Преди 30 години: Създадена в Одеса армия отцепва Транснистрия от Молдова
Преди тъкмо 30 години на 1 против 2 март 1992 година започва първата война, в която Русия отделя част от някогашна република, както през днешния ден прави с Крим, Донбас и Луганск.
Тогава обаче всичко завършва за няколко месеца със основаването на Транснистрия, написа Георги Банов в. Преди няколко дни по образеца на украинските райони и тя подаде документи за признание като самостоятелна страна от съветския парламент.
Конфликтът има политически корени още от 31 август 1989 година, когато се одобряват законите, с които молдовският става формален език, а латиницата - публична писменост. Това провокира брожения измежду рускиговорещото население, което е болшинство в някогашната република.
Така на 2 септември 1990 година се появява Приднестровската Молдовска социалистическа република. На 22 декември Михаил Горбачов с декрет поддържа отцепниците. Молдовските управляващи резервират неутралитет и по този начин се появява следващата непризната страна с Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах.
Първите конфликти сред сепаратистите и държавното управление избухват на 12 ноември 1990 година в Дубашари. Местни дами завладяват офиса на прокуратурата. Полицията се намесва и умират трима, а 13 са ранени.
След проваления опит за прелом в Москва през 1991 година на 27 август Народното събрание в Молдова приема декларация за самостоятелност. В нея се афишира за анулиран Пактът Молотов-Рибентроп, с който се основава Молдовска ССР на територията на Бесарабия, Северна Буковина, Херца и Мордовска АССР. Това е добре пристигнало за сепаратистите, които считат, че по този метод обединяването от двете страни на Днестър от 1940 година към този момент не съществува.
В този миг Молдова няма лична войска. На 29 август 1991 година водачът на самостоятелна Транснистрия Игор Смирнов дружно с трима депутати от Народното събрание отива в Украйна, с цел да се срещне с Леонид Кравчук. При завръщането си е задържан и пратен в пандиза. Това провокира стачка на дамите и се блокира железопътната линия Москва - Кишинев сред Бендер (Тигиня) и Тираспол до освобождението им.
През декември молдовските управляващи арестуват генерал-лейтенант Яковлев, пълководец на 14-а войска. Освен това е началник на националния отдел за защита и сигурност на отделилата се република. Той е сменен за 26 полицейски чиновници, задържани от отцепниците при започване на борбите при Дубашари. По-голямата част от армията минава на страната на отцепниците.
Молдова през това време стартира да основава армията си, като в основата е всичкото руско оръжие, което се намира на нейна територия.
И през нощта на 1 против 2 март молдовците нападат 14-а войска, която до този миг не се е намесвала съществено в спора. И стартира войната.
На 5 април 1992 година вицепрезидентът на Русия Руцкой на протест в Тираспол декларира, че жителите на Транснистрия би трябвало да са самостоятелни. От Украйна идват донски и кубански казаци, които да се бият на страната на отцепниците.
Решителният миг е на 23 юни, когато 14-а войска е поета от генерал-майор Александър Лебед. На 3 юли той заповядва масирана артилерийска офанзива, която разрушава младата молдовска войска, подпомогана от Румъния.
Примирието се подписва на 21 юли сред Борис Елцин и президента на Молдова Мирча Снегур. Двете страни се схващат да се понижи съставът на 14-а войска, само че територията да получи самостоятелност от Молдова, както е и до през днешния ден.
Там продължава да е ситуирана популярната 14-а войска. Тя е основана на 14 ноември 1956 година в Одеса въз основата на 10-и пехотен корпус.
Този корпус завладява Будапеща през Втората международна война и поради това носи името на унгарската столица. През август 1968 година част от тази войска - 48-а мотострелкова дивизия, е в основата на окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския контракт.
Въпреки понижения си състав тя разполага и сега със лична авиация и много мощна артилерия, само че множеството са от руско време.
Армията държи най-прекия път от Кишинев към Киев и има лични закони върху територията. Чужденци се пропущат против много солени суми, като това изпитаха туристи, които се пробваха да влязат в Украйна за финала на Шампионската лига преди няколко години.
Интересното е, че съгласно последните данни в републиката живеят 29,1% руснаци, 28,6% - молдовци, 22,9% - украинци, 2,4% - българи, 1,1% - гагаузи, 0,5% - беларуси, 0,2% - транснистърци, и 1,4% - други националности.
Столицата е Тираспол, а съвсем всичко принадлежи на групировката “Шериф”. Тя е спонсор и на локалния футболен тим, който печели непрекъснато шампионата на Молдова, в което взе участие. Този сезон направи и пробив в евротурнирите, като на новия си стадион надделя и “Реал” (Мадрид).
Кариерата на военачалник Лебед след войната потегля нагоре. Той добива голяма известност и влиза в Народното събрание. Дори се кандидатира за президент против Борис Елцин през 1996 година и финишира трети на изборите след него и Генадий Зюганов, като събира много солидните 14,7%.
Според някои обаче авансово е играл с Елцин, с цел да спрат водача на комунистите.
За да получи поддръжката на Лебед, Елцин уволнява вонния си министър Грачов по негово гледище.
И след първия тур го назначава за секретар на Съвета по сигурност на Русия. Всички чакат той да се кандидатира и за изборите през 2000 година
На 5 юни 1998 година обаче печели с голямо болшинство тези за губернатор на Красноярския край и взема решение да остане на поста. Загива в съмнителна злополука с хеликоптер на 28 април 2002 година
А президент към този момент е Владимир Путин.
Тогава обаче всичко завършва за няколко месеца със основаването на Транснистрия, написа Георги Банов в. Преди няколко дни по образеца на украинските райони и тя подаде документи за признание като самостоятелна страна от съветския парламент.
Конфликтът има политически корени още от 31 август 1989 година, когато се одобряват законите, с които молдовският става формален език, а латиницата - публична писменост. Това провокира брожения измежду рускиговорещото население, което е болшинство в някогашната република.
Така на 2 септември 1990 година се появява Приднестровската Молдовска социалистическа република. На 22 декември Михаил Горбачов с декрет поддържа отцепниците. Молдовските управляващи резервират неутралитет и по този начин се появява следващата непризната страна с Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах.
Първите конфликти сред сепаратистите и държавното управление избухват на 12 ноември 1990 година в Дубашари. Местни дами завладяват офиса на прокуратурата. Полицията се намесва и умират трима, а 13 са ранени.
След проваления опит за прелом в Москва през 1991 година на 27 август Народното събрание в Молдова приема декларация за самостоятелност. В нея се афишира за анулиран Пактът Молотов-Рибентроп, с който се основава Молдовска ССР на територията на Бесарабия, Северна Буковина, Херца и Мордовска АССР. Това е добре пристигнало за сепаратистите, които считат, че по този метод обединяването от двете страни на Днестър от 1940 година към този момент не съществува.
В този миг Молдова няма лична войска. На 29 август 1991 година водачът на самостоятелна Транснистрия Игор Смирнов дружно с трима депутати от Народното събрание отива в Украйна, с цел да се срещне с Леонид Кравчук. При завръщането си е задържан и пратен в пандиза. Това провокира стачка на дамите и се блокира железопътната линия Москва - Кишинев сред Бендер (Тигиня) и Тираспол до освобождението им.
През декември молдовските управляващи арестуват генерал-лейтенант Яковлев, пълководец на 14-а войска. Освен това е началник на националния отдел за защита и сигурност на отделилата се република. Той е сменен за 26 полицейски чиновници, задържани от отцепниците при започване на борбите при Дубашари. По-голямата част от армията минава на страната на отцепниците.
Молдова през това време стартира да основава армията си, като в основата е всичкото руско оръжие, което се намира на нейна територия.
И през нощта на 1 против 2 март молдовците нападат 14-а войска, която до този миг не се е намесвала съществено в спора. И стартира войната.
На 5 април 1992 година вицепрезидентът на Русия Руцкой на протест в Тираспол декларира, че жителите на Транснистрия би трябвало да са самостоятелни. От Украйна идват донски и кубански казаци, които да се бият на страната на отцепниците.
Решителният миг е на 23 юни, когато 14-а войска е поета от генерал-майор Александър Лебед. На 3 юли той заповядва масирана артилерийска офанзива, която разрушава младата молдовска войска, подпомогана от Румъния.
Примирието се подписва на 21 юли сред Борис Елцин и президента на Молдова Мирча Снегур. Двете страни се схващат да се понижи съставът на 14-а войска, само че територията да получи самостоятелност от Молдова, както е и до през днешния ден.
Там продължава да е ситуирана популярната 14-а войска. Тя е основана на 14 ноември 1956 година в Одеса въз основата на 10-и пехотен корпус.
Този корпус завладява Будапеща през Втората международна война и поради това носи името на унгарската столица. През август 1968 година част от тази войска - 48-а мотострелкова дивизия, е в основата на окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския контракт.
Въпреки понижения си състав тя разполага и сега със лична авиация и много мощна артилерия, само че множеството са от руско време.
Армията държи най-прекия път от Кишинев към Киев и има лични закони върху територията. Чужденци се пропущат против много солени суми, като това изпитаха туристи, които се пробваха да влязат в Украйна за финала на Шампионската лига преди няколко години.
Интересното е, че съгласно последните данни в републиката живеят 29,1% руснаци, 28,6% - молдовци, 22,9% - украинци, 2,4% - българи, 1,1% - гагаузи, 0,5% - беларуси, 0,2% - транснистърци, и 1,4% - други националности.
Столицата е Тираспол, а съвсем всичко принадлежи на групировката “Шериф”. Тя е спонсор и на локалния футболен тим, който печели непрекъснато шампионата на Молдова, в което взе участие. Този сезон направи и пробив в евротурнирите, като на новия си стадион надделя и “Реал” (Мадрид).
Кариерата на военачалник Лебед след войната потегля нагоре. Той добива голяма известност и влиза в Народното събрание. Дори се кандидатира за президент против Борис Елцин през 1996 година и финишира трети на изборите след него и Генадий Зюганов, като събира много солидните 14,7%.
Според някои обаче авансово е играл с Елцин, с цел да спрат водача на комунистите.
За да получи поддръжката на Лебед, Елцин уволнява вонния си министър Грачов по негово гледище.
И след първия тур го назначава за секретар на Съвета по сигурност на Русия. Всички чакат той да се кандидатира и за изборите през 2000 година
На 5 юни 1998 година обаче печели с голямо болшинство тези за губернатор на Красноярския край и взема решение да остане на поста. Загива в съмнителна злополука с хеликоптер на 28 април 2002 година
А президент към този момент е Владимир Путин.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ