18 г. след присъединяването ни в НАТО: Къде сме били, къде сме сега?
Преди тъкмо 18 години - на 29 март 2004-а, България става член на НАТО. На същата дата в пакта влизат трите прибалтийски страни - Естония, Латвия и Литва, както и източноевропейските страни Румъния, Словакия и Словения.
По това време армията ни разполага с близо 70 000 души и общо 1600 танка, най-вече Т-55, в по-малки количества Т-62 и Т-72. Най-силното ни оръжие - балистичните ракети Скъд и СС-23, са нарязани 2 години по-рано.
След присъединението ни в пакта армията е сведена в началото до 51 000, а през днешния ден тя е от към 30 000 души. Голяма част от танковете са продадени или пенсионирани, като общият брой на бронираните машини е понижен неколкократно.
Обяснението за това е, че огромна част от техниката е морално остаряла. Например, танкът Т-55 е основан директно след края на Втората международна война. Мощната СС-23 пък не дава отговор на подписания сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати контракт за очистване на ракетите със междинен обхват на деяние.
Съкращаването на армията, декларират тогава ръководещите, би разрешило нейната рационализация и преструктуриране по отношение на военните новости на 21 век.
4 години след присъединението ни в НАТО - на 1 януари 2008 година, в България отпада наложителната военна работа. Политиците твърдят, че нова война в Европа е малко евентуална, а България е член на най-силния военно-политически съюз. Изчислено е, че отпадането на военната тегоба ще повлияе добре на бюджета. За образец са дадени множеството армии в НАТО, които са професионални.
В изгода на това решение тогава роля играе и окаяното положение на казармите ни през 90-те години. Липсват пари за съответна бойна подготовка и научаване на нови умения. Муниции за подготвителни стрелби няма, наборниците служат в близки градове и съвсем всеки уикенд са по домовете си, с цел да пестят оскъдните средства за храноден в армията, написа dir.bg.
Не всички страни от НАТО обаче се отхвърлят от наложителната военна работа. България даже граничи с две от тях, където казармата е наложителна. Службата е непокътната и в някои от включилите се преди 18 години страни.
На фона на покачващото се геополитическо напрежение и нарасналата опция от световен спор, дано забележим кои са страните в НАТО и в Европа, където военната работа е наложителна.
Турция
Южната ни съседка има втората по бройка войска в НАТО. Турция има план за основаването на личен танк и стелт аероплан, които са съвсем приключени. Анкара създава и едни от най-хубавите бойни дронове в света. Турция има капацитета да се трансформира във боен колос и към 2021 е 12-ият максимален експортьор на оръжие в света.
В Турция казармата е наложителна за всички мъже и продължава 12 месеца. Наборниците, които учат висше обучение се привикват след завършването му. Числеността на турската войска е 355 200 души, само че при нужда бързо може да нарасне до съвсем милион.
Любопитен факт е, че да се приказва срещу казармата, е неразрешено със закон. Публичното изявление на мнение, че наложителната работа е добре да отпадне, се третира като закононарушение по наказателния кодекс и може да се накаже със затвор. Много компании имат негласна политика да не наемат хора, които не са минали през казармата.
Изследователите означават, че наложителната работа е една от аргументите, поради които доста младежи избират да продължат живота и образованието си в чужбина. Наборниците, които откажат да положат клетва и да служат в армията, прекарват 12 месеца във боен затвор.
Защитниците на наборната работа в Турция обаче означават, че тя има сплотяващо за нацията значение. Причината е, че макар мощното класово и районно разделяне в страната, хора с радикално друг генезис и благоприятни условия минават през едни и същи компликации.
В последните години изискванията в турската войска обаче бързо се усъвършенстват и през днешния ден тя е много готова и стимулирана.
Бюджетът от над 20 милиарда $ годишно разрешава на южната ни съседка да създава личен стелт изтребител, да има боен спътник в орбита и бази в чужбина.
Турция е поръчала 1000 бройки от личния си танк Altay, като към този момент има 10 от него. Към този миг Анкара има и 340 бройки от актуалния немски танк Leopard 2 и 400 от по-стария Leopard 1. Анкара има над 1500 бройки от американския танк от 60-те години на предишния век M60 Patton. Бронираните машини пък са над 10 000. Анкара има 250 бройки от F-16 и над 130 бойни дронове.
През 2019 година президентът на Турция Реджеп Ердоган декларира, че е недопустимо Турция да не може да има нуклеарни оръжия. През 2020 година в Бюлетина на атомните учени на Съединени американски щати се появява публикация, която твърди, че Турция има нуклеарни упоритости.
Гърция
От 1914 година Гърция има наложителна военна работа, чиято дълготрайност е нараснала през 2021 година до 12 месеца. Южната ни съседка има една от най-силните армии в Европа, чиято бройка в спокойно време е 100 000 души, само че при война бързо може да нарасне до съвсем милион.
До 2002 година хората, които не са минавали през казармата, са нямали опция да пътуват отвън страната.
Армията на Гърция разполага с 1355 танка, 4200 бронирани машини и близо 5000 артилерийски оръдия. Броят на бойните самолети е към 200. Мнозинството от техниката е съвременна. Над 350 са бройките от актуалния немски танк Leopard 2, а 500 са от немския Leopard 1A4/5, който е равностоен на Т-72. Атина има 153 бройки от F-16 и неотдавна поръча 30 броя от най-новия френски изтребител Rafale. През 2021 година военният бюджет на Гърция е бил 5,5 милиарда $.
Дания
Военната тегоба е норма в Дания от времената на викингите. От 1849 година всеки физически здрав мъж би трябвало да отслужи военна работа, като това обвързване е записано в конституцията на страната. Дания е по-малка по население и повърхност от България. Въпреки това страната има по-голяма войска и боен бюджет от нас. " Всяко лице от мъжки пол, което може да носи оръжие, е длъжно да способства за защитата на своята страна ", гласи съответния член в датската конституция. Според типа си казармата продължава сред 4 месеца и 1 година. Жените също могат да служат по избор. През последните години над 95% от наборниците минават през наложителната военна подготовка. Макар за дезертьорството да е очакван затвор, то отводът от работа към този момент се санкционира и с 2 седмици домакински арест. Всяка година към 39 000 души навършват възрастта за приучване в казармата. След медицински обзор към половината от тях се оказват годни за работа.
Числеността на армията на Дания е 49 000 души. В арсенала на Копенхаген влизат 33 броя F-16 и 27 броя F-35. Страната има 44 броя от най-новия немски танк Leopard 2A7DK и общо 400 бронирани бойни машини.
Норвегия
Скандинавската монархия има територия към три пъти по-голяма от България и население към 5,5 милиона души. Военната тегоба е конституционно открита на 12 април 1907 година и не е премахвана в никакъв случай. Днес Норвегия употребява характерна форма на наложителна работа, която важи изцяло еднообразно за мъже и дами. На процедура новобранците не са принудени да служат и вместо това се избират единствено тези, които са стимулирани и желаят да го създадат. През 2010 година 62 873 мъже и дами са призовани за обзор на военнослужещи, само че от тях единствено 9631 са мобилизирани. Службата е в продължение на 19 месеца. В казармата се организират голям брой курсове, в това число по чуждоезиково образование.
Армията на Норвегия е от 23 000 души, само че има 40 000 дейни резервисти в Териториалната защита. Военният бюджет е 7,2 милиарда $, а въоръжените сили на страната са едни от най-модерните в света. Те разполагат с 52 бройки от немския танк Leopard 2, като има проекти за придобиване на още. Страната има още 110 бройки от бронираната машина CV90 и мобилни ракетни установки M270. Осло е поръчал и 42 бройки от американския стелт изтребител F-35.
Литва
Литва е най-голямата прибалтийска република с население от 2,7 милиона души. Страната става членка на НАТО дружно с България и отстранява казармата по едно и също време с нас. През май 2015 година литовският парламент гласоподава връщането на наборната военна работа. Казармите отварят порти още същата година и стартират да привикват отговарящите на условията. Службата е с дълготрайност от 9 месеца.
Днес армията на Литва се състои от малко над 20 000 души, а годишният й боен бюджет е еднакъв с този на България - 1,2 милиарда $. Вилнюс стартира модернизацията на армията си преди присъединението си към НАТО, а през 2001 година се трансформира в първата европейска страна, която се снабдява с антитанковите ракети Javelin. Страната няма танкове, само че има мобилна артилерия и разчита на портативни антитанкови и Противовъздушна отбрана комплекти. Стратегията на Вилнюс е да разчита на дребни и доста преносими подразделения, които да обезпечат несъразмерен отговор по отношение на по-силен съперник.
Срещата на върха във Варшава през 2016 година взема решение в Литва да се разположи засилено наличие на НАТО. В страната се базират елементи и самолети, принадлежащи на други членки на алианса.
Естония
Силите за защита на Естония се състоят от общо 6500 постоянни военнослужещи. Трябва да се има поради, че цялото население на страната е 1,3 милиона души. Естонската войска е структурирана на правилото на аварийна мощ, което значи, че главната част от капацитета на страната са елементи в запаса. Резервните елементи се образуват на териториален принцип, т.е. военнослужещите от един регион се приканват едновременно в един отряд и след работа се изпращат в запаса като едно поделение. В спокойно време резервистите организират периодически тренировки. Прибалтийската страна обаче няма танкове и своя бойна авиация.
Естония вкарва наложителна военна работа незабавно след отделянето си от Съюз на съветските социалистически републики в края на 1991 година Около 3200 наборници, в това число дребен брой дами, влизат във военни елементи на Естонските отбранителни сили всяка година. Службата е 11 месеца за обучаваните за младши подофицери, водачи, военни служители на реда и експерти. Други бойци служат 8 месеца. Според Националния проект за развиване на защитата годишният брой на наборниците би трябвало да доближи 4000 до 2022 година след преразглеждане на медицинските и физическите условия. В Талин обмислят и наложителното приучване на дами, сходно на Израел. Кабинетът счита, че всеки изкарал службата би трябвало да придобие на практика умения за водене на бойни дейности.
Неутралните европейски страни - " За "
Можем да заключим, че скандинавските и балтийските страни в НАТО са запазили или върнали казармата. Обясненията за това са както исторически, по този начин и съобразени с това, че страните са погранични за пакта. Казармата е наложителна и в Турция и Гърция, които имат комплицирани и от време на време намерено враждебни взаимоотношения. В Европа обаче има и други страни, които са запазили наборната си работа. В болшинството си това са страните, които желаят да преследват неутрална външна политика.
Австрия
Територията на Австрия е по-малка от тази на България, само че популацията й е над 8 милиона души. Страната не е член на НАТО и води политика на индиферентност. Това е повода Виена да резервира своята наложителна наборна работа.
Армията се състои от 22 500 военнослужещи и 945 000 резервисти. Военният бюджет е 3,2 милиарда $. Всеки австриец предстои на военна работа, която е с дълготрайност от 6 месеца. Отказалите би трябвало да положат общественополезен труд в продължение на 9 месеца. Австрийската войска разполага с към 50 бройки от немския танк Leopard 2 и към 300 бронирани машини. Страната има и 15 бройки от изтребителя Eurofighter.
Швейцария
Алпийската страна е най-хубавото въплъщение на политиката за индиферентност. Именно тя е повода Швейцария да има мощна войска и наложителна военна работа. На 22 септември 2013 година в Швейцария се организира референдум, целящ унищожаване на наборната военна работа. 73% от жителите гласоподават срещу. Това демонстрира мощната поддръжка за казармата в Швейцария.
Хората, отказващи работа, се таксуват с спомагателен налог от 3% върху приходите си. Наборниците, които не желаят да носят оръжие по морални аргументи, могат да аплайват за работа без оръжие. Казармата продължава към 126 дни, само че по избор службата може да продължи и 300 дни. След завършването й резервистите се привикват съвсем всяка година на опреснителни курсове, учения и стрелби.
Всеки швейцарски боец е получавал запечатана кутия с муниции, само че Народното събрание приключва практиката през 2008 година. Всеки наборник обаче може да резервира своята карабина и след работа. Ако боецът направи този избор, той би трябвало да вземе позволение, което обаче се получава относително елементарно. Продажбата на патрони за военните карабини и потреблението им свободно става на профилирани стрелбища.
Правителството окуражава спортната пукотевица, а Швейцария има един от най-високия % на въоръжени жители в света. Според едно проучване 40% от популацията й има най-малко едно оръжие. Това значи, че съвсем всеки дом е въоръжен.
През 2019 година Европейският съюз заплашва да изключи Швейцария от Шенген, в случай че Берн не наложи по-стриктен надзор върху оръжията в страната. Идеята за висока въоръженост на популацията е повода Швейцария да има относително дребна непрекъсната войска от 21 000 души. Активните резервисти обаче са четвърт милион, а в предишното броят им е бил много по-висок.
Швейцария има 380 броя от немския Leopard 2, 2 500 бронирани бойни машини и относително мощна артилерия. Швейцария е поръчала 36 бройки от стелт изтребителя F-35A, само че към този момент разчита и на 25 броя от F-18. Военният бюджет от 5,2 милиарда $ подсигурява, че страната има опция да закупува съвременно съоръжение.
Стара българска фантазия е да назовем страната си " Швейцария на Балканите ". Независимата и неутрална алпийска страна има близо 3 пъти по-малка територия от нас и население единствено малко по-голямо от нашето. Брутният вътрешен артикул на Швейцария обаче е 11 пъти по-голям от българския.
Финландия
Военната работа във Финландия е наложителна и част от конституцията на страната. Близо 80% от мъжете под 30-годишна възраст са минали през казармата. Срокът на работа е 165, 255 или 347 дни. Всеки, който откаже да извършва както военна, по този начин и цивилна работа, е изправен пред наказване от 173 дни затвор, минус всички прослужени дни. Такива присъди нормално се изтърпяват напълно в пандиза, без условно освобождение. От 2019 година е неразрешено изключението по религиозни аргументи. Казармата във Финландия е ориентирана и към даването на скъпи познания за служещите. Организират се курсово по непознати езици, ИТ, шофиране в професионална категория и други. Акцент е подложен и върху оцеляването в неподходящи условия.
Финландия има войска с 20 000 военнослужещи и 900 000 души запас. Последните обаче могат да бъдат мобилизирани доста бързо и са с високо равнище на подготовка. Военният бюджет на страната е от 5,2 милиарда $. Финландия има 200 бройки от немския танк Leopard 2 и близо 1 000 бронирани машини. Страната има 55 бройки от американския изтребител F-18 и е поръчала 64 бройки от стелт самолета F-35.
Швеция
Швеция има наложителна военна работа от 1901 година. Между 2010 и 2017 година е дадена пауза на привикването на наборници. След възобновяване е въведен принцип за полова индиферентност.
В началото на 2019 година с изключение на санкциите се възвръща и наказването със затвор за всички, отказващи да отбиват военната си работа. Паузата в казармата оказва въздействие на армията на Швеция, наред с понижаващия през последните десетилетия боен бюджет.
По време на Студената война Стокхолм разполага с 250 000 бойци, 2 300 танка и има даже план за лична атомна бомба. Днес Швеция разполага с 24 000 боеца и има 31 000 резервиста. Военният бюджет от 7.18 милиарда $ обаче подсигурява, че Швеция има някои от най-модерните оръжия в света и може да създава сама огромна част от тях. Стокхолм има 71 бройки от своя личен изтребител Gripen и е поръчала още 70 броя от него. Швеция има и 121 бройки от локално създаван вид на Leopard 2A5. Бронираните машини са близо 1000.
Кипър
Островната страна е член на Европейски Съюз, само че не и на НАТО. Конфликтът с Турция е белязал историята на въоръжените сили на Кипър, заради което казармата е призната за наложителна част от живота на един мъж. Военната работа в кипърската национална армия е наложителна освен за всички мъже жители на Република Кипър, само че и за мъжете, които не са жители, само че имат един родител " кипърски грък ". Службата е в продължение на 14 месеца. Резервистите се приканват няколко пъти в годината, за 1 или 2 дни до момента в който навършат 50-годишна възраст.
Въоръжени сили на Кипър имат 12 000 души непрекъснат състав и 75 000 души резервисти с високо равнище на организация. Националната армия на Кипър е в непрекъсната бойна подготвеност и извършва задания по отбрана на националната сигурност на страната. Военният бюджет е половин милиард $.
Армията разполага с 52 бройки от френския танк AMX-30B2 и 82 от съветския Т-80. Бронираните бойни машини са 500. Никозия има и съвременни Противовъздушна отбрана системи и бойни хеликоптери. Това е впечатляващо, поради ниския боен бюджет и фактът, че кипърците са по-малко от популацията на София.
Големите страни - " Против "
Съединени американски щати, Канада, Англия, Франция, Германия, Полша, Италия и Испания нямат наложителна наборна военна работа. Една от аргументите е обвързвана с броя на популацията. Всички изброени нагоре страни имат над 40 милиона жители. Въвеждането на казарма би коствало доста на бюджета. Междувременно огромният брой на популацията прави допустимо бързото попълване и разрастване на огромни на брой професионални армии.
Активните военнослужещи в Съединени американски щати са над 1,2 милиона. С резервистите броят доближава до два милиона. Хората с военна подготовка са доста повече от популацията на България.
Индия и Китай са двете най-многолюдни страни в света и не са членки на НАТО. Те обаче споделят една обща страна с болшинството от огромните страни в атлантическия алианс - неналичието на казарма и разчитането единствено на професионална войска за отбрана.
Оказва се, че страните с население до 8-10 милиона е доста по-вероятно да разчитат на наборната военна работа, освен това без значение дали са част от някакъв военнополитически съюз.
По това време армията ни разполага с близо 70 000 души и общо 1600 танка, най-вече Т-55, в по-малки количества Т-62 и Т-72. Най-силното ни оръжие - балистичните ракети Скъд и СС-23, са нарязани 2 години по-рано.
След присъединението ни в пакта армията е сведена в началото до 51 000, а през днешния ден тя е от към 30 000 души. Голяма част от танковете са продадени или пенсионирани, като общият брой на бронираните машини е понижен неколкократно.
Обяснението за това е, че огромна част от техниката е морално остаряла. Например, танкът Т-55 е основан директно след края на Втората международна война. Мощната СС-23 пък не дава отговор на подписания сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати контракт за очистване на ракетите със междинен обхват на деяние.
Съкращаването на армията, декларират тогава ръководещите, би разрешило нейната рационализация и преструктуриране по отношение на военните новости на 21 век.
4 години след присъединението ни в НАТО - на 1 януари 2008 година, в България отпада наложителната военна работа. Политиците твърдят, че нова война в Европа е малко евентуална, а България е член на най-силния военно-политически съюз. Изчислено е, че отпадането на военната тегоба ще повлияе добре на бюджета. За образец са дадени множеството армии в НАТО, които са професионални.
В изгода на това решение тогава роля играе и окаяното положение на казармите ни през 90-те години. Липсват пари за съответна бойна подготовка и научаване на нови умения. Муниции за подготвителни стрелби няма, наборниците служат в близки градове и съвсем всеки уикенд са по домовете си, с цел да пестят оскъдните средства за храноден в армията, написа dir.bg.
Не всички страни от НАТО обаче се отхвърлят от наложителната военна работа. България даже граничи с две от тях, където казармата е наложителна. Службата е непокътната и в някои от включилите се преди 18 години страни.
На фона на покачващото се геополитическо напрежение и нарасналата опция от световен спор, дано забележим кои са страните в НАТО и в Европа, където военната работа е наложителна.
Турция
Южната ни съседка има втората по бройка войска в НАТО. Турция има план за основаването на личен танк и стелт аероплан, които са съвсем приключени. Анкара създава и едни от най-хубавите бойни дронове в света. Турция има капацитета да се трансформира във боен колос и към 2021 е 12-ият максимален експортьор на оръжие в света.
В Турция казармата е наложителна за всички мъже и продължава 12 месеца. Наборниците, които учат висше обучение се привикват след завършването му. Числеността на турската войска е 355 200 души, само че при нужда бързо може да нарасне до съвсем милион.
Любопитен факт е, че да се приказва срещу казармата, е неразрешено със закон. Публичното изявление на мнение, че наложителната работа е добре да отпадне, се третира като закононарушение по наказателния кодекс и може да се накаже със затвор. Много компании имат негласна политика да не наемат хора, които не са минали през казармата.
Изследователите означават, че наложителната работа е една от аргументите, поради които доста младежи избират да продължат живота и образованието си в чужбина. Наборниците, които откажат да положат клетва и да служат в армията, прекарват 12 месеца във боен затвор.
Защитниците на наборната работа в Турция обаче означават, че тя има сплотяващо за нацията значение. Причината е, че макар мощното класово и районно разделяне в страната, хора с радикално друг генезис и благоприятни условия минават през едни и същи компликации.
В последните години изискванията в турската войска обаче бързо се усъвършенстват и през днешния ден тя е много готова и стимулирана.
Бюджетът от над 20 милиарда $ годишно разрешава на южната ни съседка да създава личен стелт изтребител, да има боен спътник в орбита и бази в чужбина.
Турция е поръчала 1000 бройки от личния си танк Altay, като към този момент има 10 от него. Към този миг Анкара има и 340 бройки от актуалния немски танк Leopard 2 и 400 от по-стария Leopard 1. Анкара има над 1500 бройки от американския танк от 60-те години на предишния век M60 Patton. Бронираните машини пък са над 10 000. Анкара има 250 бройки от F-16 и над 130 бойни дронове.
През 2019 година президентът на Турция Реджеп Ердоган декларира, че е недопустимо Турция да не може да има нуклеарни оръжия. През 2020 година в Бюлетина на атомните учени на Съединени американски щати се появява публикация, която твърди, че Турция има нуклеарни упоритости.
Гърция
От 1914 година Гърция има наложителна военна работа, чиято дълготрайност е нараснала през 2021 година до 12 месеца. Южната ни съседка има една от най-силните армии в Европа, чиято бройка в спокойно време е 100 000 души, само че при война бързо може да нарасне до съвсем милион.
До 2002 година хората, които не са минавали през казармата, са нямали опция да пътуват отвън страната.
Армията на Гърция разполага с 1355 танка, 4200 бронирани машини и близо 5000 артилерийски оръдия. Броят на бойните самолети е към 200. Мнозинството от техниката е съвременна. Над 350 са бройките от актуалния немски танк Leopard 2, а 500 са от немския Leopard 1A4/5, който е равностоен на Т-72. Атина има 153 бройки от F-16 и неотдавна поръча 30 броя от най-новия френски изтребител Rafale. През 2021 година военният бюджет на Гърция е бил 5,5 милиарда $.
Дания
Военната тегоба е норма в Дания от времената на викингите. От 1849 година всеки физически здрав мъж би трябвало да отслужи военна работа, като това обвързване е записано в конституцията на страната. Дания е по-малка по население и повърхност от България. Въпреки това страната има по-голяма войска и боен бюджет от нас. " Всяко лице от мъжки пол, което може да носи оръжие, е длъжно да способства за защитата на своята страна ", гласи съответния член в датската конституция. Според типа си казармата продължава сред 4 месеца и 1 година. Жените също могат да служат по избор. През последните години над 95% от наборниците минават през наложителната военна подготовка. Макар за дезертьорството да е очакван затвор, то отводът от работа към този момент се санкционира и с 2 седмици домакински арест. Всяка година към 39 000 души навършват възрастта за приучване в казармата. След медицински обзор към половината от тях се оказват годни за работа.
Числеността на армията на Дания е 49 000 души. В арсенала на Копенхаген влизат 33 броя F-16 и 27 броя F-35. Страната има 44 броя от най-новия немски танк Leopard 2A7DK и общо 400 бронирани бойни машини.
Норвегия
Скандинавската монархия има територия към три пъти по-голяма от България и население към 5,5 милиона души. Военната тегоба е конституционно открита на 12 април 1907 година и не е премахвана в никакъв случай. Днес Норвегия употребява характерна форма на наложителна работа, която важи изцяло еднообразно за мъже и дами. На процедура новобранците не са принудени да служат и вместо това се избират единствено тези, които са стимулирани и желаят да го създадат. През 2010 година 62 873 мъже и дами са призовани за обзор на военнослужещи, само че от тях единствено 9631 са мобилизирани. Службата е в продължение на 19 месеца. В казармата се организират голям брой курсове, в това число по чуждоезиково образование.
Армията на Норвегия е от 23 000 души, само че има 40 000 дейни резервисти в Териториалната защита. Военният бюджет е 7,2 милиарда $, а въоръжените сили на страната са едни от най-модерните в света. Те разполагат с 52 бройки от немския танк Leopard 2, като има проекти за придобиване на още. Страната има още 110 бройки от бронираната машина CV90 и мобилни ракетни установки M270. Осло е поръчал и 42 бройки от американския стелт изтребител F-35.
Литва
Литва е най-голямата прибалтийска република с население от 2,7 милиона души. Страната става членка на НАТО дружно с България и отстранява казармата по едно и също време с нас. През май 2015 година литовският парламент гласоподава връщането на наборната военна работа. Казармите отварят порти още същата година и стартират да привикват отговарящите на условията. Службата е с дълготрайност от 9 месеца.
Днес армията на Литва се състои от малко над 20 000 души, а годишният й боен бюджет е еднакъв с този на България - 1,2 милиарда $. Вилнюс стартира модернизацията на армията си преди присъединението си към НАТО, а през 2001 година се трансформира в първата европейска страна, която се снабдява с антитанковите ракети Javelin. Страната няма танкове, само че има мобилна артилерия и разчита на портативни антитанкови и Противовъздушна отбрана комплекти. Стратегията на Вилнюс е да разчита на дребни и доста преносими подразделения, които да обезпечат несъразмерен отговор по отношение на по-силен съперник.
Срещата на върха във Варшава през 2016 година взема решение в Литва да се разположи засилено наличие на НАТО. В страната се базират елементи и самолети, принадлежащи на други членки на алианса.
Естония
Силите за защита на Естония се състоят от общо 6500 постоянни военнослужещи. Трябва да се има поради, че цялото население на страната е 1,3 милиона души. Естонската войска е структурирана на правилото на аварийна мощ, което значи, че главната част от капацитета на страната са елементи в запаса. Резервните елементи се образуват на териториален принцип, т.е. военнослужещите от един регион се приканват едновременно в един отряд и след работа се изпращат в запаса като едно поделение. В спокойно време резервистите организират периодически тренировки. Прибалтийската страна обаче няма танкове и своя бойна авиация.
Естония вкарва наложителна военна работа незабавно след отделянето си от Съюз на съветските социалистически републики в края на 1991 година Около 3200 наборници, в това число дребен брой дами, влизат във военни елементи на Естонските отбранителни сили всяка година. Службата е 11 месеца за обучаваните за младши подофицери, водачи, военни служители на реда и експерти. Други бойци служат 8 месеца. Според Националния проект за развиване на защитата годишният брой на наборниците би трябвало да доближи 4000 до 2022 година след преразглеждане на медицинските и физическите условия. В Талин обмислят и наложителното приучване на дами, сходно на Израел. Кабинетът счита, че всеки изкарал службата би трябвало да придобие на практика умения за водене на бойни дейности.
Неутралните европейски страни - " За "
Можем да заключим, че скандинавските и балтийските страни в НАТО са запазили или върнали казармата. Обясненията за това са както исторически, по този начин и съобразени с това, че страните са погранични за пакта. Казармата е наложителна и в Турция и Гърция, които имат комплицирани и от време на време намерено враждебни взаимоотношения. В Европа обаче има и други страни, които са запазили наборната си работа. В болшинството си това са страните, които желаят да преследват неутрална външна политика.
Австрия
Територията на Австрия е по-малка от тази на България, само че популацията й е над 8 милиона души. Страната не е член на НАТО и води политика на индиферентност. Това е повода Виена да резервира своята наложителна наборна работа.
Армията се състои от 22 500 военнослужещи и 945 000 резервисти. Военният бюджет е 3,2 милиарда $. Всеки австриец предстои на военна работа, която е с дълготрайност от 6 месеца. Отказалите би трябвало да положат общественополезен труд в продължение на 9 месеца. Австрийската войска разполага с към 50 бройки от немския танк Leopard 2 и към 300 бронирани машини. Страната има и 15 бройки от изтребителя Eurofighter.
Швейцария
Алпийската страна е най-хубавото въплъщение на политиката за индиферентност. Именно тя е повода Швейцария да има мощна войска и наложителна военна работа. На 22 септември 2013 година в Швейцария се организира референдум, целящ унищожаване на наборната военна работа. 73% от жителите гласоподават срещу. Това демонстрира мощната поддръжка за казармата в Швейцария.
Хората, отказващи работа, се таксуват с спомагателен налог от 3% върху приходите си. Наборниците, които не желаят да носят оръжие по морални аргументи, могат да аплайват за работа без оръжие. Казармата продължава към 126 дни, само че по избор службата може да продължи и 300 дни. След завършването й резервистите се привикват съвсем всяка година на опреснителни курсове, учения и стрелби.
Всеки швейцарски боец е получавал запечатана кутия с муниции, само че Народното събрание приключва практиката през 2008 година. Всеки наборник обаче може да резервира своята карабина и след работа. Ако боецът направи този избор, той би трябвало да вземе позволение, което обаче се получава относително елементарно. Продажбата на патрони за военните карабини и потреблението им свободно става на профилирани стрелбища.
Правителството окуражава спортната пукотевица, а Швейцария има един от най-високия % на въоръжени жители в света. Според едно проучване 40% от популацията й има най-малко едно оръжие. Това значи, че съвсем всеки дом е въоръжен.
През 2019 година Европейският съюз заплашва да изключи Швейцария от Шенген, в случай че Берн не наложи по-стриктен надзор върху оръжията в страната. Идеята за висока въоръженост на популацията е повода Швейцария да има относително дребна непрекъсната войска от 21 000 души. Активните резервисти обаче са четвърт милион, а в предишното броят им е бил много по-висок.
Швейцария има 380 броя от немския Leopard 2, 2 500 бронирани бойни машини и относително мощна артилерия. Швейцария е поръчала 36 бройки от стелт изтребителя F-35A, само че към този момент разчита и на 25 броя от F-18. Военният бюджет от 5,2 милиарда $ подсигурява, че страната има опция да закупува съвременно съоръжение.
Стара българска фантазия е да назовем страната си " Швейцария на Балканите ". Независимата и неутрална алпийска страна има близо 3 пъти по-малка територия от нас и население единствено малко по-голямо от нашето. Брутният вътрешен артикул на Швейцария обаче е 11 пъти по-голям от българския.
Финландия
Военната работа във Финландия е наложителна и част от конституцията на страната. Близо 80% от мъжете под 30-годишна възраст са минали през казармата. Срокът на работа е 165, 255 или 347 дни. Всеки, който откаже да извършва както военна, по този начин и цивилна работа, е изправен пред наказване от 173 дни затвор, минус всички прослужени дни. Такива присъди нормално се изтърпяват напълно в пандиза, без условно освобождение. От 2019 година е неразрешено изключението по религиозни аргументи. Казармата във Финландия е ориентирана и към даването на скъпи познания за служещите. Организират се курсово по непознати езици, ИТ, шофиране в професионална категория и други. Акцент е подложен и върху оцеляването в неподходящи условия.
Финландия има войска с 20 000 военнослужещи и 900 000 души запас. Последните обаче могат да бъдат мобилизирани доста бързо и са с високо равнище на подготовка. Военният бюджет на страната е от 5,2 милиарда $. Финландия има 200 бройки от немския танк Leopard 2 и близо 1 000 бронирани машини. Страната има 55 бройки от американския изтребител F-18 и е поръчала 64 бройки от стелт самолета F-35.
Швеция
Швеция има наложителна военна работа от 1901 година. Между 2010 и 2017 година е дадена пауза на привикването на наборници. След възобновяване е въведен принцип за полова индиферентност.
В началото на 2019 година с изключение на санкциите се възвръща и наказването със затвор за всички, отказващи да отбиват военната си работа. Паузата в казармата оказва въздействие на армията на Швеция, наред с понижаващия през последните десетилетия боен бюджет.
По време на Студената война Стокхолм разполага с 250 000 бойци, 2 300 танка и има даже план за лична атомна бомба. Днес Швеция разполага с 24 000 боеца и има 31 000 резервиста. Военният бюджет от 7.18 милиарда $ обаче подсигурява, че Швеция има някои от най-модерните оръжия в света и може да създава сама огромна част от тях. Стокхолм има 71 бройки от своя личен изтребител Gripen и е поръчала още 70 броя от него. Швеция има и 121 бройки от локално създаван вид на Leopard 2A5. Бронираните машини са близо 1000.
Кипър
Островната страна е член на Европейски Съюз, само че не и на НАТО. Конфликтът с Турция е белязал историята на въоръжените сили на Кипър, заради което казармата е призната за наложителна част от живота на един мъж. Военната работа в кипърската национална армия е наложителна освен за всички мъже жители на Република Кипър, само че и за мъжете, които не са жители, само че имат един родител " кипърски грък ". Службата е в продължение на 14 месеца. Резервистите се приканват няколко пъти в годината, за 1 или 2 дни до момента в който навършат 50-годишна възраст.
Въоръжени сили на Кипър имат 12 000 души непрекъснат състав и 75 000 души резервисти с високо равнище на организация. Националната армия на Кипър е в непрекъсната бойна подготвеност и извършва задания по отбрана на националната сигурност на страната. Военният бюджет е половин милиард $.
Армията разполага с 52 бройки от френския танк AMX-30B2 и 82 от съветския Т-80. Бронираните бойни машини са 500. Никозия има и съвременни Противовъздушна отбрана системи и бойни хеликоптери. Това е впечатляващо, поради ниския боен бюджет и фактът, че кипърците са по-малко от популацията на София.
Големите страни - " Против "
Съединени американски щати, Канада, Англия, Франция, Германия, Полша, Италия и Испания нямат наложителна наборна военна работа. Една от аргументите е обвързвана с броя на популацията. Всички изброени нагоре страни имат над 40 милиона жители. Въвеждането на казарма би коствало доста на бюджета. Междувременно огромният брой на популацията прави допустимо бързото попълване и разрастване на огромни на брой професионални армии.
Активните военнослужещи в Съединени американски щати са над 1,2 милиона. С резервистите броят доближава до два милиона. Хората с военна подготовка са доста повече от популацията на България.
Индия и Китай са двете най-многолюдни страни в света и не са членки на НАТО. Те обаче споделят една обща страна с болшинството от огромните страни в атлантическия алианс - неналичието на казарма и разчитането единствено на професионална войска за отбрана.
Оказва се, че страните с население до 8-10 милиона е доста по-вероятно да разчитат на наборната военна работа, освен това без значение дали са част от някакъв военнополитически съюз.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ