Свободата като мечта. Протестът на две иранки в България
Преди седмица те отрязоха косите си в поддръжка на митингите в родината си. Вярват, че страната им е достигнала момента, след който няма връщане обратно. Това е историята на две иранки в България.
Върху дланите на Афиф Хосейни на фарси и на британски е изписана дума – „ независимост “. Написаното обаче и е доста повече от дума – за нея свободата е и потъпкано право, дългогодишна фантазия.
„ Свобода “, паралелно до думите „ дами “ и „ живот “, написа и върху плаката на Фей Ешкевари . Както Ешкевари, по този начин и Хосейни са иранки. От няколко години живеят в България – точно поради лиспващите свободи в родината им и желанието им за по-сигурен и заслужен живот. Точно преди седмица двете се включиха в проява в центъра на София в поддръжка на митингите в родината си.
„ Не мислете обаче, че хората като нас, които са емигрирали от Иран, са свободни “, споделя Хосейни. „ През последните години 10 милиона души са напуснали Иран поради натиска на държавното управление. Но сърцата ни са към момента в Иран. “
Хосейни идва в България през 2019 година, като съумява да реалокира личната си IT компания тук. Казва, че не е виждала повече бъдеще за себе си в Иран.
Ешкевари идва още преди 10 години, когато стартира да се опасява, че може да бъде задържана в родината си поради някои напълно незначителни по думите ѝ, само че въпреки всичко сериозни публикации, които написа. Днес продължава да работи като журналистка и преводачка.
Двете описват, че през последните съвсем три седмици непрестанно наблюдават новините от родината си. Протестите там избухнаха на 16 септември след гибелта на млада жена, задържана от моралната полиция за погрешно носене на забрадката си. Властите употребяват мощ, с цел да потушат недоволството на хората, като до момента минимум 154 души са били, а са повече от 1200.
Новините от Иран обаче са непълни и идват със забавяне. За да попречи на организацията на митингите, режимът ограничи достъпа до интернет в страната и блокира някои от най-използваните обществени мрежи. Хората там обаче въпреки всичко съумяват да споделят фотоси и видеа от демонстрациите.
„ Чувствам пеперуди в стомаха си, до момента в който чувам по какъв начин приятелите ми скандират против ислямската тирания “, споделя Ешкевари.
Емоциите им обаче са смесени – с изключение на неспокойствие има и паника, яд, горест.
Траур, само че и яд
По време на демонстрацията в петък пред пилоните на НДК няколко дами излязоха напред с ножици в ръка. Сред тях бяха и Ешкевари и Хосейни. Както десетки други дами в Иран и по света, те обществено отрязаха кичури от косата си.
Освен форма на митинг, отрязаните коси в Иран са и античен знак на печал, описват пред Свободна Европа двете иранки. С него дамите на Иран изпращат ясно обръщение на ръководещия ги режим – гибелта на 22-годишната Махса Амини няма да бъде забравена, а всеки отсечен кичур, разпръснат от вятъра, ще популяризира настояванията за правдивост и ще подклажда гнева на хората.
Този яд в действителност не е неотдавна, а актуалните митинги надалеч не са първите, отбелязва Ешкевари. Първите демонстрации против наложителното покриване на косата се случват малко след Ислямската гражданска война през 1979 година и въвеждането на това предписание. Тогава по думите на Ешкевари десетки хиляди дами излизат по улиците на Техеран. Протести против наложителния хиджаб има и по-късно, под най-различна форма.
„ Жени, живот, независимост “
Но огънят, горящ в този момент, има връзка и с друго.
„ Хората в никакъв случай не са били удовлетворени от този режим, само че през последните години се случиха доста неща “, споделя Хосейни.
Сред събитията, които изброява, са антиправителствените митинги през 2019 година, които бяха най-масовите от доста години насам и които режимът съумя да потуши със мощ. Стотици хора бяха убити тогава.
През януари 2020 година последва друго – иранските управляващи изстреляха ракета против пътнически аероплан, изхвърчал от летището в Техеран. Всичките 176 души на борда починаха. Управляващите в началото отричаха, че те са свалили самолета, и признаха виновността си чак по-късно.
„ Протестите предходната събота в поддръжка на жителите на Иран, които се организираха в 150 града по света, в действителност бяха проведени от човек, изгубил жена си и детето си в този свален аероплан “, отбелязва Ешкевари.
Според нея точно поради такива случаи от последните години трите думи „ Жени, живот, независимост “, написани на плаката ѝ в петък, са се трансформирали в главен слоган на актуалните митинги.
„ Защото това са тъкмо тези съществени неща, които режимът в Иран лишава от хората “, споделя тя. „ Жените не са единствените потискани, само че репресиите върху цялото общество се виждат най-ясно посредством тях. Животът на хората пък им се лишава безусловно – режимът ги убива по улиците или до момента в който летят в самолета “.
Пленници на един режим
Що се отнася до свободата, както Ешкевари, по този начин и Хосейни употребяват една дума по адрес на себе си и своите съграждани – пленници. Според тях иранците са пленници на един неправдив, наказателен режим и остават такива даже когато изоставен страната.
„ Когато пристигнах в България, обиколих 10 банки и никоя от тях не искаше да ми открие сметка. Заради иранския ми паспорт “, споделя Хосейни.
„ Защото иранското държавно управление е под интернационалните наказания и банките се притесняват, че може да съм обвързвана с държавното управление по някакъв метод. “
Отново поради дейностите на режима и нуклеарната му стратегия пък, хората с ирански паспорти по целия свят срещат компликации, в случай че желаят да следват нуклеарна физика в университета, прибавя и Ешкевари.
„ Където и да се намираем, оставаме пленници на режима, продължаваме да живеем в същата действителност “, споделя тя.
Мрак, а след него светлина
По думите и на двете дами всичко това изяснява силата и разпространяването на митингите през днешния ден. Гневът просто се е натрупвал вътре в хората, а гибелта на младата Махса Амини просто е била искрата, запалила пожара.
„ Всяка жена има възприятието, че можеше да бъде Махса Амини в този ден. Всеки мъж усещат, че е можело да бъде нейният брат или татко, който ненадейно схваща, че близката му е умряла. На иранците им е писнало да бъдат заложници на своето държавно управление, те желаят животите си назад “, споделя Хосейни.
„ Те не желаят повече този режим, те желаят демократично и светско ръководство. Те не желаят наложителна вяра и наложително облекло – желаят независимост. “
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Според Хосейни страната ѝ е достигнала момента, след който няма връщане обратно. Разликата с предходни митинги е, че у поколението, което е на улицата през днешния ден, го няма страхът на родителите им. По думите и на Хосейни, и на Ешкевари у младите просто считат, че няма какво да губят.
Протести имаше и в четвъртък, макар към този момент доказаната информация, че иранската полиция употребява бойни патрони против стачкуващите. Правозащитната организация „ Амнести интернешънъл “ в четвъртък, че преди седмица единствено в границите на един ден силите за сигурност са умъртвили 82 души, в това число и деца.
Властите в страната обаче отхвърлят да употребяват смъртоносни патрони против протестиращите и настояват, че демонстрациите се провеждат от „ врагове “ като Съединени американски щати и Израел.
„ Не считам, че Иран може да се върне назад към това, което беше преди “, обобщава Ешкевари.
Макар че ѝ е мъчно да се предскаже какво тъкмо ще се случи, в нея вярата е повече от скептицизма.
„ Не знаем дали това ще бъде последният път и след него ще получим това, за което от дълго време мечтаем. Но знаем, че мракът не продължава постоянно, след него постоянно идва светлина. “
Върху дланите на Афиф Хосейни на фарси и на британски е изписана дума – „ независимост “. Написаното обаче и е доста повече от дума – за нея свободата е и потъпкано право, дългогодишна фантазия.
„ Свобода “, паралелно до думите „ дами “ и „ живот “, написа и върху плаката на Фей Ешкевари . Както Ешкевари, по този начин и Хосейни са иранки. От няколко години живеят в България – точно поради лиспващите свободи в родината им и желанието им за по-сигурен и заслужен живот. Точно преди седмица двете се включиха в проява в центъра на София в поддръжка на митингите в родината си.
„ Не мислете обаче, че хората като нас, които са емигрирали от Иран, са свободни “, споделя Хосейни. „ През последните години 10 милиона души са напуснали Иран поради натиска на държавното управление. Но сърцата ни са към момента в Иран. “
Хосейни идва в България през 2019 година, като съумява да реалокира личната си IT компания тук. Казва, че не е виждала повече бъдеще за себе си в Иран.
Ешкевари идва още преди 10 години, когато стартира да се опасява, че може да бъде задържана в родината си поради някои напълно незначителни по думите ѝ, само че въпреки всичко сериозни публикации, които написа. Днес продължава да работи като журналистка и преводачка.
Двете описват, че през последните съвсем три седмици непрестанно наблюдават новините от родината си. Протестите там избухнаха на 16 септември след гибелта на млада жена, задържана от моралната полиция за погрешно носене на забрадката си. Властите употребяват мощ, с цел да потушат недоволството на хората, като до момента минимум 154 души са били, а са повече от 1200.
Новините от Иран обаче са непълни и идват със забавяне. За да попречи на организацията на митингите, режимът ограничи достъпа до интернет в страната и блокира някои от най-използваните обществени мрежи. Хората там обаче въпреки всичко съумяват да споделят фотоси и видеа от демонстрациите.
„ Чувствам пеперуди в стомаха си, до момента в който чувам по какъв начин приятелите ми скандират против ислямската тирания “, споделя Ешкевари.
Емоциите им обаче са смесени – с изключение на неспокойствие има и паника, яд, горест.
Траур, само че и яд
По време на демонстрацията в петък пред пилоните на НДК няколко дами излязоха напред с ножици в ръка. Сред тях бяха и Ешкевари и Хосейни. Както десетки други дами в Иран и по света, те обществено отрязаха кичури от косата си.
Освен форма на митинг, отрязаните коси в Иран са и античен знак на печал, описват пред Свободна Европа двете иранки. С него дамите на Иран изпращат ясно обръщение на ръководещия ги режим – гибелта на 22-годишната Махса Амини няма да бъде забравена, а всеки отсечен кичур, разпръснат от вятъра, ще популяризира настояванията за правдивост и ще подклажда гнева на хората.
Този яд в действителност не е неотдавна, а актуалните митинги надалеч не са първите, отбелязва Ешкевари. Първите демонстрации против наложителното покриване на косата се случват малко след Ислямската гражданска война през 1979 година и въвеждането на това предписание. Тогава по думите на Ешкевари десетки хиляди дами излизат по улиците на Техеран. Протести против наложителния хиджаб има и по-късно, под най-различна форма.
„ Жени, живот, независимост “
Но огънят, горящ в този момент, има връзка и с друго.
„ Хората в никакъв случай не са били удовлетворени от този режим, само че през последните години се случиха доста неща “, споделя Хосейни.
Сред събитията, които изброява, са антиправителствените митинги през 2019 година, които бяха най-масовите от доста години насам и които режимът съумя да потуши със мощ. Стотици хора бяха убити тогава.
През януари 2020 година последва друго – иранските управляващи изстреляха ракета против пътнически аероплан, изхвърчал от летището в Техеран. Всичките 176 души на борда починаха. Управляващите в началото отричаха, че те са свалили самолета, и признаха виновността си чак по-късно.
„ Протестите предходната събота в поддръжка на жителите на Иран, които се организираха в 150 града по света, в действителност бяха проведени от човек, изгубил жена си и детето си в този свален аероплан “, отбелязва Ешкевари.
Според нея точно поради такива случаи от последните години трите думи „ Жени, живот, независимост “, написани на плаката ѝ в петък, са се трансформирали в главен слоган на актуалните митинги.
„ Защото това са тъкмо тези съществени неща, които режимът в Иран лишава от хората “, споделя тя. „ Жените не са единствените потискани, само че репресиите върху цялото общество се виждат най-ясно посредством тях. Животът на хората пък им се лишава безусловно – режимът ги убива по улиците или до момента в който летят в самолета “.
Пленници на един режим
Що се отнася до свободата, както Ешкевари, по този начин и Хосейни употребяват една дума по адрес на себе си и своите съграждани – пленници. Според тях иранците са пленници на един неправдив, наказателен режим и остават такива даже когато изоставен страната.
„ Когато пристигнах в България, обиколих 10 банки и никоя от тях не искаше да ми открие сметка. Заради иранския ми паспорт “, споделя Хосейни.
„ Защото иранското държавно управление е под интернационалните наказания и банките се притесняват, че може да съм обвързвана с държавното управление по някакъв метод. “
Отново поради дейностите на режима и нуклеарната му стратегия пък, хората с ирански паспорти по целия свят срещат компликации, в случай че желаят да следват нуклеарна физика в университета, прибавя и Ешкевари.
„ Където и да се намираем, оставаме пленници на режима, продължаваме да живеем в същата действителност “, споделя тя.
Мрак, а след него светлина
По думите и на двете дами всичко това изяснява силата и разпространяването на митингите през днешния ден. Гневът просто се е натрупвал вътре в хората, а гибелта на младата Махса Амини просто е била искрата, запалила пожара.
„ Всяка жена има възприятието, че можеше да бъде Махса Амини в този ден. Всеки мъж усещат, че е можело да бъде нейният брат или татко, който ненадейно схваща, че близката му е умряла. На иранците им е писнало да бъдат заложници на своето държавно управление, те желаят животите си назад “, споделя Хосейни.
„ Те не желаят повече този режим, те желаят демократично и светско ръководство. Те не желаят наложителна вяра и наложително облекло – желаят независимост. “
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Според Хосейни страната ѝ е достигнала момента, след който няма връщане обратно. Разликата с предходни митинги е, че у поколението, което е на улицата през днешния ден, го няма страхът на родителите им. По думите и на Хосейни, и на Ешкевари у младите просто считат, че няма какво да губят.
Протести имаше и в четвъртък, макар към този момент доказаната информация, че иранската полиция употребява бойни патрони против стачкуващите. Правозащитната организация „ Амнести интернешънъл “ в четвъртък, че преди седмица единствено в границите на един ден силите за сигурност са умъртвили 82 души, в това число и деца.
Властите в страната обаче отхвърлят да употребяват смъртоносни патрони против протестиращите и настояват, че демонстрациите се провеждат от „ врагове “ като Съединени американски щати и Израел.
„ Не считам, че Иран може да се върне назад към това, което беше преди “, обобщава Ешкевари.
Макар че ѝ е мъчно да се предскаже какво тъкмо ще се случи, в нея вярата е повече от скептицизма.
„ Не знаем дали това ще бъде последният път и след него ще получим това, за което от дълго време мечтаем. Но знаем, че мракът не продължава постоянно, след него постоянно идва светлина. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ