Преди смъртта мозъкът може да проиграва някои от най-хубавите моменти

Преди гибелта мозъкът може да проиграва някои от най-хубавите моменти от живота
(снимка: CC0 Public Domain)

„ Целият ми живот мина пред очите ми като на кинолента ” – това е фраза, която постоянно чуваме във връзка с прекарвания покрай гибелта. Може би пък има истина в нея? Учени записаха интензивността на мозъка на обречен на смърт човек за първи път, разкривайки модели на мозъчни талази, присъщи за процеси като сънуване и припомняне.

Изследването не е било особено предопределено да мери мозъчната интензивност по време на гибелта – находката е по-скоро случайност. Изследователите непрестанно следили мозъчните талази при 87-годишен пациент с епилепсия, употребявайки ЕЕГ, с цел да наблюдават за припадъци. По време на лекуването обаче пациентът ненадейно получил сърдечен удар и умрял.

Така апаратурата записала мозъчната интензивност към момента на гибелта. Учените се фокусирали върху 30-те секунди преди и след момента на. Те разкрили нараснала интензивност на характерен тип мозъчни талази, известни като гама-осцилации. Те вземат участие в процеси като сънуване, медитация и добиване на паметта. Записът е първи по рода си и хвърля светлина върху това, което човек може да изживее в последните си мигове.
още по темата
„ Чрез генериране на вибрации, участващи в извличането на паметта, мозъкът може да възпроизведе последно припомняне на значими житейски събития тъкмо преди да умрем ”, споделя доктор Аджмал Земар, водещ създател на проучването, представен от. Според него, това е процесът, описван като „ да видиш целия си живот на кинолента ”, когато човек е в положение, близо до гибелта.

„ Тези открития провокират нашето схващане за това по кое време тъкмо свършва животът. Те слагат значими следващи въпроси като тези, свързани с момента на даряването на органи ”, добавя ученият.

Наблюденията демонстрират, че мозъкът е кадърен на координирана активност даже откакто кръвта спре да тече през него. Подобни промени в гама-вълните към момента на гибелта са били следени по-рано при плъхове. Но актуалният случай е първият, когато сходна интензивност е открита при хора.

Разбира се, на резултатите би трябвало да се гледа с известно внимание, подчертаха от екипа: данните се базират на индивидуален случай и би трябвало да се вземе поради, че мозъкът на пациента е имал особености, свързани с.

„ Нещо, което можем да научим от това проучване: макар че нашите близки са със затворени очи и са подготвени да ни оставят, мозъкът им може да проиграва някои от най-хубавите моменти, които са претърпели в живота си ”, споделя Земар.