Преди седмица от ИПИ коментираха, че е - че влизаме

Преди седмица от ИПИ разясниха, че е - че влизаме в процедура по приемане на държавния бюджет с ясна цел – вкарване на държавните финанси в някакъв ред и реализиране на 3% недостиг. " Малко след публикуването на публикацията служебният кабинет предприе по-скоро непредвиден ход, като показа базов бюджет с огромен недостиг (над 6%) и самобитно меню от ограничения за консолидация, който Народното събрание да прегледа и вероятно по лична преценка да одобри ", напомня Петър Ганев от ИПИ. Според него, с този ход финансовото министерство трансферира цялата отговорност по бюджета на депутатите, което е тъкмо толкоз извънредно, колкото и фактът, че втора година започваме без признат бюджет. Ето коментарът на Петър Ганев за необикновената бюджетна процедура: Традиционно финансовият министър играе мощната роля в бюджетния развой и общо взето държи салдото, т.е. постанова някакво ограничаване – въпреки и единствено с обществена отбрана и неотстъпчивост в позицията – върху безкрайните хрумвания за нови разноски на депутатите. Сега двете водещи обединения в Народното събрание ще поемат отговорността за бюджетната рамка и финансовата непоклатимост, като ще би трябвало да влезнат (неформално) в ролята на финансов министър. Още по тематиката 28 апр 2023 Точно това се случи в последните дни, като даже обща делегация на двете огромни обединения в Народното събрание отиде на среща в Министерство на финансите за да се откри общият път напред и да се реализира бюджет с 3% недостиг. Последното явно е допустимо, освен това без да се вършат някакви свръх старания, да се пипат съществени налози, да се „ стягат колани “ и така нататък Екипът на ИПИ и нашите „ механически “ оферти за промени в бюджетната рамка, тъй че планът на служебния кабинет да влезе в 3-те % недостиг. Използваме думата механически, защото тези оферти не изчерпват една друга визия за държавните финанси, която може да включва голям брой дълбоки промени, само че показва базовия вид за реализиране на по-добра фискална рамка. Няколко тематики излизат на напред във времето и към този момент се разясняват обществено от представителите и на двете водещи обединения в Народното събрание. Първата е определянето на 100% дял за страната от държавните сдружения и предприятия, вместо все още заложените 50% дял за страната, което би подкрепило бюджета с спомагателни над 800 млн. лева На второ място е тематиката с Националния проект за възобновяване и резистентност, по който получихме средства през предходната година, а в този момент започваме да отваряме стратегии и да вършим разноски. Това вкарва недостиг на касова основа на фона на забавянето на уговорките за промени и надлежно отсрочване на приемането на второ заплащане. Изпълнението на Националния проект за възобновяване и резистентност към този момент носи и своите фискални опасности, защото е допустимо да влезем в сюжет, в който или да има несъблюдение на избрани стратегии и вложения, или те да останат за сметка на националния бюджет. Другите две огромни тематики са свързани с финансовите разноски и разноските за прехрана. И в двете пера служебният кабинет залага голям растеж. Издръжката се усилва с 3,3 милиарда лева, а финансовите разноски с над 4,5 милиарда лева по отношение на действителното осъществяване за 2022 година При финансовите разноски това нарастване стъпва на упованието за отпушване на държавните вложения и отварянето на стратегии по ПВУ. Ако през 2023 година се залагат над 10 милиарда лева финансови разноски, през 2024 година доближават до 13,2 милиарда лева, а през 2025 година до 12,5 милиарда лева Това са рекордни стойности, който обаче доста мъчно ще се реализиран в цялостен размер, даже и при съществуването на средства по ПВУ. Особено за 2023 година, отчитайки отлагането на бюджета, политическата неустойчивост и към момента изчезналото постоянно държавно управление, както и готовността за започването на огромни планове, можем да чакаме доста по-малко средства да се влагат и надлежно финансовите разноски да бъдат с най-малко 2 милиарда лева под в началото плануваното от служебния кабинет. Още по-странно е огромното нарастване при разноските за прехрана, които се повишават от към 7 милиарда лева през 2022 година до над 10 милиарда лева през 2023 година, преди още веднъж да паднат до 7-8 милиарда лева през 2024 и 2025 година Въпросът е какви са тези спомагателни най-малко 2 милиарда лева, които се появяват единствено през тази година. Този въпрос към този момент се чува и на политическо равнище от водещите обединения в Народното събрание. Важно е всяко ведомство, в което има огромен растеж на разноските за прехрана, по някакъв метод да аргументира за какво това е неотложно. Тук най-вероятно също има сериозен буфер, който може да бъде употребен за понижаване на недостига. И в случай че тези тематики са коментирани на политическо равнище, погледът на ИПИ към бюджета отива по-далеч, като предлагаме и инспектиране на ограничения както в обществения пакет, по този начин и в данъчния. Премахването на преференциалните ставки за Данък добавена стойност е обвързвано с визията за анулиране на всички политики, които следваха от пандемията и енергийната рецесия. Различните ставки за Данък добавена стойност бяха противоречиви и все още на тяхното въвеждане, само че все още към този момент би трябвало да се върви към възобновяване на единното отнасяне на всички браншове. А и в последна сметка би трябвало да е ясно, че „ краткотрайно значи краткотрайно “ – изключителните фискални ограничения поради непредвидени и еднократни шокове би трябвало да се отстраняват с прекосяване на рецесиите. В обществения пакет също може да се спазят политическите обещания за пенсии и заплати на учителите, само че това да се направи от октомври месец, т.е. да влезе в действие преди зимата. Тези ограничения не са известни политически, само че те с изключение на да поддържат стабилността на държавните финанси, стъпват върху уравновесен метод, в който тежестта се поделя от всички групи и в последна сметка се съблюдават главните политически обещания и послания към обществото. В противоположен случай рискуваме дебатът за фискалното салдо да се задълбочи и надлежно натискът, в това число идеологически, към данъчната система да стане по-осезаем. Целта за реализиране на 3% недостиг не следва да се обвързва единствено с еврозоната. Напротив –  поддържането на постоянни обществени финанси с невисок недостиг и ниско равнище на дълг е добра политика за дълготрайното икономическо развиване на България, с или без еврото. Още повече, свиването на недостига за тази година е единствено междинна цел към постигането на уравновесен бюджет, което е основно в средносрочен проект.