Преди точно 100 години Ваймарската република е разтърсена от невиждана

Преди тъкмо 100 години Ваймарската република е разтърсена от невиждана рецесия - хиперинфлацията унищожава парите на германците. Много от тях са се разплащали с картофи, а един самун е коствал няколко милиона марки.

Хиперинфлацията отпреди 100 години е една от тай-тежките стопански рецесии в историята на. За това способстват тежките репарации, наложени от Франция на Германия след края на Първата международна война. Но и самото правителство на носи част от виновността, споделя за Дъждовни води Юта Хофриц, авторка на книгата „ Танцът на гибелта - 1923 и последствията “.
Редакцията предлага
Когато младата република стартира да изостава с изплащането на репарациите, победителките във войната окупират Рурската област, с цел да си обезпечат достъп до въглищата, които се добиват там. Местните хора оказват пасивна опозиция – излизат в стачки и отхвърлят да добиват въглища. Правителството в Берлин взема решение да ги поддържа и стартира да печата пари, с цел да продължи да им изплаща заплатите.

Патриотизмът развихря инфлацията

С това „ патриотично решение “ държавното управление в действителност дава подтик на обезценяването на личната си валута, споделя Хофриц. „ Германците непринудено прекратиха най-важното си произвеждане, единствено с цел да не разрешат на французите да продължат да се употребяват от немските въглища и стомана. “

Централната банка стартира да печата пари, с цел да се изплащат заплатите на стачниците, а цените потеглят нагоре. Когато в оборот има доста пари, само че стоките не доближават, инфлацията избуява и парите се обезценяват – това е азбучна истина. Всъщност Германия частично беше обезценила валутата си още през войната, когато трябваше да печата пари за военни цели.

Хиперинфлацията нанася опустошителни провали върху живота на германците. Цените напряко полудяват – един самун стартира да коства няколко милиона марки. Дори фамозната скулпторка Кете Колвиц била принудена да дава всекидневната си чартърен и на всичкото от горната страна да складира там картофи. Цената на картофите непрестанно растяла, само че пред хартиените пари те имали преимуществото, че могат да се ядат. За наемателите на Колвиц имало единствено една тясна пътечка сред чувалите, с цел да стигнат от вратата до леглото си.

Германските марки се обезценяват рекордно бързо по време на инфлацията от 1923 година

Централната банка тогава се пробва да овладее ситуацията – и продължава да печата от ден на ден пари! „ В Държавната печатница през 1923 година е имало три пъти повече чиновници, в сравнение с преди войната. А и съвсем всички останали печатници в страната работели за Централната банка и печатали пари. Почти цялата хартиена индустрия е работела за отпечатването на планини от банкноти “, изяснява икономистката Хофриц.

Въвеждането на " ръжената марка "

В един миг президентът на Централната банка въпреки всичко е заменен, в страната се организира валутна промяна и ситуацията се успокоява: печатането на пари стопира. Освен това е въведена по този начин наречената „ ръжена марка “ – паралелна валута, чието действително покритие идва от селскостопанските площи и междинния рандеман на ръж от един имот. Тази валута трябвало да завоюва още веднъж доверието на хората.

Но очакванията, свързани с „ ръжената марка “, произтичат в действителност от една заблуда, изяснява Хофриц. Тъкмо тази заблуда избавя валутата, тъй като никому тогава не пристигнало мислено да замени в банката своите „ ръжени марки “ против селскостопански площи. Така валутата се нормализирала като разплащателно средство.

Камари от банкноти в Райхсбанк по време на огромната инфлация

Макар че и, ситуацията е напълно друго. С взор към нападателната война на Русия против Украйна Юта Хофриц споделя: „ Високата инфлация и изключително хиперинфлацията неведнъж са свързани с войни. Днес ние изпитваме косвени вреди, тъй като нашето енергоснабдяване не работи “.

Инфлацията през днешния ден не е сравнима с тогавашната

Икономистката счита, че много демократичната парична политика на Европейската централна банка към този момент от години също способства за растежа на инфлацията. И въпреки всичко днешната инфлация от към 10% в Германия е прекомерно надалеч от хиперинфлацията през 1923 година, акцентира Хофриц. Защото за хиперинфлация приказваме, когато цените от месец на месец порастват с по 50% - а не с 10, както беше в Германия в края на годината.

Юта Хофриц споделя, че читатели на нейната книга ѝ изпращали фамилни сувенири – банкноти от по два милиона марки. „ Разказват ми какви ли не истории! Как като деца разкрили на тавана сандък с пари и в началото си помислили, че това е приказното благосъстояние на дядо им. “ С тези милиони обаче през 1923 човек не е можел да си купи даже филия с масло.