на капитана, на старши помощника, моята”, сподели Стоянов.
Според тримата моряци външно министерство е почнало да работи по-интензивно за извеждането им от Мариупол, откакто съпругите им биха паника на брифинг на „ Възраждане” и казусът закупи огромно публично значение. „ Звъняха по няколко пъти дневно и ни предложиха вид за евакуация, който към този момент не можехме да използваме, защото трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там непрекъснато се стреляше”, изясни Димов. Предложеният кулоар бил през цялата територия на Украйна, а офертата изключвала носенето на телефони и компютри. „ Казаха ни да тръгнем без багаж и на собствен риск с подписана декларация. Затова отказахме”, разясниха моряците.
След като към този момент били уверени, че евакуацията е задача невъзможна, около „ Царевна” минали 26 техни сътрудници от различен транспортен съд с куфарите си. „ Така разбрахме, че несъмнено сме последния екипаж на търговски транспортен съд, който е останал на пристанището. Тогава ни прекипя, напрежението сред нас ескалира. Започнахме да желаеме доклад от капитана и да уведоми Министерство на външните работи за това, че други екипажи се изтеглят. Отговориха ни с общи приказки, че единият транспортен съд е изгорен, другият бил с развалено съоръжение. От външно говореха единствено с капитана по сателитния телефон. Опитваха се да ни разубедят, само че тръгнахме”, описаха обстановката от 13 април моряците. Според тях регионът към момента не бил безвреден, защото руснаците държали единствено половината от пристанището. Въпреки това техен сътрудник се престрашил и стигнал до военните. След 3 часа се върнал с новината, че имат час и половина кулоар за евакуация. ”С белите флагове, нямаше просто по какъв начин да стоим на този транспортен съд с този душевен тормоз, който преживяхме”, сподели Стоянов.
От пристанището руснаците ги извозили към първия пост на Мариупол за паспортна инспекция и с защита ги отвели в Донецк, където преспали в хотел и били ескортирани до Ростов на Дон и до Сочи. Моряците благодариха на руснаците. „ Много е прочувствено да видиш хора, които са на първа линия на багра, не са се къпали с дни, да се пробват да ни успокоят, че сме на несъмнено място, да ни дадат храна и вода”, обясниха избавените. Войниците, които ги посрещнали, споделили, че контактуват с държавното управление. „ Как и по кое време е станало това, не знаем”, уточни Стоянов. Той и сътрудниците му допуснаха, че нежеланието на формалните управляващи да посочат кой тъкмо е евакуирал екипажа е по политически аргументи.
https://fb.watch/cuPXjrNjZA/
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ