Зеленски под натиск след прехвърляне на антикорупционните органи под президентски контрол
Преди шест години Володимир Зеленски прикани жителите на Украйна да оповестяват за всеки опит за рушвет пред антикорупционните органи. Днес обаче точно тези институции са в центъра на най-сериозната политическа рецесия, с която се сблъсква президентът, откогато пое ръководството на страната. Обвинения в подкопаване на демокрацията и властнически трендове провокираха всеобщи митинги в Киев и разтревожиха европейските съдружници, оповестява Financial Times, представена от Фокус.
Решението, взето във вторник, Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) да преминат под контрола на основния прокурор, назначен от президента, провокира мощна социална реакция и обвинявания в превишаване на пълномощията от страна на военната власт. Граждански деятели и опозиционни политици настояват, че това е опит да се заглушат критиците и да се консолидира властта, за сметка на правилата, за които украинците се борят от началото на съветската инвазия.
„ Руснаците желаят да ни убият… само че човек привиква с това чувство “, написа активистката Любова Цибулска във Фейсбук. „ Много по-страшно е, когато усещаш заплаха от хората, които ръководят страната ти. “
Над 2000 протестиращи се събраха пред президентската администрация във вторник вечер, скандирайки „ Срам! “ и настоявайки Зеленски да блокира закона. Сред тях имаше и ветерани, ранени на фронта. Демонстрациите продължиха и след среднощ, макар рестриктивните мерки за придвижване, като се разпространиха и в други градове като Лвов, Одеса и Днепър.
Според западни дипломати, решението е квалифицирано през уикенда от президента и началника на кабинета му Андрий Ермак, в миг, когато вниманието на Запада е ориентирано към други рецесии, в това число хаоса към Доналд Тръмп. Те считат, че дейностите целят да се затвърди контролът върху основни институции и да се минимизират следствията, ориентирани към хора от близкото обграждане на Зеленски.
Един от главните претекстове за решението може да е наказателното следствие против някогашния вицепремиер Олексий Чернишов, основен съдружник на президента, упрекнат в корист с власт и нелегално обогатяване. Чернишов отхвърли обвиняванията, само че беше уволнен предходната седмица.
Мярката идва след поредност от акции против критици и деятели, провокирали обвинявания, че Зеленски употребява военното състояние, с цел да отслаби опозицията и гражданското общество. Законът беше признат по време на изключително съвещание с гласовете на някогашни проруски депутати и представители на партията на Юлия Тимошенко. Според шефа на НАБУ, Семен Кривонос, измежду гласувалите „ за “ са били и депутати със статут на обвинени по настоящи следствия.
Френският президент Еманюел Макрон и ръководителят на Европейския съвет Антонио Коща приканиха Зеленски да отстъпи. Макар украинският президент да твърди, че законът е нужен, с цел да се отстрани съветското въздействие в антикорупционните институции, критиците му го упрекват, че подкопава демокрацията и рискува връзките със Запада в решителен стадий от войната.
Сравнения с така наречен „ закон за диктатурата “ от януари 2014 година, признат от режима на Виктор Янукович против протестиращите от Евромайдана, в допълнение нагнетиха напрежението. Дори от фронтовата линия пристигнаха остри рецензии депутатът и пълководец Егор Фирсов изрази паника, че сходни дейности деморализират бойците: „ С такива вести армията ще си каже: ‘Защо въобще се борим за това?’ “
В разгара на публичното неодобрение ръководителят на военното разузнаване Кирило Буданов прикани към единение:
„ Украинската история ни е научила, че една нация губи, когато е разкъсвана от вътрешната страна. Само мощна войска и мощни институции могат да ни спасят. “
В сряда вечерта Зеленски разгласи, че ще внесе нов законопроект в Народното събрание, който ще подсигурява независимостта на антикорупционните органи. Какво ще включва той и дали ще успее да потуши напрежението, следва да стане ясно.
