Ще атакува ли Русия? Днес Европа е по-опасно място, отколкото през Студената война
Преди седем месеца Русия струпа повече от 100 000 бойци по границата с Украйна в заплашителни маневри. След серия от дипломатически совалки, някои войски се прибраха вкъщи, само че оставиха огромна част от оборудването си. Срещата на върха сред Владимир Путин и президента на Съединени американски щати Джо Байдън по-късно имаше за цел да облекчи напрежението. Сега съветските сили още веднъж са се раздвижили в посока Украйна. Целите на Путин са неразбираеми и това буди паника, написа вестник „ Файненшъл Таймс” (FT).
Фактът, че Европа още веднъж става очевидец на опцията за широкомащабна инвазия, демонстрира спешността от това да се намерят способи както за въздържане на съветската експанзия, по този начин и за подсилване на дълготрайната сигурност на континента. Украйна не е единственият спектакъл на неустойчивост в Европа. Беларуският президент Александър Лукашенко употребява уязвимите мигранти като пионки на полската граница, а напрежението на Балканите се ускорява. Освен това сме очевидци и на газова рецесия. Във всички тези проблеми се вижда сянката на Москва, в съгласуван ход за дестабилизиране на континента.
Западни дипломати предизвестяват за риск от ескалация в Украйна през зимата. Европа в доста връзки е по-опасна през днешния ден, в сравнение с през Студената война. Тогава огромна част от континента беше разграничена на два лагера. Червените линии бяха ясни, а следствията от нарушаването им също бяха известни – злополука. Днес съществува нова категория – това са страните, намиращи се „ между” двата лагера. Бивши руски републики, над които Москва и Западът се борят за въздействие. Червените линии са мъгливи и се изместват. Няма изясненост по какъв начин ще реагира Западът, в случай че съветските войски нахлуят в Украйна, която не е членка на НАТО. През последните две десетилетия Съединени американски щати и Европейски Съюз насърчиха някогашните руски страни да се демократизират и да си партнират по-тясно със северноатлантическите институции. Те имат честен дълг да ги поддържат с думи и каузи, в случай че Русия желае да ги сплаши с изнудване или със мощ.
Необходим е пакет от възпиращи стъпки – в това число опасността от финансови наказания и обещания за отбранителни оръжия към Киев, с цел да се показва на Кремъл, че възможна инвазия в Украйна ще има тежка цена. Време е да се покаже на Путин, че в случай че предприеме експанзия против Украйна, бързо ще срещне опозиция в доста форми.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Фактът, че Европа още веднъж става очевидец на опцията за широкомащабна инвазия, демонстрира спешността от това да се намерят способи както за въздържане на съветската експанзия, по този начин и за подсилване на дълготрайната сигурност на континента. Украйна не е единственият спектакъл на неустойчивост в Европа. Беларуският президент Александър Лукашенко употребява уязвимите мигранти като пионки на полската граница, а напрежението на Балканите се ускорява. Освен това сме очевидци и на газова рецесия. Във всички тези проблеми се вижда сянката на Москва, в съгласуван ход за дестабилизиране на континента.
Западни дипломати предизвестяват за риск от ескалация в Украйна през зимата. Европа в доста връзки е по-опасна през днешния ден, в сравнение с през Студената война. Тогава огромна част от континента беше разграничена на два лагера. Червените линии бяха ясни, а следствията от нарушаването им също бяха известни – злополука. Днес съществува нова категория – това са страните, намиращи се „ между” двата лагера. Бивши руски републики, над които Москва и Западът се борят за въздействие. Червените линии са мъгливи и се изместват. Няма изясненост по какъв начин ще реагира Западът, в случай че съветските войски нахлуят в Украйна, която не е членка на НАТО. През последните две десетилетия Съединени американски щати и Европейски Съюз насърчиха някогашните руски страни да се демократизират и да си партнират по-тясно със северноатлантическите институции. Те имат честен дълг да ги поддържат с думи и каузи, в случай че Русия желае да ги сплаши с изнудване или със мощ.
Необходим е пакет от възпиращи стъпки – в това число опасността от финансови наказания и обещания за отбранителни оръжия към Киев, с цел да се показва на Кремъл, че възможна инвазия в Украйна ще има тежка цена. Време е да се покаже на Путин, че в случай че предприеме експанзия против Украйна, бързо ще срещне опозиция в доста форми.
Бел.ред.
Първите по смъртност в света са последни по изборна интензивност.
Ние, българите .
Наистина ли не ни пука по какъв начин ще продължим напред?!
Ще оставим ли твърдите партийни ядра на статуквото и гласовете от прилежаща страна да решат и тези избори?!
Да излезем в неделя и да гласуваме всеобщо!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ